Решение № 140 от 21.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пазарджик, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20265220200405 по описа за 2026 година взе предвид:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. Б., ЕГН: **********, от гр. Пазарджик , чрез адв. Николай К. п р о т и в Наказателно постановление 26-1006-000109 / 20.02.2026 г на началник група СПП при ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 25.56 евро/ 49 99 лева

С жалбата атакува в общ план процесуалната и с конкретни доводи материално-правна законосъобразност на двата административни акта и се иска отмяна на санкционния.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, развива конкретни доводи за претендираната порочност, поради което настоява да се отмени НП.Претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител, депозира писмено становище с искане да се потвърди НП и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

1

На 30.01.2026г., в ранния следобед, на жалбоподателката позвънил св. пол. Я., който я уведомил, че следва да й връчи съставен против нея акт за установено нарушение по ЗДвП. Уговорили се да се срещнат на паркинга зад заведение за бързо хранене „Шехерезада фуудс“, намиращо се на бул. „Гурко“ , Пазарджик.

След известно време тя пристигнала пеш от местоработата си Регионална дирекция за социално подпомагане-Пазарджик, помещаваща се в сграда на бул. “Генерал Гурко“, непосредствено до паркинга. Там се срещнала с полицейските служители свидетелите Я. и Т.. Те поискали личните й документи и при прегледа на представеното СУМПС, установили, че то е с изтекъл на 19,01,26г. срок на валидност.

На място св. Т. съставил против жалбопадателката процесния акт за това, че като водач на л.а. с рег. № **** го управлява в междублоковото пространство, на което е разположен паркингът.

Актът бил надлежно предявен и с връчен екземпляр срещу подпис.

Въз основа на него е издадено атакуваното НП, обжалвано в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна.

Последното неоснователно се критикува с общи доводи относно неговата процесуална порочност.

Упреците против процесуалната изправност на акта и на НП са неоснователни и изцяло обусловени от параметрите, в които е реализирана административно-наказателната отговорност. Двата административни акта са резултат от една надлежно проведена процедура по тяхното съставяне/ предявяване/ връчване. Издадени са от органи с териториална и материална компетентност ( л.8-9, както и длъжностите на пол. служители , отразени в съставения АУАН ). Съдържанието им е напълно ясно и достатъчно, за да се гарантира правото на защита в охранения от закона обем. Възприетото нарушение, описано с детайлни обстоятелства, е ясно и е получило своята съответна правна квалификация.

Спазени, предвид съдържанието на акта, са процедурите по съставянето му – в присъствието на нарушителя, комуто надлежно е предявен и е връчен препис срещу разписка ( оформена в самия акт).

В рамките на дължимия цялостен

2 контрол за процесуална законосъобразност не се установиха нарушения, които да я засягат.

По същество - нарушението е несъставомерно.

И този извод следва от еднопосочните и убедителни показания на двамата полицейски служители Т. и Я., които се възприеха безкритично поради посочените им характеристики. И двамата потвърдиха твърденията в жалба – срещата на паркинга с жалбоподателката била, за да й се връчи, съставен вече против нея, акт за установено нарушение на ЗДвП. И двата съвсем ясно и категорично потвърдиха, че тя е пристигнала там пеш и си е тръгнала пеш, като на 30,01,26г. никой от тях не я е виждал да управлява лекия автомобил с рег. № № ****. Затова, към тази дата тя не е притежавала неоснователно приписаното й качество „водач“ , което е и обективен елемент от състава на вмененото й нарушение. Това води директно до липса на обективна съставомерност на вмененото й нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

Нормата установява следното изискване „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено „.

В случая СУМПС не е било валидно поради изтекъл на 19,01,26 срок, но санкционираната жалбоподателка не е притежавала качеството на водач.

Затова НП, с което й е наложено без основание административно наказание- за неизвършено нарушение, следва да се отмени.

Това решение прави неоснователна претенцията за разноски в полза на наказващия орган. Основателна е обаче тази на жалбоподателката, претендираща стореното (л. 7) адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, против които се прави основателно възражение за прекомерност ( л. 20).

Предвид факта, че процесното дело не е със завишена фактическа и правна сложност, разгледано и решено в едно съдебно заседание , следва, съобразно имащото примат над националната право Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, да се определи възнаграждение в размер на 150 евро, което се дължи на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал.

1 ГПК, като за останалата част претенцията се отхвърли като неоснователна.

По изложените съображения , Съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 26-1006-000109 / 20.02.2026 г на началник група СПП при ОД МВР Пазарджик, с което на А. И. Б., ЕГН:

**********, от гр. Пазарджик , е наложена на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 25.56 евро/ 49. 99 лева

ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на А. И. Б., ЕГН: ********** сума в размер на 150 евро, като отхвърля като неоснователна претенцията за присъждане на остатъка на претендираната сума -до 300евро.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4