Решение № 3791 от 17.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3791 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Б. при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100512340 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.05.2022 год., постановено по гр.дело №22409/2020 год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН по иска на М. Н. Н. срещу И. В.

М. завещателно разпореждане, извършено от наследодателя Д.Г. Н.а, починала на 03.08.2019 год., със саморъчно завещание от 04.07.2019 год. в полза на И. В. М., с 1/3 ид.ч. и възстановява запазената част на М. Н. Н. от наследството на Д.Г. Н.а с 1/3 ид.ч.; отхвърлен е предявения от И. В. М. срещу М. Н. Н. насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от възможността да ползва собствения си имот – тавански етаж от сграда, с мазе под хола на 1-ви етаж, с идентификатор ***, находящ се в гр.София, ул.“*******, за периода от 03.08.2019 год. до 02.06.2020 год., като И. В. М. е осъдена да заплати на М. Н. Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 200 лв.

Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения насрещен иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата И. В. М..

Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд бил приел, че е тя е собственик на процесния имот през исковия период, но неправилно бил интерпретирал събраните гласни доказателства по делото и въз основа на тях бил формирал извода, че ответникът не бил ползвал и живял в имота, като той имал достъп до етажа, защото бил живял там с майка си, а впоследствие имал позволен достъп до него от бившата си съпруга, но не бил упражнявал фактическа власт, а се касаело се за търпими действия. В тази връзка следвало 1 да се вземат предвид безпротиворечивите показания на свидетелите К. и Б.. За приложението на нормата на чл. 59 ЗЗД било необходимо и достатъчно да бъде установено ползването на имота, каквото в частност било доказано по несъмнен начин. Независимо от вида и обема на ползването на имота без правно основание от лице – несобственик, същото представлявало пречка за собственика да реализира своите права по отношение на имота в пълен обем и съгласно функционалното предназначение на същия. Освен това, за да се приемело, че се касае за търпими действия, трябвало да са установени няколко кумулативни елемента, които в частност не били налице. Извършените от ответника действия спрямо процесния недвижим имот не можело да се окачествят като „незначително безпокойство“ за ищцата. Необоснован бил изводът на СРС, че ответникът бил продължил да ползва имота с позволението на бившата си съпруга. Не било налице нито изрично, нито предполагаемо съгласие на ищцата за извършването на подобни действия от страна на ответника.Тя не го била допуснала да се настани в имота, нито искала неговото присъствие там. Напротив, доказано било, че ищцата била изразила изричното си несъгласие ответникът да ползва процесния имот, като това било доведено до знанието му, но въпреки това той отказал да го напусне. Следователно непреустановяването на тези действия от ответника след искането на собственика в тази насока било още едно доказателство, че не се касаело за търпими действия. Не бил налице и последният елемент на търпимите действия, а именно, предположението, че ищцата би търпяла тези действия поради обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство или по силата на лични отношения. Видно било от събраните доказателства, че между страните нямало лични отношения от дълги години, като те били разведени от 2011 год. и не поддържали каквато и да е връзка помежду си. Ищцата се страхувала от своя бивш съпруг и не искала да го вижда никога повече и да контактува с него. В този смисъл налице били предпоставките по чл. 59 ЗЗД – по силата на завещателното разпореждане ищцата била собственик на процесния недвижим имот през периода от 03.08.2019 год. до 02.06.2020 год., поради което имала право на получаването на добиви от същия, да го ползва и да се разпорежда с него. През исковия период ответникът не бил заплащал наем за ползването на имота, т.е. бил спестил разходи, като съществувала връзка между обедняването и обогатяването и липсвал друг иск, с която ищцата да се защити. Размерът на обезщетението се съизмервал със средномесечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална фарактеристика, установен с помощта на вещо лице. Според заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-оценителната експертиза, средният пазарен наем за исковия период възлизал на 4 280.44 лв. Следователно релевираната претенция била доказано по основание и размер. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а насрещният иск – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата М. Н. Н. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че ответникът не бил лишил ищцата от възможността да ползва процесния недвижим имот през исковия период, тъй като не бил ползвал третия етаж, като по делото било доказано, че 2 живеел в поставения в двора жилищен фургон. Не било установено, че след смъртта на наследодателката ищцата била идвала в имота и била сменила ключовете за етажа, както и че се била противопоставила писмено или устно ответникът да влиза на етажа и била търпяла неговите действия. Ответникът не знаел, че бил разведен с ищцата, като смятал, че етажът е на неговата съпруга. Не се бил и обогатил за сметка на ищцата. Напротив, установени били осъществени от ищцата увреждащи действия спрямо ответника, тъй като по делото били събрани доказателства, че тя била продала недвижимия имот, по отношение на който били възстановени наследствените права на ответника, като била получила сумата от покупко-продажбата, като по този начин се била обогатила за сметка на ответника с много по-голяма сума. СРС бил уважил претенцията по чл. 30 ЗН. Следователно не били налице елементите от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

С определение по горепосоченото дело от 12.09.2022 год., е оставена без разглеждане молбата на М. Н. Н. по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от М. Н. Н., който поддържа, че неправилно СРС бил приел, че искането е недопустимо, поради липсата на представен списък на разноските. Списък не бил представен, тъй като делото било висящо пред СГС. Изненадващо СРС бил обявил делото за решаване и дал възможност на страните да изготвят и представят списъци за разноските в разумен срок. Освен това съдът бил длъжен да присъди разноските за държавна такса и без да е представен списък.

Ответницата по частната жалба И. В. М. счита, че определението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че искането на М.

Н. е такова за изменение на решението в частта му за разноските, но същото е недопустимо поради липсата на списък по чл. 80 ГПК. В този смисъл било разрешението по т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК.

По отношение на въззивната жалба:

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 о т ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е неправилно.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца 3 и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Установяването на посочените правопораждащи факти е в тежест на ищеца, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасИ. – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актИ. – придобИ.не или запазване на права; намаляване на пасИ. – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал на собственика за ползването на имота през този период.

За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В разглеждания случай е безспорно във въззивното производство, че Д..Г Н.а е починала на 03.08.2019 год. и е оставила за свои наследници по закон децата си М. Н. Н. /ответника/ и И. Н.а Б..

Със саморъчно завещание от 04.07.2019 год. Д..Г Н.а е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, ценности и вземания на И. В. М.. Завещанието е било обявено на 09.08.2019 год. – видно от изготвения на посочената дата протокол от Г.Т. – помощник нотариус при нотариус В.М., с рег.№053 на НК.

С решение от 20.04.21011 год., постановено по гр.дело №12460/2010 год. по описа на СРС, ГО, 80 с-в, което е влязло в сила на 31.05.2011 год., е бил прекратен бракът между И.

В. Н.а и М. Н. Н. като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл. 44, т. 3 вр. с чл. 49 СК.

На 17.08.2020 год. И. В. М. е продала на И. Н.а Б. процесния недвижим имот /виж нотариален акт на л. 183 от първоинстанционното дело/.

На основание чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК за настоящия съдебен състав е задължително влязлото в сила решение, постоневоно по процесното гр.дело №22409/2020 год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, в частта му, в която е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН по иска на М.

Н. Н. срещу И. В. М. завещателно разпореждане, извършено от наследодателя Д.Г. Н.а, починала на 03.08.2019 год., със саморъчно завещание от 04.07.2019 год. в полза на И. В.

4

М., с 1/3 ид.ч. и е възстановена запазената част на М. Н. Н. от наследството на Д.Г. Н.а с 1/3 ид.ч., като този съдебен акт се полза със сила на пресъдено нещо за страните по настоящото дело и респективно ги обвързва по задължителен начин.

Правото на възстановяване на запазена част, накърнена със завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право с имуществен характер, което възниква от момента на открИ.не на наследството и се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск или възражение по чл. 30 ЗН. С оглед същността на правото на възстановяване на запазена част, за да настъпи потестативният ефект на решението, волята на съда, че разпореждането на наследодателя с неговото имущество следва да бъде намалено като накърняващо запазената част на наследник със запазена част, следва да бъде изрично обективирана в диспозитИ. на съдебното решение. Правната промяна – отпадане на правата на облагодетелствания от разпореждането и съответно придобИ.не на вещни права от безвъзмездно разпореденото имущество от наследника със запазена част в случаите, когато не намира приложение някоя от хипотезите на чл. 36 ЗН, настъпват за в бъдеще, с влизане в сила на решението. Възстановяването на запазена част няма обратно действие.