Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 15.06.2026, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Административно наказателно дело 139/2026
Вид
Решение № 107
Подписан
15.06.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Ива Тодорова Гогова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Харманли, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Г.а при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Г.а Административно наказателно дело № 20265630200139 по описа за 2026 година

Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП. от

Закона за

Жалбоподателят В. К. В., ЕГН:********** от гр.Лъки, ****, чрез адв.С.П., обжалва НП № 25-0271-001150 от 05.01.2026г. на Началник на РУ-Харманли при ОД на МВРХасково. Сочи, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението било описано непълно и неясно, тъй като не било конкретизирано до коя дата било валидно СУМПС, кога точно бил изтекъл срокът на валидност, как било установено това обстоятелство. Така бил нарушен чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсвали и посочени доказателства, установяващи по несъмнен начин нарушението. Всичко това ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Липсвали и мотиви във връзка с наложеното наказание. При условията на евентуалност прави възражение за маловажност на случая. Моли съда да отмени атакувания акт като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище от процесуалния й представител адв.С.П., с което поддържа жалбата и моли за уважаването й. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Издателят на наказателното постановление – Началник на РУ-Харманли, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в 1 съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.12.2025г., в 17:20 часа, в гр.Симеоновград, на ул. „Съединение“, в посока на движение гр.Харманли, жалбоподателят В. В., като водач на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген – Поло“ с рег.****, собственост на Д. Т., управлявала мпс-то със СУМПС №****, издадено от ОДМВР-Пловдив, с изтекъл срок на валидност.

С оглед на така установеното е съставен АУАН № GA4620070 от 12.12.2025г. от Д. Ч.

- полицай при РУ-Харманли, за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП, в присъствието на свидетел-очевидец Е.Г., РУ-Харманли. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.

При тази фактическа обстановка е издадено НП № 25-0271-001150 от 05.01.2026г. от Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро /49.99 лв.

Налична е справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят притежава СУМПС №287162798, издадено на 06.01.2026г., валидно до 06.01.2036г., като има издадени множество НП и ЕФ за нарушения по ЗДвП.

Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Ч. и Е. Г. - служители на РУ-Харманли, които потвърдиха гореизложените факти, като заявиха, че са установили, че СУМПС на жалбоподателя към датата на нарушението е било с изтекъл срок на валидност чрез справка в системата на МВР.

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели, като достоверно отразяващи действителната фактическа обстановка, непротиворечиви и последователни, като същите съответстват на наличните по делото писмени доказателства и не са опровергани от други доказателства в обратна насока.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл. 189, ал. 1 и ал.

12 от ЗДвП, вр. чл. 37, ал. 1, б. "б" и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б. "а" от ЗАНН и предвид приложените писмо с рег.№272р-238/06.01.2026г., Заповед №272з-3083/29.07.2024г. на ВПД Директор на ОДМВР-Хасково, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед №8121К1097/31.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал.

3 на чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

АУАН е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 40 и чл.43 от ЗАНН.

Съдът обаче констатира допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на НП, и в частност на изискванията за реквизити по чл.42, т.4 и чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, като в тази насоката изложените в жалбата доводи са 2 основателни. Посочените разпоредби изискват в АУАН и в НП да се съдържа описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В случая на жалбоподателя е вменено във вина нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП, според който: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От своя страна в АУАН и в НП като факти са изложени единствено факта на управление на процесното мпс от страна на жалбоподателя В., като водач на МПС, на 12.12.2025г., в 17:20 ч, в гр.Симеоновград, на ул. „Съединение“, със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Действително в нормата на чл.150а ал.1 от ЗДвП като нарушение е въведено и управлението на мпс с невалидно СУМПС, поради изтекъл срок на валидност, но за целта е нужно в АУАН и в НП изрично, точно и ясно да са посочени всички релевантни обстоятелства, нужни за преценката, а впоследствие и за проверката от съда, дали е извършено това нарушение. Това налага да се посочи не само, че конкретният водач на мпс управлява същото със СУМПС с изтекъл срок на валидност, но също така и да се посочи конкретното СУМПС с какъв срок на валидност е, т.е. кога е изтекъл срокът му на валидност, за да може да се прецени действително дали процесното нарушение е извършено, т.е. да се провери дали водачът на МПС е управлявал същото след изтичане на срока на валидност на притежаваното от него СУМПС. Тук е отразен номерът на СУМПС, но не е посочен изрично до кога е бил срокът му на валидност, поради което съдът е в невъзможност да провери и по същество извършено ли е нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице данни кога жалбоподателят е управлявала МПС-то, но липсват данни кога е изтекъл срокът на валидност на СУМПС. Такива факти не се съдържат и в АНП, а и не е възможно да бъдат посочвани за пръв път и установявани впоследствие едва в съдебното производство, в което не е допустимо да се санират пороците на АУАН и НП. Липсата на надлежно описание на административното нарушение безспорно накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя да разбере точно какво е извършил и срещу какво да се защитава. Липсата на изложение на всички релевантни факти и обстоятелства, съставляващи елементи от обективната страна на административното нарушение, негови обективни признаци, винаги съставлява съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на атакуваното НП. Отменянето на НП на това основание прави безпредметна проверката по същество, а и предвид изложеното по-горе такава проверка е и невъзможна с оглед липсата на надлежно описана фактическа обстановка в НП.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 205 евро за адвокатско възнаграждение, като не са налице основания за редуциране размера на адвокатския хонорара, за което е направено възражение за прекомерност в съпроводителното писмо от АНО с вх.№3174/17.04.2026г., тъй като същото е в размер на минималното такова по чл.7 3 ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 1 и ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0271-001150 от 05.01.2026г. на Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на В. К. В., ЕГН:********** от гр.Лъки, **** за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 25.56 евро /49.99 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4