Решение № 1900 от 27.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1900 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110100040 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №295/03.01.2024 г. от И. З. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д. срещу „Е КАРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК 206299650, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна ж.к. „Чайка", бл.34, вх.Б, ап.40, представлявано от Д. Б., с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

1/ сумата 1476,19 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и деветнадесет стотинки) лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2023г. до 12.07.2023г. вкл., от което за месец юни – 1000,00 лв. и за месец юли – 476,19 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до изплащането на сумата, на основА.е чл.128, т.2 от КТ и

2/ сумата от 6580,56 лева (шест хиляди петстотин и осемдесет лева и 56 стотинки) лева, представляваща неизплатено обезщетение за командировъчни за периода от 11.04.2023г. до 12.07.2023г. вкл., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до изплащането на сумата, на осн. чл. 215 от КТ.

Претендира се заплащане и на съдебно-деловодни разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С трудов договор № 23 от 03.04.2023г. ищецът е назначен в „Е КАРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ 206299650, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, ж.к. „ Чайка", бл.34, вх.Б, ап.40, представлявано от Д. Б., ЕГН ********** на длъжност - шофьор на тежкотоварни автомобил 12 и повее тона, код по 1

НКПД 83322005, категория на труд - трета, за неопределено време с изпитателен срок от 6 месеца, за пълно работно време 8 часа, 40 часа седмично, с основно трудово възнаграждение 1000 лева, с допълнителни възнаграждения с постоянен характер 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит. В ответното дружество ищецът работил в периода от 11.04.2023г. до 12.07.2023г. като изпълнявал дейност като международен шофьор - превозвал товари с товарни автомобили с номера ХХХХ и ХХХХ. Извършвал е превози от България за ИспА.я, Италия, Унгария, Румъния, Чехословакия, ГермА.я, при условията на „единична езда" по смисъла на НСКСЧ.

Излага, че според Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004 г., приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г., с последни изменения ДВ. бр.106 от 22 Декември 2023г., командировъчни пари на персонала на сухоземни транспортни и специални средства, са в размери до 50 евро при единична езда 45 евро при двойна езда за Шофьори при автомобилни превози, включително квартирни пари.

За месец април 2023г. ищецът бил командирован в чужбина, като международен шофьор от 11.04.2023г. до 29.04.2023г. вкл. Получил заплата за месец април в размер на 1000 лева и командировъчни в размер на 1054 лева, с равностойност 530,90 евро.

Според Наредбата за процесния период следвало да получи 950 евро командировъчни пари, равностойни по курс на БНБ на 1886,04 лева за времето на пребиваването си зад грА.ца от 19 дни. От тази сума на ищецът счита, че не са му изплатени 419,10 евро, или 832 лева.

За месец май 2023г. ищецът бил командирован в чужбина, като международен шофьор. Получил е заплата за месец май в размер на 3190 лева и командировъчни пари на два пъти в размер на 1000 лева и 200 лева или общо 1200 лева, или 604,44 евро. За служебни разходи получил 300 лева. Дните в командировка през месец май били 30.

Излага, че съгласно Наредбата е трябвало да получи 1500 евро, или 2977,95 лева. Така за месец май останали неплатени командировъчни пари в размер на 895,56 евро, или 1777,96 лева.

За месец юни 2023г. ищецът е бил командирован в чужбина, като международен шофьор за периода от 01.06.2023г. до 30.06.2023г. или общо 30 дни. Ищецът излага, че за този период не му е изплатено брутното трудовото възнаграждение от 1000,00 лева, направените от него служебни разходи и дължимите му командировъчни пари. Според Наредбата ищецът следвало да получи 1500 евро, или 2977,95 лева.

За месец юли 2023г., считано от 03.07.2023г. до 12.07.2023г. вкл., ищецът бил командирован в чужбина, като международен шофьор. Отработил 10 дни в чужбина като шофьор. За този период не му било изплатено брутното трудово възнаграждение във вид на заплата от 476,19 лева, направените от него служебни разходи и дължимите му се командировъчни пари съгласно Наредбата в размер на 500 евро, или 992,65 лева.

На 13 юли след спорове с работодателя, касаещи незаплатените възнаграждения 2 и командировъчни пари, ищецът оставил камиона в ИспА.я и прекратил взаимоотношенията си с работодателя си, като му заявил, че напуска. На ищеца не е връчвана заповед за освобождаване, но узнал че има издадена такава.

Към момента ищецът твърди, че работи в друга фирма, също като международен шофьор и кара товарен камион с регистрация ЕВ0293ВМ.

В депозирА.я отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне, като излага следното:

Не се оспорва факта, че ищецът е бил страна по сключения трудов договор с ответното дружество. Твърди, че всички суми са му платени. Излага, че според нормативните изисквА.я и по конкретно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина в сила от 01.07.2004 г. за посочения период командировъчните пари са били в размер на 51 евро на ден за чужбина и 27 лева за един ден в Република България. Видно от представената извадка от тахографа, в процесния период ищецът е бил не само в чужбина, но и в страната, поради което командировъчните пари му се дължат съобразно това дали е бил в страната или в чужбина.

Отделно твърди, че със своите действия ищецът е в неизпълнение на сключения трудов договор, лично оставил камиона извън страната, за прибирането на който се наложило работодателят да заплатил разходи в общ размер на 1430 евро, от които 780 евро за паркинг на автомобила и 650 евро за наемане на шофьор, който да прибере камиона в България.

Твърди, че от ищеца не е представян отчет за извършената работа, а представените по делото листи не носят подпис на съставител, поради което ги оспорва по съдържА.е, както и същите не се предоставени до момента на ответното дружество.

Оспорва твърдението, че ищецът е искал да прави изследвА.я.

В случай на уважаване на исковата претенция прави възражение за прихващане по смисъла на чл.103 от ЗЗД за сумата от 780 евро - заплатен паркинг на МПС и сумата от 650 евро - заплатена сума за наемане на шофьор за прибирането на камиона.

В съдебно заседА.е ищецът прави изменение на предявените искове посредством тяхното намаляване, както следва:

1/ по иска с правно основА.е чл.128, т.2 от КТ о т сумата 1476,19 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и деветнадесет стотинки) лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2023г. до 12.07.2023г. вкл., от което за месец юни – 1000,00 лв. и за месец юли – 476,19 лв., на сумата от сумата 1354,00 лв. (хиляда триста петдесет и четири) лева, от които 775,98 лв. за месец юни 2023 г. и 578,02 лв. за месец юли 2023 г., ведно със законната лихва от 3 датата на завеждането на исковата молба до изплащането на сумата, на и 2/ по иска с пр. основА.е чл. 214, ал. 1 ГПК от сумата от 6580,56 лева (шест хиляди петстотин и осемдесет лева и 56 стотинки) лева, представляваща неизплатено обезщетение за командировъчни за периода от 11.04.2023г. до 12.07.2023г. вкл., на сумата от 4542.58 лева (четири хиляди петстотин четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до изплащането на сумата, на осн. чл.215, ал.2 от КТ.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е полагал труд при ответното дружество в периода от 11.04.2023г. до 12.07.2023г. вкл. В тази връзка от ищеца е представен трудов договор №23/03.04.2023 г., сключен между ответното дружество и ищеца, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с основно трудово възнаграждение 1000,00 лв., считано от 05.04.2023 г.

От ищеца са представени следните документи: извлечение от тахографа на автомобила, шофиран от ищеца, преводно нареждане от 21.06.2023 г. за сумата от 300,00 лв. с основА.е „служебни разходи“, преводно нареждане от 31.05.2023 г. за сумата от 200,00 лв. с основА.е „командировъчни за месец 05.2023 г., преводно нареждане от 22.06.2023 г. за сумата от 3190,00 лв. с основА.е „заплата 05.2023 г.“, платежно нареждане от 14.06.2023 г. за сумата от 1000,00 лв. с основА.е „командировка за 05.2023 г.“, извлечение от сметка IBAN: BG68RZBB91551018283605 на името на И. З. К., от която е видно, че ответното дружество са извършени следните преводи: на 04.04.2023 г. сумата от 690,00 лв. с основА.е „за служебни разходи“, на 19.05.2023 г. сумата от 1054,00 лв. с основА.е „командировъчни за месец 04.2023 г.“, на 13.04.2023 г. сумата от 200,00 лв. с основА.е „за служебни разходи“, на 21.04.2023 г. сумата от 500,00 лв. с основА.е „аванс за месец 04.2023 г.“, на 26.04.2023 г. сумата от 800,00 лв. с основА.е „командировъчни за 03.2023 г.“, на 05.05.2023 г. сумата от 1000,00 лв. с основА.е „заплата за месец 04.2023г.“, на 15.05.2023 г. сумата от 205,00 лв. с основА.е „за служебни разходи“.

От ответника са представени следните документи: Пълно извлечение от тахографа за целия период, фиш за работна заплата за м. април 2023 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.

№03388233039074/03.04.2023 г., длъжностна характеристика, Извлечение по сметка на ответното дружество, от която е видно, че към ищеца са правени следните преводи: на 22.06.2023 г. сумата от 3190,00 с основА.е – заплата месец 05.2023 г., на 13.04.2023 г.

4 сумата от 200,00 лв. с основА.е „за служебни разходи“, на 05.05.2023 г. сумата от 1000,00 лв. с основА.е „заплата за месец 05.2023 г.“, на 21.06.2023 г. сумата от 300,00 лв. с основА.е „за служебни разходи“, от 04.-04.2023 г. сумата от 690,00 лв. с основА.е „за служебни разходи“, на 15.05.2023 г. сумата от 205,00 лв. с основА.е „за служебни разходи“.

По делото е приобщено заключение на вещото А. В. по допусната съдебносчетоводна експертиза, от което се установява следното:

За процесния период общата сума на брутните възнаграждения е в размер на 3590,19 лв. Дължимата сума след удържА.те ЗОВ и ДОД е в размер на 2819,74 лв.

Платената сума за трудови възнаграждения за м.Април и м.Май 2023г е в размер на 4690,00 лв., възнагражденията за м.Юни и м.Юли 2023г. не са платени. Размерът на дължимите командировъчни пари на ищеца, съобразно с дните, през които е бил командировка (в страната и в чужбина), съобразно приложимата към съответния период редакция на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г., приета с ПМС №115 от 03.06.2004г., с последни изменения ДВ.бр.106 от 22 Декември 2023г. и Наредба за командировките в страната, в сила от 01.01.1987г., приета с ПМС № 72 от 30.12.1986г. е общо 3700 евро или тяхната левова равностойност по фиксинга – 7236,57 лв. за командировки в чужбина и 360 лв. за командировки в страната или всичко 7596,57 лв.

Трудовите възнаграждения за м.Април и м.Май 2023г. са платени. Трудовите възнаграждения за м.Юни и м.Юли 2023г. са дължими. Брутният им размер е общо 1701,30 лв., а нетният им размер е 1354 лв. Неплатените командировъчни за процесния период са в размер на 4542,58 лв.

От ищеца е предявен иск с правно основА.е чл.128, т.2 от КТ. Съгласно тази разпоредба работодателят е длъжен в установените срокове за изплаща начисленото трудово възнаграждение. Между стрА.те не е спорно, че в процесния период ищецът е полагал труд при ответното дружество, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лв. От изготвената съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице е видно, че на ищеца не са заплатени трудови възнаграждение за процесния период в общ нетен размер на 1354,00 лв., от които 775,98 лв. за месец юни и 578,02 лв. за месец юли 2023 г., поради което предявеният от ищеца иск за осъждане на ответника да му заплати дължимите суми за работна заплата се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.