Решение № 3090 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3090 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100514736 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 57389 от 04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 36620/2016 г. по описа на СРС, 73- ти състав, допълнено с решение № 20087411 от 12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 36620/2016 г. по описа на СРС, 73- ти състав, са отхвърлени исковете на И. А. С. срещу Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование /след преобразуването на осн. § 21, ал. 1 от ЗПУО на Ресурсен център за подпомагане на интегралното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – София град/, с което на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ да постанови за незаконно и да отмени уволнението й със заповед № РД 12- 193/4.5.2016 г. на министъра на образованието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, да я възстанови на предишната работа – директор на Ресурсния център, и да осъди ответника да й плати сумите от 5328,00 лв., претендирана като обезщетение за оставането й без работа за периода 5.5.2016 г. – 1.9.2016 г. и 1284,00 лв. – като обезщетение за получаване на по- ниско трудово възнаграждение за работата й в периода 1.9.2016 – 30.10.2016 г. поради уволнението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 1.7.2016 г., до изплащане на сумата.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца И. А. С. с излагане н а съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че заповедта, с която е прекратено 1 трудовото правоотношение, е незаконосъобразна. Посочва се, че работодателят е променил длъжностната характеристика за длъжността „директор“ на РЦ – София в деня, в който ищцата се е явила да заеме длъжността, на която е била възстановена по съдебен ред, без това да се налага от промяна на целите, приоритетите и дейността на юридическото лице на ответника, поради което промяната не е извършена по целесъобразност, а единствено с цел да се прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Оспорва се, че промяната в длъжностната характеристика е извършена поради приемане на нов закон за предучилищното и училищното образование, като се посочва, че към датата на процесната заповед законът не е бил приет и е влязъл в сила на 01.08.2016 г. Сочи се, че от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства се установява, че нито един от останалите директори на РЦ в страната не е освободен заради това, че не притежава нововъведеното изискване за образование по специалността „Социална педагогика“ вместо „Специална педагогика“. Напротив, изтъква се, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че Министерството на образованието и науката е обявило конкурси за директори на РЦ в страната за градовете Русе, Благоевград и Габрово след влизане в сила на новия ЗПУО, като към кандидатите е поставено изискване да притежават образователна квалификационна степен „магистър“ по специалността „Специална педагогика“. Развити са подробни аргументи, че промяната в длъжностната характеристика на длъжността „директор“ на РЦ – София е извършена, без да има нормативно основание за това. Навежда се, че РЦ – София няма по различен статут от останалите такива, за да се приеме, че промяната на длъжностната характеристика на длъжността „директор“ на РЦ – София е направена по целесъобразност. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование – София – град, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищцата И. А. С. и срещу решение № 20087411 от 12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 36620/2016 г. по описа на СРС, 44- ти състав, с което е допуснато допълване на решение № 57389 от 04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 36620/2016 г. по описа на СРС, 44- ти състав, като съдът е постановил диспозитивът „ОТХВЪРЛЯ исковете на И. А. С. срещу Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование /след преобразуването на осн. § 21, ал. 1 от ЗПУО на Ресурсен център за подпомагане на интегралното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – София град/, с което на осн. чл. 344, ал.

1, т. 1 – 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ да постанови за незаконно и да отмени уволнението й със заповед № РД 12- 193/4.5.2016 г. на министъра на образованието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, да я възстанови на предишната работа – директор на Ресурсния център, и да осъди ответника да й плати сумите от 5328,00 лв., като обезщетение за оставането й без работа за периода 5.5.2016 г. – 1.9.2016 г. и получаване на по- ниско трудово възнаграждение за 2 работата й в периода 1.9.2016 – 30.10.2016 г. поради уволнението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 1.7.2016 г., до изплащане на сумата“ да се чете „ОТХВЪРЛЯ исковете на И. А. С. срещу Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование /след преобразуването на осн. § 21, ал. 1 от ЗПУО на Ресурсен център за подпомагане на интегралното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – София град/, с което на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ да постанови за незаконно и да отмени уволнението й със заповед № РД 12- 193/4.5.2016 г. на министъра на образованието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, да я възстанови на предишната работа – директор на Ресурсния център, и да осъди ответника да й плати сумите от 5328,00 лв., претендирана като обезщетение за оставането й без работа за периода 5.5.2016 г. – 1.9.2016 г. и 1284,00 лв. – като обезщетение за получаване на по- ниско трудово възнаграждение за работата й в периода 1.9.2016 – 30.10.2016 г. поради уволнението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 1.7.2016 г., до изплащане на сумата.“ В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви, а е отхвърлил предявените искове единствено посочвайки техния акцесорен характер спрямо главните искове. Навежда се, че и решението на съда, с което са отхвърлени главните искове, е незаконосъобразно, като са изложени съображения, идентични с тези в първата въззивна жалба. Моли се съдът да отмени обжалваното решение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование – София – град, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакуваните съдебни актове и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок от легитимирана страна, поради което същите са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд установява следното:

При предявен иск с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникнало с ответника валидно трудово правоотношение, заеманата от него длъжност и прекратяване на трудовото 3 правоотношение на твърдяното основание. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението на основанието, на което е извършено.

Не е спорно във въззивното производство, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „директор“ на Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности гр. София, както и че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед на министъра на образованието и науката, която впоследствие е била отменена от съда и ищцата е била възстановена на работа с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 44362/2014 г. по описа на СРС, 72- ри състав.

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представената по делото заповед № РД 12-191/04.05.2016 г. се установява, че в изпълнение на горепосоченото решение ищцата е била възстановена на работа, считано от 03.05.2016 г. на длъжност „директор“ на Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности гр. София, като заповедта е връчена на ищцата на 05.05.2016 г., видно от отбелязването върху същата.

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на същата дата – 05.05.2016 г., на ищцата са връчени предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 КТ, както и заповед № РД 12-193/04.05.2016 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 КТ при неспазен срок на предизвестие. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че ищцата не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, както и че са въведени промени в изискванията за заемане на длъжността в длъжностната характеристика: образованието, необходимо за заемане на длъжността, е висше, образователно- квалификационна степен „магистър“ по специалност „Психология“ и/или по специалност „Социална педагогика“, а служителят притежава висше образование, с образователно- квалификационна степен „магистър“ по специалност „Специална педагогика“.

От представената по делото длъжностна характеристика на длъжността „директор“ на Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, утвърдена на 12.09.2006 г. от министъра на образованието и науката, се установява, че към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните изискванията за заемане на посочената длъжност са били – висше образование, образователно- квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Специална педагогика“, „Психология“ или по друга специалност с професионална квалификация „учител“ и допълнителна квалификация по специална педагогика, като не е спорно между страните, че към момента на назначаване на ищцата на длъжността „директор“ на РЦ – София – град същата е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността, доколкото е имала висше образование по специалността „Специална педагогика“.

4

Видно от представения по делото доклад с вх. № 80-209 от 18.02.2016 г., заместникминистърът на образованието и науката е предложил на министъра на образованието и науката да утвърди нова длъжностна характеристика на длъжността „директор“ на Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – София – град, в която да се въведе изискване за висше образование, образователно- квалификационна степен „магистър“ по психология и/или социална педагогика, както и допълнителна квалификация по управление на образованието, предвид ключовото значение на тази длъжност за обезпечаване трансформирането на училищната система от интегрирано обучение към приобщаващо образование.