Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12649 от 04.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39381/2022
Вид
Определение № 12649
Подписан
04.04.2023
В сила
04.04.2023
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12649 гр. София, 04.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110139381 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от Сдружение „М.“, искова молба против Фондация „а. ****“, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

94, ал. 1, вр. чл. 94а, ал. 1, т.1 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 19 100,00 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения под формата на гарантирани месечни минимуми по Договор от 17.07.2019 г. за използване на музика в телевизионна програма **** ** („**** **“) за периода от 01.04.2021 г. до 01.04.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба – 21.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 6 480,00 лева, представляваща договорни неустойки съгласно чл. 10, ал. 1 от Договора и 2 000,00 лева, представляваща договорни неустойки съгласно чл. 10, ал. 2 от Договора.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано и като организация за колективно управление на авторски права (ОКУП). Твърди, че на 17.07.2019 г. между страните е сключен Договор за използване на музика в телевизионна програма, с който ищецът в качеството си на ОКУП, отстъпил срещу възнаграждение на ответника неизключителното право да използва за нуждите на своята телевизионна програма с наименование **** ** („**** **“) всички защитени музикални и/или свързани с музика литературни произведения, включени в репертоара на „М.“ или които ще бъдат разгласени по време на действие на сключения между страните Договор. Сочи, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, ответникът се е задължил да заплаща авторски 1 възнаграждения в размер на 1,5 % отчисления от брутните приходи на телевизията при гарантиран месечен минимум в размер на 1 200 лева без ДДС или 1 440 лева с ДДС.

Твърди, че за периода от 01.04.2021 г. до 01.04.2022 г. са издадени фактури на обща стойност с включен ДДС 21 600 лева, както следва:

Фактура № **********/01.04.2021 г. на стойност 4 320 лв. – авторски възнаграждения за първото тримесечие на 2021 г.;

Фактура № **********/06.07.2021 г. на стойност 4 320 лв. – авторски възнаграждения за второто тримесечие на 2021 г.;

Фактура № **********/01.10.2021 г. на стойност 4 320 лв. – авторски възнаграждения за третото тримесечие на 2021 г.;

Фактура № **********/07.01.2021 г. на стойност 4 320 лв. – авторски възнаграждения за четвъртото тримесечие на 2021 г.;

Фактура № **********/01.04.2022 г. на стойност 4 320 лв. – авторски възнаграждения за първото тримесечие на 2022 г.

Излага, че на 06.04.2022 г. ответникът е заплатил частично само първата от горепосочените фактури – 2 500 лева, респ. сочи, че дължима остава сумата от 19 100 лева. Твърди, че съгласно сключения между страните договор, срокът за заплащане на дължимите възнаграждения е 10 дни след изтичане на календарното тримесечие, а начинът на плащане е на три месечни вноски. При просрочие на дължимите суми, аргументира, че съгласно сключения между страните договор, се дължи неустойка за забава в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 30 % от размера на дължимата вноска. С оглед изложеното поддържа, че ответникът дължи неустойка в общ размер на 6 480 лева, както следва: неустойка за забавено изплатено на 06.04.2022 г. задължение от 2 500 лева - в размер на 750 лева за периода 11.04.2021 г. - 06.04.2022 г. и за остатъчното задължение от 1 820 лева - в размер на 546 лева за периода 11.04.2021 г. - 2107.2022 г., тоест в общ размер на 1 296 лева, за дължими авторски възнаграждения за първото тримесечие на 2021 г., за които ищецът е издал Фактура № ********** / 01.04.2021 г. на стойност 4320 лева; неустойка за задължения за второто тримесечие на 2021 г., за които ищецът е издал Фактура № ********** / 06.07.2021 г. на стойност 4 320 лева - в размер на 1 296 лева за периода 11.07.2021 г. - 21.07.2022 г.; неустойка за задължения за третото тримесечие на 2021 г., за които ищецът е издал Фактура № ********** / 01.10.2021 г. на стойност 4 320 лева - в размер на 1 296 лева за периода 11.10.2021 г. - 21.07.2022 г.; неустойка за задължения за четвъртото тримесечие на 2021 г., за които ищецът е издал Фактура № ********** / 07.01.2021 г. на стойност 4 320 лева - в размер на 1 296 лева за периода 11.01.2022 г. - 21.07.2022 г.; неустойка за задължения за първото тримесечие на 2022 г., за които ищецът е издал Фактура № ********** / 01.04.2022 г. на стойност 4 320 лева - в размер на 1 296 лева за периода 11.04.2022 г. - 21.07.2022 г.

Поддържа, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора, ответникът се е задължил в срок до края на месец април на годината, следваща изтичащата финансова година, да предостави на ищеца заверено копие от годишния счетоводен отчет за своите приходи и разходи, както и справка за отделните приходи за изтеклата финансова година, за да бъде изчислен окончателният размер на дължимото възнаграждение за изтеклата 2 финансова година. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Договора, излага, че при неизпълнение на описаното, се дължи неустойка за забава в размер на 1000 лева – т.е. за неподаден в срок отчет и справка за приходи. Сочи, че към дата на подаване на исковата молба, ответникът не е изпълнил задълженията си за предоставяне на счетоводен отчет и справка за приходи за 2020 г. и 2021 г., поради което и претендира неустойка в размер на 2 000 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, включително и тези сторени в обезпечителното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 94а, ал. 1, т.1 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 94а, ал.

1, т.1 ЗАПСП:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор за използване на музика в телевизионна програма с наименование **** ** („**** **“); изпълнение от страна на ищеца на задълженията по договора; че е постигната уговорка в договора за заплащане на възнаграждение в полза на ищеца; изискуемост на претендираните вземания за главница и техния размер за процесния период.

По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че част от съдържанието на процесния договор са клаузи за неустойка със съдържанието, посочено в исковата молба, а именно че ответникът е поел задължение да заплати неустойка при забава в плащането на дължимите авторски възнаграждение, както и да заплати неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на счетоводен отчет и справка за приходи за съответната изминала година, в това число и размера на неустойките.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси:

1/ Осчетоводени ли са индивидуализираните в исковата молба фактури в счетоводствата на страните по делото, вписани ли са същите в дневниците за продажби и покупки и в справките-декларации по ЗДДС на същите и ползван ли е данъчен кредит във връзка с тях ?

2/ Какъв е евентуално дължимият се размер на претендираните неустойки на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от Договора?

2/ Извършвани ли са плащания по процесните фактури, в какъв размер и какъв е непогасеният размер, ако има такъв?, при депозит в размер на 350.00лв., вносим от 3 ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. И. Н., тел. **********, като вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.06.2023 г. от 09.10часа, за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства найкъсно в първото по делото съдебно заседание.

Ответникът да се призове на адрес по седалище и адрес на управление, като адресът да се посети поне три пъти в рамките на повече от един месец и в случай, че не се намери лице, което да получи призовката връчването да се осъществи по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление, като същото да бъде залепено най – късно на 31.05.2023г.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4