Решение № 192 от 17.07.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. гр. Добрич, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20253200500823 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 5398/22.10.2025 год. на И. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу решение №165 /03.10.2025 год. по гр.д.№ 23/2024 год. на Районен съд Балчик ,с което са отхвърлени предявените от него срещу Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и чл. 227, ал. 5 от ЗЗД за отмяна на дарение , обективирано в нотариален акт № 95, том III, peг. № 945, дело № 274 от 21.02.2007 год. на нотариус С. Ж., peг. № 3**, с район на действие ***, на недвижим имот с идентификатор *** по КК на с. Ч., общ. Г. Т., с площ 12.050 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, трета категория, находящ се в местност „Б.“, номер по предходен план: 040040, при съседи: ***, ***, *** и ***, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца под формата на получена рента за периода от 2007 год. до 2016 год.

С доводи ,че фактите по делото не са изяснени в пълнота 1 и че доказателствата са неправилно преценени ,което обусловило неточно приложение на материалния закон, се претендира обжалвания съдебен акт да бъде отменен и предявените искове уважени.

При данни ,че първоинстанционният съдебен акт е бил връчен на дата 13.10.2025 год., жалба рег.№ 5398/22.10.2025 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна Г. И. Г. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Спорни между страните са въпросите, нуждае ли се трайно дарителят от издръжка с оглед специфичните му нужди и в състояние ли е надареният да му предоставя такава.

Делото е висящо ,считано от 25.05.2023 год. първоначално пред Окръжен съд Добрич под № 20233200100329 по описа за 2023 година,образувано въз основа на искова молба рег.№ 3365/25.05.2023 год. впоследствие под № 20233220100203 по описа за 2023 година на Районен съд Генерал Тошево , под № 20243210100023 по описа за 2024 година на Районен съд Балчик и под № 20243200100388 по описа за 2024 год. на Окръжен съд Добрич.

По реда на чл. 129 ал.2 от ГПК , на ищеца са били давани множество указания от всички съдилища за отстраняване на нередовностите на исковата молба.Претенцията е била окончателно уточнена в производството пред Окръжен съд Добрич по гр.д.№ 20243200100388 по описа за 2024 год. , като с молба рег.№ 5933/25.09.2024 год. адв. Д. М. като процесуален представител на И. И. Г. е депозирал нова искова молба , вписана в Службата по вписванията гр.Генерал Тошево с вх.рег.№ 2924/23.12.2024 год. ,АКТ № 142 т.ІV ,с която са били заявени : 1./иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 103 т.ІІ д.№ 327/22.02.2007 год. на Службата по вписванията гр.Генерал Тошево на недвижим имот нива с площ 12,050 кв. м., трета категория, местност „Б.“, имот № 040040 по плана за земеразделяне землището на с. Ч.,с кадастрален идентификатор *** по КК на населеното място и 2./ осъдителен иск 2 по чл.227 ал.5 от ЗЗД за сумата от 15 000 лв., представляваща получената рента за периода от 2007 год. до 2016 год. за ползването на дарения имот от надареният ,с която той се е обогатил .

При съобразяване ,че данъчната оценка на дарения имот е в размер от 1 417.30 лв., а размера на паричното вземане в размер на 15 000 лв. , исковете не са подсъдни на Окръжен съд Добрич по правилата на чл. 104 от ГПК , а по правилото на чл. 103 от ГПК на Районен съд Балчик, прекратил гр. д. № 20243210100023 по описа за 2024 година и изпратил същото по подсъдност на ОС Добрич , е бил повдигнат спор за подсъдност между Районен съд Балчик и Окръжен съд Добрич .С определение № 637/22.10.2024 год. по в.ч.гр.д.№ 460/2024 год. ,Апелативен съд Варна е постановил ,че компетентен да се произнесе по предявените от И. И. Г. против Г. И. Г. искове е Районен съд – Балчик.

Исковете са били основание на твърдения,че по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 95, том III, peг. № 945, дело № 274 от 21.02.2007 г. на нотариус С. Ж., peг. № 3**, с район на действие *** ищецът е дарил в полза на ответника (негов брат) собствения си недвижим имот с идентификатор *** по КК на с. Ч., общ. Г. Т., с площ 12.050 кв. м., трайно предначначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, трета категория, находящ се в местност „Б.“, номер по предходен план: 040040, при съседи: ***, ***, *** и

***. С напредване на възрастта , здравословното му състояние се влошило, вследствие на което се увеличили нуждите му от помощ и издръжка.

Очакванията му за благодарност от надарения не се оправдали ,брат му го отхвърлил, не му говорел, не желаел да го вижда и всячески странял от него.

Страдал от множество болести, сред които високо кръвно налягане, диабет, остра бъбречна недостатъчност и др., като едновременно с това получавал минимална пенсия, нямал лично жилище, поради което бил принуден да води живот, пълен с неволи, болести и безпаричие. Посочва още, че въпреки отправена до брат му нотариална покана от 05.04.2023 год., връчена му от куриер на „Български пощи“ ЕАД, с която го уведомил, че е изпаднал в крайна нужда и се нуждае от издръжка в размер на 200 лв. месечно за храна, жилище и консумативи, не получил нито отговор, нито поисканата издръжка.

Междувременно ищецът разбрал, че през 2016 год. ответникът е прехвърлил собствеността върху процесната нива чрез дарение на дъщеря си П. Г. И.а.

3

Отправя искане настоящата искова молба да се счита за нова покана до ответника Г. И. Г. да дава необходима издръжка от 400 лв. месечно на ищеца.

Дарителят-ищец е отправил искане дарението на земеделския имот от дата 21.02.2007 год. да бъде отменено поради отказа на дарения-негов брат да му дава издръжката,от която се нуждае ,както и поради извършеното разпореждане от дарения със земеделския имот да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на сумата от 15 000 лв.,съставляваща обогатяване с получените ренти за периода от 2007 год. до 2016 год.

С определение рег.№ 58/07.02.2025 год. гр.д.№ 23/2024 год. на БРС и по реда чл.47 ал.6 от ГПК за особен представител на ответника е назначен адв.П.

Г.,на която на дата 12.02.2025 год. е бил връчен препис от искова молба за отговор .В указания срок и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба не е бил подаден. . В хода на производството изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че посочената в исковата молба нотариална покана не е връчена на ответника чрез нотариус Б. Б. с рег.

№ ***. Намира, че ако ответникът бъде осъден да плаща издръжка в полза на ищеца ще постави самия него в по - неблагоприятно положение от това на дарителя.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентост , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.

Правото на иск е надлежно упражнено, а произнасянето на съда съответства на предявеното искане, поради което производството и решението са допустими .

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

С договори от дата 14.01.2000 год.,сключени с нотариален акт №25 т.І рег.№ 81 дело № 27/2000 год., на Х. М.-*** по вписванията в ГТРС,вписан в Службата по вписванията гр.Генерал Тошево с вх.рег.№81/17.01.2000 год.,АКТ № 25 т.І дело № 27/2000 год.,П. И. М. е продала на синовете си Г. И.

Г. и И. И. Г. за суми от по 360.00 лева ,съответно нива с площ от 12.050 дка,имот № 04039 в местността Б. ,с.Ч., общ.Г.Т. и имот № 04040 в местността 4

Б. ,с.Ч., общ.Г.Т.,двата имота ,образувани от имот № 040036.

С договор от дата 21.02.2007 год.,сключен с нотариален акт № 95 т.ІІІ,рег.№ 945 дело № 274/2007 год. на нотариус С. Ж.,вписана в регистъра на НК под №3**,вписан в Службата по вписванията –Генерал Тошево с вх.рег.№ 802/22.02.2007 год.,АКТ № 103 т.ІІ дело № 327/2007 год., ищецът И. И. Г. е дарил на своя брат-ответника Г. И. Г. поземлен имот с предназначение ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ и начин на трайно ползване НИВА с площ от 12.050 дка,ІІІ категория,в местността Б.,имот № 040040,за който е отреден парцел 40 в масив 40 по плана за земеразделяне на землището на с. Ч., общ. Г. Т.,който имот е образуван от имот № 040036.

С договор от дата 03.06.2016 год.,сключен с нотариален акт № 40 т.V рег.

№ 2355 дело № 3116/2016 год. на нотариус С. Ж.,вписана в регистъра на НК под №3**,вписан в Службата по вписванията –Генерал Тошево с вх.рег.

№1616/03.06.2016 год.,АКТ № 195 т.ІІІ дело № 572/2016 год. ,ответникът Г. И.

Г. е дарил на дъщеря си П. Г. И.а посочения по-горе имот ,като си е запазил пожизнено право на ползване върху дарения имот.

Съобразно издадената от Службата по геодезия ,картография и кадастъргр.Добрич ,скица на поземлен имот № 15-605439-05.06.2023 год., имот № 040040 е отразен по одобрените със заповед № РД-18-883/08.12.2017 год. кадастрална карта и регистри на с. Ч., общ. Г. Т. като поземлен с идентификатор *** , с площ от 12052 кв.м., адрес на имота с.

Ч.,местността Б.,трайно предназначение на територията-земеделска ,начин на трайно ползване-нива,категория на земянта-3 и съседи –поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и ***.

Твърди се от ищеца ,че на дата 05.04.2023 год. посетил кантората на нотариус Б. Б.,чрез когото имал намерение на отправи покана до своя брат за предоставяне на издръжка поради липса на средства за съществуване.Поради отказа на нотариуса изпратил поканата до своя брат чрез куриерска услуга на Български пощи-препоръчано писмо с обратна разписка-така приложена от ищеца декларация и нотариална покана на л.37-38 от гр.д.№ 388/2024 год. на Окръжен съд Добрич.Връчването й на ответника не е удостоверено по делото.

Свидетелят С. Г. Р. –приятел на ищеца от детството и до сега е дал показания в с.з. от дата 04.07.2025 год.,че ищецът бил работел в чужбина след 2010-2012 год.,завърнал се в страната преди три години . Финансовото му 5 състояние никак не е добро,налагало се свидетелят да поема разходи на ищеца - закупувал билети и давал джобни ( 40-50-100 лева ) за 6 пътувания във връзка с делото Не било добро и здравословното му състояние,страдал от диабет.

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема -чл. 225, ал. 1 ЗЗД.Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка.

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст са - трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. Систематичното тълкуване на чл. 227 ал. 1 б. "в" ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението по чл.227 ал.1 б.“а“ и“б“ от ЗЗД. Следователно, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. В хипотезата на чл. 227 ал. 1 б.