Решение № 327 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100503115 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 11972/30.10.2022 г. по гр.д. № 53925/2021 г. по описа на СРС, 58 състав ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на „А.Б.“ АД сумата от 4730 лева – регресно вземане за неизплатена част от застрахователно обезщетение, изплатено от ЗАД „А.Б.“ АД в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“ за щети на автомобил „Тойота“ с рег. № *******, причинени му при пътно-транспортно произшествие от 31.08.2019 г. в гр. София от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Ауди“ с рег. № ******* и 15 лева – ликвидационни разноски, законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба (16.09.2021 г.) до окончателното изплащане, на основание чл. 16.09.2021 г., както и сумата от 1506,23 лева – съдебни разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 243104/16.11.2022 г., подадена от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, в която се излагат съображения за неговата неправилност. Поддържа, че съдът неправилно е възприел представените по делото доказателства, като не се съобразил с нормите на чл.

1

390, ал. 2 от КЗ – тотална щета на моторно превозно средство е увреждание, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от дествителната му стойност. Поддържа, че ответното дружество е заплатило на ищеца по извънсъдебен ред действителната стойност на увредения автомобил. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 62022/07.03.2023 г, подаден от ЗАД „А.Б.“ АД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 53925/2021 г. по описа на СРС, 58 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А.Б.“ ЕАД против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 31.08.2019 г. в гр. София, водачът на лек автомобил Ауди А4 с рег. № ******* станал причина за реализиране на ПТП, при което виновно били причинени вреди на лек автомобил Тойота Корола с рег. Д№ *******, собственост на Русан Янков, за което бил съставен протокол за ПТП. Твърди, че на същата дата постъпило уведомление за щета във връзка със застраховка „Каско“, сключена със застрахователна полица № 19-0300/383/500005. Причинените вреди били описани по образуваната щета с № 0300/19/727/506962, като били отстранени в доверен сервиз на застрахователя на стойност 29330 лева, които били заплатени от него. Твърди, че отговорността на виновния водач била застрахована по застраховка „гражданска отговорност при ответника. Посочва, че с писмо изх. № 310-0312295/05.12.2019 г. ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД било поканено да възстанови платената сума в размер на 29345 лева, представляваща застрахователно обезщетение, както и направените ликвидационни разноски, но била възстановена само част от дължимата сума. Останали неплатени 4730 лева.

2

Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и обезщетение за забава в размер на 787,14 лева за периода от 10.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че е извършил плащане на сумата от 24615 лева, която представлява стойността на действителните вреди, с което бил изпълнил задължението си по застрахователния договор и ликвидационни разходи. Оспорва претендирания размер на застрахователното обезщетение, тъй като не отговаряло на действително причинените вреди. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са приети основно и допълнително заключение на съдебно автотехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да 3 предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

С въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на първоинстационното решение като се оспорва размера на определеното застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Установява се от заключението на съдебно – автотехническата експертиза, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил Тойота Корола с рег. № *******, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 40301,69 лева, а действителната стойност на лекия автомобил – 33744 лева.

Вещото лице установява, че необходимата стойност за възстановяване на автомобила надхвърля неговата действителна стойност и в този случай била налице тотална щета. След приспадане на 25% от запазените части – дължимата сума при тотална щета била 25308 лева. Стойността на запазените части била 4470 лева. Така при определяне на стойността на обезщетението при тотална щета след приспадане на запазените части вещото лице е определило 29274 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Посочено е стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение. Установява се от събраните по делото доказателства, 4 че застрахователят е изплатил обезщетение на собственика на застрахованото МПС по експертна оценка. При определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да се съобрази действителната стойност на застрахования автомобил като се приспаднат запазените части. В допълнителното заключение на приетата съдебно-автотехническа експертиза е установено, че стойността на запазените части е между 3850 и 4470 лева, като стойността на автомобила, намалена с по-голямата от двете суми е 29274 лева.

Неоснователен е доводът на въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 390 от Кодекса за застраховането, тъй като в обжалваното решение са изложени мотиви относно това, че застрахователното обезщетение е определено именно при спазване на правилата, заложени в този текст.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззимаемия сумата от 480 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВРЪЖДВА изцяло Решение № 11972/30.10.2022 г. по гр.д. № 53925/2021 г. по описа на СРС, 58 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* сумата от 480 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6