Решение № 218 от 23.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Ловеч, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В. като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500420 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение №11/16.01.2025 г., постановено по гр.д.№197/2023 г. по описа на РС - Тетевен, поправено с решение № 126/21.05.2025 г., е признато на осн. чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124 ГПК за установено по отношение на И. Л. И. ЕГН ********** /като наследник на Л. И. В./, с постоянен адрес:

**************

Д. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес:

************** и Т. В. И., ЕГН **********, че Н. Л. В., ЕГН ********** и К.

Л. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.**************, са собственици на реална част от 266 кв.м. от имот с идентификатор ***, поради допусната грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Ябланица, като тази реална част от 266 кв. м. погрешно е заснета като част от ПИ с идентификатор ***. Посочено е, че скица проект към заключението на вещото лице, указваща грешка относно местоположението на имотната граница между имотите под № 1 от 31.07.2024г. /л.206/, касаеща проектен имот с идентификатор № ***, който е част от ПИ №*** и от който се отнема 266 кв.м в м. Голяма Гора - урбанизирана територия, като площта на имот с идентификатор № *** след 1 изменението с 266 кв м. се равнява на 3599 кв.м. съобразно скица проект № 3 от 31.07.2024г. /л.208/, преподписани от съда и представени и приети към заключение на вещото лице инж. К.К. от 31.07.2024 г., което е неразделна част от решението.

На основание чл.115, ал.2 от ЗС съдът е дал 6 месечен срок на Н. Л. В., ЕГН 468033041 и К. Л. В., ЕГН ********** да отбележат влязлото в сила решение.

С решението на осн. чл.78 ал.1 от ГПК И. Л. И. ЕГН **********, Д. В.

Ц., ЕГН ********** и Т. В. И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Н.

Л . В., ЕГН ********** и К. Л. В., ЕГН ********** сумата от 1722.00 лв. разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от И. Л. И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Х. Я. - САК. Счита, че същото е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано с оглед на събраните в хода на производството доказателства. Оспорва извода на районния съд, че ищците са доказали правото си на собственост върху спорните 266 кв.м., които са част от имота на от ветниците с идентификатор № ***., като не са изложили твърдения и представили доказателства на какво основание са придобити. Твърди, че липсва каквото и да е основание те като реална част от имот *** да се придават към съседния на ищците имот ***. Според жалбоподателя, не отговаря на действителността извода на районния съд, че от ветниците не са доказали каквото и да било, след като липсвали указания в тази насока в доклада по делото. Посочва, че ако според съда е следвало да се докаже дали процесните имоти отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, то би след вало това да се укаже ясно в чия тежест е това доказване. На следващо място оспорва твърденията на вещото лице, че е посетил имота и лично е установил местоположението на оградата, а съдът не е изложил мотиви защо не дава вяра на показанията разпитания свидетел относно нейното местоположение.

Моли съда да отмени обжалваното Решение № 11/16.01.2025 год. по гр.д. № 20234330100197 на Тетевенски районен съд и да постанови ново решение, с което да отхвърли иска изцяло, като му присъди направените разноски за двете инстанции.

2

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх.№ 2346/09.04.2025 г. от Н. Л. В. и К. Л. В., чрез пълномощника адв. В. К. В него изразяват становище, че жалбата е допустима, но неоснователна и постановеното решение на PC Тетевен е правилно и законосъобразно.

Изтъкват, че по делото е установено, че при изготвянето КВС при възстановяването на земите от ПК - Ябланица е допусната грешка, а в последствие тази грешка е пренесена и в КККР на гр. Ябланица. Считат, че от приетата по делото СТЕ е доказано, че проектът за изменение на КККР на гр.

Ябланица относно промяната на границите между имотите е бил направен съобразно преки геодезически измервания на съществуващи граници и земен п ъ т. Вещото лице е установило грешка относно местоположението на имотната граница между имоти с идентификатори №*** и № ***, като същата е отразена в скица проект към заключението на вещото лице под № 1. Изтъкват, че правилно съдът приел, че възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника Л. И. В. е неоснователно, тъй като според нормата на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придоби ват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. Изтъква, че в отговора на И М въззивникът не оспорва наличието на грешка в КККР по отношение на границата между двата съседни имота, а за пръв път във въззивната жалба навежда твърдение, че е собственик на имота. Относно твърдението за наличие за процесуални нарушения считат, че такива не са налице.

Молят съда да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение., като им присъди направените разноски.

С определение № 722/08.08.2025 г., постановено по в.гр.д. № 420/2025 г., въззивният състав е оставил без движение исковата молба на основание чл.273 от ГПК във връзка с чл.129, ал.2 и чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. С цитираното определение е указано на ищците, че в едноседмичен срок от получаването му с писмена молба с препис за другата страна да отстранят следните нередовности: да индивидуализират в петитума на ИМ спорната 3 част от 266 кв.м. съгласно приложената скица -проект към исковата молба, която реална част поради грешка в КК неправилно е заснета като част от имота на ответниците, представляващ ПИ с идентификатор № *** и посочат основанието за придобИ.е правото на собственост върху нея, като конкретизират в обстоятелствената част и периода на осъщест веното владение.

В едноседмичния срок и в изпълнение на дадените от съда указания, по делото е постъпила молба от Н. Л. В. и К. Л. В., чрез пълномощника адв.В.К.

В нея твърдят, че имот с идентификатор *** по КККР на гр.Ябланица, одобрени с вля з л а в сила Заповед № РД - 18¬1612/17.09.2018 г. на изп.директор на АГКК - София, е наследствен имот, който наследодателят Л.

В. Л. е притежавал още към 20.04.1942 г., което се устано вява от Протокол на комисия, назначена от Ябланския общински кмет по искане на Л. В. Л., която е взела решение да се прекара път за премина ване с кола от д вора на Л. В. Л. до най- близкия междуселищен път с цел да се осигури достъп до имота му. На следващо място твърдят, че до 1956 г. м. Голяма гора и в частност техният имот е била част от с.Шумнене, което е закрито с Указ № 317 на Президиума на Народното събрание, обнародван на 13.12.1955 г. Имотите, които са били включени в границите на с.Шумнене, не са били земеделски имоти, а урбанизирана територия, която никога не е била включван а в ТКЗС и АПК.

Поради това процесният имот никога не бил полз ван от други лица, освен от Л . В. Л. и семейството му, а след неговата смърт на 10.02.1976 г. имотът се владее от самите ищци. Конкретизират, че са владели и владеят имота непрекъснато от 83 години, като заплащат данъци ежегодно и имат открита партида в община Ябланица. Не оспорват, че имотът е възстановен с решение на ПК -Ябланица през 1999 г., но твърдят, че той никога не е бил отнеман от тяхното владението и на техния праводател. Твърдят, че процесния имот е бил ограден още преди 1989 г. по съществуващата още преди 1958 г. граница.

Уточняват, че спорната част от 266 к в.м. е реалната част от югозападната част от имот с кадастрален номер *** по КККР, одобрени с влязла в сила Заповед № РД - 18-1612/17.09.2018 г. на изп.директор на АГКК - София, заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,11, която част реално е била владяна от ищците непрекъснато и безпрепятствено.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за 4 установено по отношение на от ветниците Л. И. В., Д. В. Ц. и Т. В. И., че ищците Н. Л. В. и К. Л. В. са собственици на 266 кв.м. реалната част от югозападната част от имот с кадастрален номер *** по КККР на гр.Ябланица, одобрени с влязла в сила Заповед № РД - 18-1612/17.09.2018 г. на изп.директор на АГКК - София, заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,11 съгласно приложената скица - проект № 15-571726-27.05.2022 г. на СГКК Ловеч и че е допусната грешка в кадастралната карта, като тази реална част от 266 кв.м., заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,11 съгласно приложената скица - проект № 15-571726-27.05.2022 г. на СГКК Ловеч погрешно е заснета като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Ябланица, одобрени с влязла в сила Заповед № РД - 18-1612/17.09.2018г. на изп.директор на АГКК - София, която грешка да бъде отстранена чрез нанасяне на границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** съгласно изработения Проект за изменение на КККР на ПИ с идентификатори *** и *** по КК на гр.Ябланица, изработена от инж.П.Р. - проектант.

В указания от съда срок е постъпило становище по подадената молба за отстраняване нередовностите на ИМ от въззивника И. Л. И., чрез пълномощника адв.Х. Я.. В него оспорват твърдението на ищците, че са владели спорните 266 кв.м., които са част от имот ПИ с идентификатор ***. Твърдят, че двата съседни имота никога не са били одържавявани и ако ищците са се чувствали ощетени от решението на ПК, е след вало да го оспорят. Посочва, че дори да е допусната грешка в КВС, то спорната част от 266 кв.м. вече е придобита от него по да вност, тъй като е владял своя имот по трайно установената граница. Не оспорва, че в двата имота има изградени жилищни сгради отпреди образуването на ТКЗС и същите имат характер на урбанизирани територии, поради което за тях следва да се прилагат правила на ЗУТ. Твърди, че границата между двата имота не е променяна повече от 70 години и поддържа искането си за оглед на място или възлагане на повторна експертиза на друго вещо лице.

В съдебно заседание въззивникът И. Л. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Х. Я., който поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение, като излага аргументи в насока основателност на жалбата.

5

Въззиваемите Н. Л. В. и К. Л. В., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат К. която поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите Т. В. И. и Д. В. В., редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна с пра вен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното от РС - Тетевен решение е валидно и допустимо.

Съдът като взе предвид доводите на страните, приетите доказателства по гр.д. № 197/2013 год. на Тетевенския районен съд, както и събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 197/23 год. по описа на РС Тете вен е образувано по повод постъпила искова молба от Н. Л. В. и К. Л. В. против Л.

И . В., Д. В. Ц. и Т. В. И.. В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот в град Ябланица, местност „Голяма гора“, с идентификатор ***, с площ 3333 кв.м. и построената в имота сграда с индетификатор ***, с номер по предходен план 037073, който имот е бил възстановен с решение № 81/29.10.1999 г. на наследодателя им Л. В. Л..