Определение № 1582 от 19.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1582 гр. София, 16.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20231000501367 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл.

130 от ГПК във връзка с чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „ОПТИКОМ“ ООД, ЕИК:

030264696, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.

„Воевода Стойно Черногорски“ № 8, представлявано от управителя В. Т. Г., чрез адв. Н. М., срещу Разпореждане № 672 от 30.01.2023 г.на СГС по т. д. № 2260/2022 г., с което е прекратено производството, образувано по искова молба на „ОПТИКОМ“ ООД против ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА

ИНШУЪРЪНС ГРУП“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.

459, ал. 4 КЗ във вр. с чл. 448 КЗ във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК, като недопустимо.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че предявеният от него иск за изплащане на застрахователна сума по договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“ е допустим с оглед факта, че същият е предявен като обратен иск в условията на евентуалност спрямо иска по чл.

200 от КТ, предявен срещу „ОПТИКОМ“ ООД от М. Д. М.. Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд е приел, че дори когато с предявения иск ищецът претендира вземания, които не са изискуеми, искът е допустим, когато е предявен като евентуален, но въпреки това с обжалваното разпореждане е прекратил производството с оглед недопустимост на иска.

Жалбоподателят счита, че с оглед обусловеността на обратния иск от главния иск с правно основание чл. 200 от КТ, съдът е следвало да спре производството, а не да го прекратява.

Претендира се да се отмени Разпореждане № 672/30.01.2023 г., 1 постановено по т. д. № 2260/2022 г. по описа на Софийски градски съд и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативен съд – София, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е преждевременно заведен с оглед факта, че ищецът претендира, че за него ще възникне вземане срещу ответника по застрахователна полица № 3402191100000003 от 03.06.2019 г., в случай на евентуално осъдително решение по гр. д. № 1467/2022 г. по описа на Районен съд – Разград.

С оглед твърденията на ищеца, че искът, заведен пред настоящата инстанция, е обратен, следва да се направи уточнение, че институтът на обратния иск обуславя наличието на регресни права на една от страните по един главен иск против трето лице. Първоначалният главен иск се явява преюдициален спрямо обратния иск, а двата иска се разглеждат заедно в едно производство, ако са налице предпоставките предвидени в закона – главна страна по главния иск да има регресно вземане спрямо едно трето лице, да бъде привлечено едно трето лице – помагач, което е ответник по обратния иск, обратният иск да е подведомствен на съдилищата, същият да е родово подсъден на сезирания съд и да подлежи на разглеждане по реда на същото производство както и първоначалния. Производството по обратния иск пред Районен съд – Разград е отделено и искът препратен на компетентния съд – СГС. Тези действия на Районен съд – Разград не обуславят отказ на съда да разгледа обратния иск, а е налице изпращане на компетентния според Районен съд – Разград съд за продължаване на производството с оглед правомощията му по чл. 118 от ГПК сам да преценява дали дадено дело му е подсъдно . В конкретния случай ищецът претендира вземания, които според изложените от самия него твърдения не са изискуеми, но с оглед характера на обратния иск – обусловен е от изхода на главния иск, следва искът с правно основание чл.

459, ал. 4 от КЗ във вр. с чл. 448 от КЗ във вр. с чл. 219, ал. 3 от ГПК да се разгледа едва след влизане в сила на решение по главния иск с правно основание чл. 200 от КТ. Първоинстанционният съд с оглед преюдициалния характер на производството пред Районен съд – Разград по гр. д. № 1467/2022г. е следвало да спре производството по т. д. № 2260/2022г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

2

Ето защо при условията на чл. 130 от ГПК първоинстанционният съд с атакувания съдебен акт незаконосъобразно е оставил без разглеждане предявения иск и е прекратил производството по делото.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложеното съображение, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 672/30.01.2023 г., постановено по т. д. № 2260/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3