Решение № 1245 от 31.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Варна, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А.а като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110111688 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Х. Н. А., от гр.Варна чрез адв. Й. А. от ВАК срещу ЗАД „****“ АД, ЕИК **** със седалище гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. 429, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си за плащане на парична сума – 1 469,33 евро /2 873.75 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.08.2023г. до 24.03.2025г. върху сумата от 6 791,08 евро /13 282.20 лева/, която главница представлява застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 06.05.2023г. в гр.Варна, причинено по вина на водача на л. а. марка „Пежо 406“, с рег. № ****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „****“ АД.

Ищецът твърди, че на 06.05.2023г., около 16:00 часа на път І-9, около 196 км., при управление на собственият си мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“, с рег. № ****, бил блъснат от лек автомобил марка „Пежо 406“, с рег. № ****, управляван от С.И..

От страна на застрахователя е отказано изплащане на обезщетение. Поведението на ответника принудило ищеца да потърси правата си по съдебен ред. С Решение № 1489/29.04.2025г., постановено по гр.д. № 20233110116756 по описа на Варненски районен съд, 52 състав, ответното дружество било осъдено да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 13 382.20 лв., като искът за законната лихва върху присъденото обезщетение бил отхвърлен. По Въззивно гражданско дело № 1338/2025г. по описа на ВОС, 2 състав с Решение № 1060/21.10.2025г., постановено по Въззивно гражданско дело № 1338/2025г. по описа на ВОС, 2 състав, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 100 лева, считано от датата на исковата молба 28.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата и законна лихва върху увеличения и уважен от първоинстанционния съд размер от 13 282.20 лева, считано от 25.03.2025г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът счита, че освен присъдената главница, застрахователят дължи и обезщетение за забава, за 1 469,33 евро /2 873.75 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на 1 законната лихва за периода от 29.08.2023г. до 24.03.2025г. върху сумата от 6 791,08 евро /13 282.20 лева/. Моли за уважаване на иска. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна оспорва иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „****“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът твърди, че е заплатил всички дължими суми във връзка с настъпило застрахователно събитие от 06.05.2023г. Отправя искане за присъждане на разноски при прилагане на чл.78, ал.3 ГПК.

В условията на евентуалност ответникът твърди частично плащане за сумата от 820,69 лв., равняваща се на 419,61 евро, платени на 28.10.2025г.

Оспорва и размера на дължимото обезщетение за забава за претендирания период, като счита, че същото е неправилно изчислено.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл.429 КЗ е проведено разграничение между гаранционната и пряката отговорност на застрахователя за забава.

Въпросът относно допустимостта на съдебното производство по отношение на застрахователната претенция вече е разрешен в предходното производство по гр.д. № 16756/23г. на ВРС, с влязло в сила решение. С него е установено правото на ищеца да предяви пряк иск срещу застрахователя ЗАД „****“ АД за застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, като съдът е присъдил сумата от 13291,47лв. , като с решение по възз.гр.д.№ на ВОС е присъдена и законна лихва върху сумата от 100 лева, считано от датата на исковата молба 28.12.2023 год. до окончателното изплащане на сумата и законна лихва върху увеличения и уважен от първоинстанционния съд размер от 13 282.20 лева, считано от 25.03.2025 год. до окончателното заплащане на сумата.

Това решение се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на допустимостта на прекия иск срещу застрахователя на основание чл. 429 КЗ, което обвързва настоящия състав и не подлежи на пререшаване в настоящото производство, съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК. Представянето или непредставянето на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и спазването на сроковете по чл. 496 и чл. 497 КЗ в конкретния случай са въпроси, които засягат изпадането в забава на ответника, респективно основателността на претенцията за лихва за забава, а не допустимостта на иска.

Гаранционната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента и обхваща всички причинени от застрахования вреди, включително тези от забавата, в рамките на застрахователната сума. В хипотезата на деликт застрахования изпада в забава от момента на увреждането съгласно общото правило на чл.84, ал.3 ЗЗД. Дължимата от застрахования лихва считано от увреждането е уредена в чл.429, ал.2, т. 2 КЗ като част от застрахователното обезщетение. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ същата подлежи на изплащане от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорността). За периода от датата на уведомяването на застрахователя до изтичане на сроковете за произнасянето му дължимата от застрахования лихва за забава се заплаща от застрахователя на основание чл.429, ал. 3, изр. второ КЗ.

Между страните е безспорно, което се установява и по гр.д. № 16756/23г., че към 06.05.2023г е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесният автомобил „Пежо 406“, с рег.

№ ****; настъпило е ПТП на 06.05.2023г, в гр. Варна, с мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“, с рег. № **** и между страните е проведено производство по гр.д. № 16756/23г. на ВРС по описа на ВРС, че с влязло в сила решение по него, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „****“ 2

АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, е осъдено да заплати на Х.

Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., сумата от 13 382,20 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на слюда център, спойлер десен, огледало и мигач десен, помпа и резервоар предни спирачки, пулт управление десен, фар, декоративен панел резервоар десен, стоп, декоративен панел резервоар ляв, огледало и мигач ляв, декоративен панел резервоар център, спойлер долен, водна помпа комплект, радиатор воден, дифузьор воден радиатор, рама алуминиева, степенка лява и букси управление двигател – 2 бр., на собствения на ищеца мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 06.05.2023 г. ПТП на път I-9, на около 196 км, по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег. № ****, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на регистрацията на мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № **** до окончателното изплащане на обезщетението. С решение по Въззивно гражданско дело № 20253100501338 по описа за 2025 година ЗАД „****”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, е осъдено да заплати на Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. законна лихва върху сумата от 100 лева, считано от датата на исковата молба - 28.12.2023 год. до окончателното изплащане на сумата и законна лихва върху увеличения и уважен от първоинстанционния съд размер от 13 282.20 лева, считано от 25.03.2025 год. до окончателното заплащане на сумата.

Пряката отговорност на застрахователя за забава възниква от допълнителен фактически състав, свързан с предприетите от него действия и бездействия в производството по ликвидация на щета. Касае за отговорност, която произтича от неправомерно поведение на застрахователя и която не е производна от отговорността на прекия причинител на непозволеното увреждане. Пряката отговорност на застрахователя за собствената му забава е уредена в разпоредбата на чл. 497 КЗ, съгласно която застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:

1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.

106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

Разпоредбата на чл. 497 КЗ урежда собствената забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Именно по тази причина в чл.497, ал.2 КЗ е предвидено, че дължимите от застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната сума.

В настоящия случаи уведомлението за настъпилото произшествие и щети е депозирано пред застрахователя на 29.08.2023 год. и липсват данни за изисквани от заявителя допълнителни доказателства, то ответникът е следвало да се произнесе по претенцията до 19.09.2023 год. Липсват данни констатация от страна на застрахователя за наличието на тотална щета. С изтичането на срока за произнасяне, застрахователят е изпаднал в забава и обезщетение за забава се следва считано от 20.09.2023г.

Застрахователят дължи лихва за забава от 20.09.2023г. до претендираната от ищеца дата 24.03.2025г., за които период липсва произнасяне от съда по гр.д.№ 16756/23г. на ВРС.

Независимо от направеното от ответника възражение за заплащане на обезщетение за забава, същият не ангажира по делото доказатеслства за извършено плащане за обезщетение за забава за претендирания от ищеца период. В представеното по делото преводно нареждане от 28.10.25г. от ответника, като основание за заплащане на сумата от 1626,76 лв.

/831,75 евро/ е посочено т.д. №1338/25г. ВОС.

Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с 3 решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и при използване на база данни в компютърен продукт Апис Финанси, съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на дължимите обезщетения за забава върху главница от 13282,20 лв. за периода от 20.09.23г. до 24.03.25г. е 2746,43 лв. -1404,23 евро, съответно искът следва да се отхвърли за горницата над 2746,43 лв. до претендираните 2873,75 лв. и за периода от 29.08.2023г. до 19,09.23г.

По разноските : На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.

По направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатено адв.възнаграждение: Действително следва да се съобразява решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2024г., като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловната организация на адвокатите за адекватните размери на труда. Затова и тези размери подлежат на преценка от съда с оглед предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.

Въпреки, че не е обвързан от Наредбата, съдът намира, че няма основание да определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. под заплатения размер от 360 евро с ДДС. Същият е положил дължимата грижа за изпълнение на поетата работа.

Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cae1c14e-ab94-4825-b898-2a1386de96d8