Определение № 269 от 04.04.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 202/2023
- Вид
- Определение № 269
- Подписан
- 04.04.2023
- В сила
- 04.04.2023
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Станимир Тодоров Ангелов, Анна Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Кодекс на международното частно право
- чл. 3, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 4, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 85 · Кодекс на международното частно право
- чл. 87 · Кодекс на международното частно право
- чл. 143, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269 гр. гр. Добрич, 04.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Анна Великова
Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20233200500202 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 238, ал. 2 от ГПК по въззивна частна жалба с рег. № 3654/27.02.2023 год. на Т. Т. Ф. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Н. Н. И. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Д., и настоящ адрес: ***, гр. Л., чрез упълномощения адвокат Ю. О. от ДАК, срещу постановено в публично съдебно заседание определение № 275 от 23.02.2023 год., с което е прекратено производството по гражданско дело № 2757/2022 г. по описа на Добричкия районен съд като недопустимо, поради липса на международна компетентност на българския съд.
С атакувания съдебен акт РС – Добрич е приел, че не е международно компетентен да разгледа и реши иска за издръжка между страните, предмет на гражданско дело № 2757/2022 г. Съображенията на първоинстанционния съд са били свързани с обстоятелството, че Т. Т. Ф. е с обичайно местопребиваване във В., вкл. и към момента, и че в негов интерес е въпросът за дължимата издръжка да бъдат разрешен в държавата, по обичайно местопребиваване на детето.
Изложени са мотиви, че международната компетентност е процесуална предпоставка за допустимост на иска, за което служебно се следи, а спорът, касаещ въпроса за размера на дължимата издръжка за детето Т. Т. Ф., е 1 подсъден на британските съдебни органи, при прилагане разпоредбите на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., която е ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 18.01.2006 г. от Република България и по която страна е държавата, в която е последното обичайно местопребиваване на Т. Т. Ф., а именно: ***. Районният съд е аргументирал своя съдебен акт с разпоредбите на Кодекса на международното частно право /КМЧП/, касаещи задължението за издръжка, уредено от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка. След като обичайното местопребиваване на детето Т. е във В., компетентен да се произнесе по спора, относно неговата издръжка е британският съд или друг компетентен орган/юрисдикция.
Съображенията, с които се оспорва атакуваното определение, са свързани с неговата незаконосъобразност. Според жалбоподателя съдът неправилно е приложил нормите на КМЧП, регламентиращи международната компетентност на българските съдилища. Настоява се за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него, доколкото отечественото право на Т.
Т. Ф., в качеството му на български гражданин, е по-благоприятно за него.
В срока за отговор на частната жалба насрещната страна Т. Ф. Х. не е изразил становище.
Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодно за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок – на 27.02.2023 г., а съдебното заседание, в което е постановено атакуваното определение и в което процесуалният представител на жалбоподателя е присъствал лично, е проведено на 23.02.2023 г. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по гр. Дело № 2757/2022 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на Т. Т. Ф. с ЕГН **********, чрез 2 своята майка и законен представител Н. Н. И. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Д. и настоящ адрес: В., гр. Л., с която срещу Т. Ф. Х. с ЕГН ********** от гр. С. са предявени следните обективно съединени искове: по чл. 150 от СК за изменение на първоначално присъдената месечна издръжка за детето от 200 лв. на 450 лв., начиная от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022г., ведно със съответната законна лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска до окончателното плащане на задължението; по чл.
143, ал. 4 от СК ответникът да бъде осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка, добавка към определената по съдебен ред издръжка в размер на 624,92 лв. ежегодно, необходима за покриване изключителните нужди на детето – за финансиране разноските за пътуването на Т. Т. Ф. от В. до България и обратно.
За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове. За споровете по искове за упражняване на родителски права и режим на лични контакти на детето (без тези за издръжка), при наличие на международен елемент в правоотношението в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС, приложима е Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (ККПППИСРОМЗД – т.н. Хагска конвенция от 1996 г.), която е ратифицирана и от Република България и от ***.
Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 5, т. 1 от Конвенцията, според който съдебните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето.
Действително налице са безспорни писмени доказателства относно месторождението, местоживеенето, статута на малолетния Т. Т. Ф. във В., продължителността на неговия предстоя в посочената страна, където детето е и записано и посещава училище, респ. не са налице убедителни доказателства за това, че детето е променило обичайното си местопребиваване и е придобил 3 ново такова на територията на Република България.
В случая Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., е неприложима, съгласно изричната разпоредба на чл. 4, б. „е“ от същата, доколкото се касае за искове за издръжка.
В тази връзка районният съд правилно е приел, че международната компетентност на българския съд следва да бъде съобразена с изискванията на КМЧП, но неправилно се е позовал на чл. 85 и чл. 87 от КМЧП.
Посочените разпоредби уреждат кое е приложимото материално право за разрешаване на повдигнатия спор – отечественото или друго, в т.ч. българското или чуждестранното. Съгласно разпоредбите на КМЧП българският съд прилага българското процесуално право, но при разрешаване на правния спор, следва служебно да установи кое е приложимото за конкретния случай материално право – българското или на това на чуждата държава, като в тази връзка съдът е длъжен служебно да установи съдържанието на чуждото материално право, ако то е приложимото.
Преценката за приложимото към разрешаването на спора материално право съдът извършва едва след като е приел, че разполага с международна компетентност да разгледа спора, с който е сезиран. В случая от норми определящи приложимото за спора материално право не може да се извличат критерии за това дали съдът е международно компетентен по спора.
Видно е от исковата молба и отговора на ответника, че възникналият спор е за издръжка и че страните не твърдят и не спорят, че детето и неговата майка и законен представител имат обичайното си местопребиваване на територията на В., а не на територията на държава членка на ЕС. Видно е от приложените към исковата молба доказателства - удостоверение за раждане, че детето Т. и неговите родители са български граждани.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от КМЧП разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. В случая не намира приложение, заради предмета на спора и чл. 4 от същата, и Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с 4 родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., по която Република България и *** са страни – членки.
В случая международната компетентност на българският съд по така повдигнатия спор за издръжка следва да бъде преценена съобразно нормите на КМЧП. Съгласно чл. 11 от КМЧП българските съдилища са компетентни по искове за издръжка освен в случаите по чл. 4, ал. 1 и когато търсещият издръжка има обичайно местопребиваване в Република България. Случаите по чл. 4, ал. 1 от КМЧП се отнасят, когато: 1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България; 2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.
Предвид на горното международната компетентност на българския съд по предявените искове за издръжка, произтича от посочените по-горе разпоредби на КМЧП и българското гражданство на ищеца – търсещото издръжка малолетно дете. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 515 от 2.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3788/2018 г., IV г. о., ГК, и определение № 353 от 29.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2229/2019 г., IV г. о., ГК.
Постановеното определение за прекратяване на делото, като незаконосъобразно следва да се отмени и делото да се върне на Добричкия районен съд като международно компетентен да разгледа предявените от Т.
Т. Ф., чрез неговата майка и законен представител Н. Н. И., срещу Т. И. Х. искове за издръжка.
Воден от изложеното, Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 275 от 23.02.2023 год., с което е прекратено производството по гражданско дело № 2757/2022 г. по описа на Добричкия районен съд, като недопустимо, поради липса на международна компетентност на българския съд.
ВРЪЩА делото на
РС
–
5
Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове гр. дело № 2757/2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6