Определение № 44 от 07.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Частно наказателно дело № 20251100207631 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.5 НПК.

Образувано е по жалба на Министерство на културата, депозирана чрез гл. юрисконсулт Н.А. срещу постановление от 28.10.2025г. на СГП, с което е прекратено наказателното производство водено срещу В.А.Д. за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК.

В жалбата се излагат доводи за несъгласие в изводите на СГП. Посочва се, че Д. е държал повече от три археологически обекта и деянието му е квалифициран случай. Твърди се, че за преценката за малозначителен случай е взета предвид само стойността на обектите, но не и че те са особен предмет на престъпление. Излагат се доводи за допуснато от представителя на СГП процесуално нарушение, изразяващо се в неназначаване на допълнителни действия по разследването, както и че СГП не е отнела инкриминираните предмети. Иска се отмяна на постановлението на СГП.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока, посочен в чл. 243, ал. 4 от НПК, от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, като в последствие е бил 1 привлечен в качеството на обвиняем В.А.Д..

С постановление от 28.10.2025г. на представител на СГП е прекратил наказателното производство водено срещу В.А.Д. за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК.

Обобщавайки доказателствения материал по делото СГП е достигнала до правдива фактическа обстановка, като е приела, че в МВР е била постъпила информация, че две лица, пребиваващи трайно в Р. Чехия извършват незаконни сделки с културно исторически ценности. Лицата били установени като Д.Й.Д. и В.А.Д.. В тази връзка служители на ГДНП пристъпили към проверка на двете лица и на известен адрес и при личен обиск на Д. установили наличието на 17бр. монети, а от адреса 1 бр. монета и 1 бр. метално острие с белези на археологически ценности. Д. дал обяснения, че се сдобил с предметите във ФРГ за сумата от 500 евро за личната си колекция, като разполага с документ за това, който е в Р. Чехия. Било установено също така, че на територията на Р. България нямало данни Д. да е извършвал такава незакона дейност.

Основателно от доказателствената съвкупност са били изключени показанията на св. Кирев и Колев, които са провеждали беседи.

Правилна е преценката на представителя на СФП, че с действията си Д. е осъществил формално състава на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, като на 24.04.2024г. е държал повече от три археологически обекта, а именно 18 бр. монети и 1 връх за стрела, всички обекти на обща стойност от 3210лв., които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред – Наредба Н-1/21г. за реда за извършване на идентификация и за водена на регистъра на движимите културни ценности, издаден от Министъра на културата на осн. чл.

107 ЗКН, но в случая е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. Както правилно е посочил представителя на СГП нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща и касае всички наказателни състави в НК, като следва да бъде съобразена конкретната обществена опасност на деянието и конкретните характеристики на предмета на престъплението. По делото е била назначена нумизматично-археологическа експертиза, според заключението на която общата стойност на 18рб. Монети и 1 бр. връх за стрела е 3210лв., която стойност се явява под размера на 4 минимални работни заплати към момента на деянието и по-конкретно 3,4 пъти, като само една от монетите е на 2 стойност 450лв., а останалите варират в диапазона от 15-380лв. и са средно запазени. Не на последно място е отчетено и обстоятелството, че отново според заключението на експертизата нито една от посочените монети и археологически предмети няма качеството да бъде предложена на МК за получаване на категория „Национално богатство“, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 54 от ЗКН. Правилна е преценката на прокуратурата, че броя на археологическите вещи не е значителен – 19 обекта. Съобразени са били чистото съдебно минало на обв. Д. и добрите му характеристични данни.

Неоснователни са доводите наведени в жалбата. Действително Д. е държал повече от три археологически обекта, но не може да се сподели твърдението, че деянието му представлява квалифициран случай. Настоящият съдебен състав не споделя довода в жалбата, че за преценката за малозначителен случай е взета предвид само стойността на обектите, но не и че те са особен предмет на престъпление. Безспорно те са предмет на престъпление, визиран в нормата на чл. 278, ал. 6 от НК, но не могат да бъдат определени като особен такъв, извън вменения им от законодателя такъв.

Съдебният състав не споделя становището за допуснато от представителя на СГП процесуално нарушение, изразяващо се в неназначаване на допълнителни действия по разследването. СГП разполага с правомощията да определи по какъв начин и с какви активности следва да бъде извършено разследването.

Неоснователно е и възражението за допуснато СПН от страна на СГП доколкото последната не е отнела инкриминираните предмети. В обжалваното постановление представителя на СГП се е произнесъл 18 монети и 1 връх на стрела да останат приобщени по делото и да се изпратят на МК, което на осн. чл. 20, ал. 2 от ЗАНН да извърши преценка за тяхното отнемане в полза на държавата. Недопустимо е СГП да отнеме тези предмети, след като е преценила, че извършеното не съставлява престъпление.

Настоящият съдебен състав напълно се солидализира с преценката на представителя на СГП, че малозначителността на деянието е свързана с възможните или настъпили вредни последици и тъй като в случая те са явно незначителни, обществената опасност на деянието е толкова ниска, че третирането на извършеното като маловажен случай се явява неоправдано.

Така мотивиран, съдът намира, че постановлението на представителят на 3

СГП, с което е прекратено производството спрямо В.А.Д. за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 28.10.2025г. на СГП, с което е прекратено наказателното производство водено срещу В.А.Д. за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК.

Настоящото определение подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Да се изпратят преписи на СГП и на Министерство на културата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4