Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 820 от 29.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 956/2025
Вид
Определение № 820
Подписан
29.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254400600956 по описа за 2025 година Производство по чл. 306, ал. 3, във връзка с чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Ч. Т., процесуален представител на частния тъжител Б. Г. С., подадена срещу определение № 1088 от 07.11.2025 г., постановено по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваното определение Плевенският районен съд е осъдил частния тъжител Б. Г. С. да заплати на З. П. К. направените от нея разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен и по вчнд № 550/2025 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, в размер на 1500 лева.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че съдиятадокладчик от първоинстанционния съд незаконосъобразно е прекратил наказателното производство по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съдПлевен, че след прекратяването на производството – по неизвестни за жалбоподателя съображения и в закрито съдебно заседание, в отсъствието на Б. Г. С. и на неговия процесуален представител, както и при наличие на основания за отвод на съдията-докладчик и изпратени срещу него сигнали до председателя на Плевенския районен съд и до Инспектората на ВСС, е постановил атакувания с жалбата съдебен акт, както и че С. и адвокат Т. са 1 получили различни по съдържание уведомления за изготвеното определение на Районен съд-Плевен. Прави се искане съдебният акт да бъде отменен.

Срещу частната жалба е депозиран отговор от адвокат Д. К., процесуален представител на З. П. К., в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в частната жалба, и след като провери изцяло правилността на постановеното определение намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По делото не са представени доказателства на коя дата адвокат Ч. Т. е получил обявление, че определение № 1088 от 07.11.2025 г., постановено по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен, е изготвено и може да бъде обжалвано. Поради това според въззивната инстанция следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 306, ал. 3, във връзка с чл. 345, ал. 1 НПК и – като процесуално допустима, следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен е образувано на 05.06.2025 г. по внесена от Б. Г. С. тъжба срещу З. П. К..

С определение № 1490 от 14.07.2025 г., постановено по нчхд № 923/2025 г. по описа на Плевенския районен съд, на основание чл. 250, ал. 1, т.

1, във връзка с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, наказателното производство е прекратено, тъй като тъжбата на Б. Г. С. не отговаря на условията на чл. 81 НПК.

С определение № 686 от 24.10.2025 г., постановено по вчнд № 550/2025 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, съдебният акт на Районен съд-Плевен е потвърден. Определението е влязло в сила на 24.10.2025 г.

На 04.11.2025 г. в Плевенския районен съд е постъпила писмена молба от З. П. К., изготвена от адвокат Д. К., с която се иска съдът да присъди на К. направените от нея разноски по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съдПлевен в размер на 1000 лева и по вчнд № 550/2025 г. по описа на Окръжен съд-Плевен в размер на 500 лева.

С определение № 1088 от 07.11.2025 г., постановено по нчхд № 2

923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, съдът е осъдил тъжителя Б. Г. С. да заплати на З. П. К. направените от нея разноски по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен – в размер на 1000 лева, и по вчнд № 550/2025 г. по описа на Окръжен съд-Плевен – в размер на 500 лева.

Частната жалба е неоснователна и съображенията за това са следните:

Разноските и възнагражденията в наказателното производство са регламентирани в Глава 15, раздел III от НПК. Съобразно императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено – какъвто е и разглежданият случай, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

На л. 19 от нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен е приложено адвокатско пълномощно, от което е видно, че З. П. К. е заплатила на адвокат Д. К. от АК-Плевен възнаграждение в размер на 1000 лева – за защита и процесуално представителство по същото наказателно производство.

На л. 12 от вчнд № 550/2025 г. по описа на Окръжен съд-Плевен е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между З. П. К. и адвокат Д. К., от който е видно, че К. е заплатила на адвокат К. възнаграждение в размер на 500 лева – за изготвяне на отговор по частна жалба по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен и за защита по вчнд № 550/2025 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

От изложеното става ясно, че за направените от З. П. К. разноски са приложени несъмнени писмени доказателства. Ето защо размерът на тези разноски е правилно определен от основния съд и не може да бъде оспорван от жалбоподателя.

Неоснователно и незаконосъобразно е и оплакването, че тъжителят Б.

Г. С. и неговият процесуален представител адвокат Ч. Т. не са били призовани и не са взели участие в съдебното заседание, в което е постановено сега атакуваното определение № 1088 от 07.11.2025 г., постановено по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен. Това е така, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 306, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 4 НПК, произнасянето на съда по въпроса за направените по делото разноски се извършва в закрито съдебно заседание.

3

Обстоятелството, че срещу действията на председателя на съдебния състав в първата инстанция са депозирани сигнали до Инспектората на ВСС, както и до председателя на Плевенския районен съд, не водят до правен извод, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Тези сигнали нямат нищо общо с предмета на сегашното съдебно производство.

Твърдението, че адвокат Ч. Т. и тъжителят Б. С. са получили различни по съдържание обявления за изготвеното определение № 1088 от 07.11.2025 г. е декларативно и не е подкрепено с доказателства. По-важното обаче е, че не са нарушени процесуалните права на тези правни субекти, което е видно и от изготвената частна жалба, която е предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.

По аналогичен начин стои въпросът и с твърдението, че съдиятадокладчик в първата инстанция е следвало да си направи отвод, а не да постановява обжалваното определение, тъй като спрямо него са били налице основания за отвод. Жалбоподателят не е посочил кои са основанията за отвод. Нещо повече – отвод на съдебния състав не е искан от тъжителя и адвокат Ч. Т. - от началото до края на наказателното производство. Посъщественото обаче е, че отводът или отказът да се направи отвод, е личен акт на магистрата, който – по действащото законодателство, не подлежи на съдебен контрол.

В отговора на частната жалба, депозиран в съда от адвокат Д. К., се съдържа искане на З. П. К. да бъдат присъдени и направените по вчнд № 956/2025 г. по описа на Окръжен съд-Плевен разноски по делото в размер на 300 лева, за които са приложени писмени доказателства. Това искане не може да бъде удовлетворено в настоящото съдебно производство, което има друг предмет, а следва да бъде разгледано от Плевенския районен съд.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1088 от 07.11.2025 г., постановено по 4 нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254400600956 по описа за 2025 година Производство по чл. 306, ал. 3, във връзка с чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Ч. Т., процесуален представител на частния тъжител Б. Г. С., подадена срещу определение № 1088 от 07.11.2025 г., постановено по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваното определение Плевенският районен съд е осъдил частния тъжител Б. Г. С. да заплати на З. П. К. направените от нея разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен и по вчнд № 550/2025 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, в размер на 1500 лева.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че съдиятадокладчик от първоинстанционния съд незаконосъобразно е прекратил наказателното производство по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съдПлевен, че след прекратяването на производството – по неизвестни за жалбоподателя съображения и в закрито съдебно заседание, в отсъствието на Б. Г. С. и на неговия процесуален представител, както и при наличие на основания за отвод на съдията-докладчик и изпратени срещу него сигнали до председателя на Плевенския районен съд и до Инспектората на ВСС, е постановил атакувания с жалбата съдебен акт, както и че С. и адвокат Т. са 1 получили различни по съдържание уведомления за изготвеното определение на Районен съд-Плевен. Прави се искане съдебният акт да бъде отменен.

Срещу частната жалба е депозиран отговор от адвокат Д. К., процесуален представител на З. П. К., в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в частната жалба, и след като провери изцяло правилността на постановеното определение намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По делото не са представени доказателства на коя дата адвокат Ч. Т. е получил обявление, че определение № 1088 от 07.11.2025 г., постановено по нчхд № 923/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен, е изготвено и може да бъде обжалвано. Поради това според въззивната инстанция следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 306, ал. 3, във връзка с чл. 345, ал. 1 НПК и – като процесуално допустима, следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.