Определение № 876 от 27.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 876 гр. София, 27.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601098 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Предмет на въззивна проверка са определение от 26.02.2024г. и определение от 28.06.2024г. и двете по н.о.х.д. № 4036/2024г. по описа на СГС.

С първото определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 26.02.2024г., при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обв. акт.

С второто определение, постановено в публично заседание на 28.06.2024г. по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, прилагана спрямо подсъдимия И. П. в по-лека.

Срещу определението от 26.02.2024г. е постъпил частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, с който се ангажират съображения за неправилност на оспорения съдебен акт. Обстойно се аргументира позицията, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.

246, ал. 2 от НПК, тъй като в него подробно са описани всички обстоятелства, обусловящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимите в осъществяването му. Поддържа се още, че в обв. акт ясно е описана формата на умисъл на двамата подсъдими към осъщественото от тях престъпление 1 против собствеността - грабеж по чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК, като не следва отделно да се сочи, респ. разграничава формата на вината относно настъпилата смърт на пострадалото лице. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен.

Определението от 28.06.2024г. е оспорено от подсъдимия с процесуален документ озаглавен „искова въззивна жалба“, притежаващ характеристиките на частна жалба. Отправя се претенция за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека. В иницииращия производството документ като обстоятелства, налагащи изменение на прилаганата форма на процесуалната принуда, се изтъква изтеклия период на задържане на подсъдимия П., надхвърлящ максимално допустимия от една година и половина и влошено здравословно състояние.

Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и частната жалба на подсъдимия и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим. Частната жалба също е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 7 - мо дневен срок и от активно легитимирана страна.

Разгледани по същество, частният протест е основателен, а частната жалба на подсъдимия П. - неоснователна.

С обвинителния акт, поставил началото на първоинстанционното съдебно производство на И. П. П. и Й. И. Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.

2 от НК, а за И. П. и при квалифициращия признак по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл.

29, ал. 1, б. „а“ от НК, състоящо се в това, че на 03.03.2022 г. в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 124.60 лева от владението на Р. С. Н., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили - нанесли побой на Р. Н., в следствие на което му причинили тежка телесна повреда, от която е последвала смъртта му.

В разпоредителното заседание, приключило с постановяване на оспореното от прокурора определение, всички страни, включително подсъдимите и техните защитници, са изразили становище за отсъствието на процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство.

2

Първостепенният съд е приел, че обвинителният акт не е годен да изпълни функцията, отредена му от процесуалния закон, понеже не било уточнено поотделно субективното отношение на подсъдимите към нанесената от тях тежка телесна повреда и към крайния резултат от деятелността им настъпилата смъртта на пострадалия.

Настоящият съдебен състав намира заключението на първостепенния съд за допуснат порок в обвинителния акт, водещ до неяснота на обв. теза за неправилно. Обвинителният титул покрива стандартите на чл. 246 от НПК и дава необходимата информация за признаците и фактологическата обосновка на деянието, преследвано с него. В обстоятелствената част на обвинителния титул са очертани подробно фактическите положения, които индивидуализират действията на двамата подсъдими и преследваната от тях цел - отнемане на банкноти, каквито мислели, че пострадалият притежава. По несъмнен начин е обосновано, че подсъдимите са нанесли тежка телесна повреда на пострадалия за да го мотивират да им каже къде е скрил парите и да неутрализират съпротивата му. Накрая, след изложението на всички релевантни факти по запълване признаците на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а за подс. П. и във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е направено заключението, че престъплението е осъществено при пряк умисъл.

С това прокурорът е изпълнил в достатъчен обем задължението си по чл. 246, ал. 1 - 3 от НПК. По детайлно прецизиране на формата на вината не е необходимо за годността на обв. титул, защото задължението на прокурора се изчерпва с формулирането на пълно и ясно фактическо и юридическо обвинение, каквото в случая е налице. Какво е конкретното субективното отношение на дейците към причинената тежка телесна повреда и към последвалата от нея смърт е въпрос по същество, който се решава от съда при постановяване на крайния съдебен акт, въз основа на установените в хода на съдебното следствие обективни факти.

Ето защо въззивният съд счита, че не е допусната съзряната от СГС непълното на обв. акт.

При извършване на служебна проверка, въззивният съд не констатира допуснатите на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, поради което определението на СГС е неправилно и следва да бъде 3 отменено.

Разрешението на първостепенният съд относно адекватната мярка за неотклонение спрямо подс. П. е правилно.

От приложената по делото справка за съдимост на подс. П. е видно, че същият е адресат на пет осъдителни съдебни акта, както следва:

- с присъда по н.о.х.д. № 354/1995г. на СГС, влязла в сила на 23.06.1997г., е осъден на 17 години „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, пр. 2 и 3 от НК, извършено на 27.10.1993г.

- със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 12794/2010г. на СРС, влязло в сила на 26.04.2011г., е осъден на 2 години пробация с първите две задължителни пробационни мерки и 100 часа „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за 2 години, за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, извършено на 18.10.2008г.

- със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 2206/2012г. на СГС, влязло в сила на 27.09.2012г., е осъден на 2 години и 7 месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 15.11.2011г.

- с присъда по н.о.х.д. № 4452/2015г. на СГС, влязла в сила на 13.04.2016г., е осъден на 7 години „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК - причиняване на смърт, в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, извършено на 17.01.2014г.

- със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 8737/2016г. на СРС, влязло в сила на 04.07.2016г., е осъден на 1 година и 3 месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено на 05.12.2015 г.

За никое от посочените осъждания не е настъпила реабилитация.

Многобройните осъждания на подс. П., между който убийство по чл. 116, ал.

1, т. 5 от НК, причиняване на смърт, в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда и изнудване по чл. 231а от НК, категорично характеризират подс. П. като личност с изключително висока степен на обществена опасност, поради което най – подходящата мярката за неотклонение спрямо него продължава да бъде изпълняваната „Задържане под стража“. Установената в чл. 63, ал. 4 от НПК максимална продължителност на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ важи само за досъдебното производство, а не и за 4 съдебната фаза на процеса, в който стадий е към настоящия момент наказателното производство. Поради това, съдът намира доводът на подс. по чл. 63, ал. 4 от НПК за неоснователен. Здравословното състояние на подс. П., макар и влошено, съобразно данните по делото не е несъвместимо с условията на следствения арест, поради което не е обуславя необходимост от смекчаване формата на проц. принуда, както правилно е приел първостепенният съд.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 26.02.2024г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 4036/2023г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.06.2024г., постановено в открито заседание по н.о.х.д. № 4036/2023г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение прилагана спрямо подсъдимия И. П. от „Задържане под стража“ в по-лека.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5