Решение № 150 от 19.02.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Стара Загора, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530103474 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. М. Н. от гр. Стара Загора против „СТИК-КРЕДИТ“ АД гр. Шумен.

Ищецът твърди, че на 21.12.2022г. между него и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №......., в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Съгласно чл. 1 от договора, кредиторът се задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем, съгласно условията на договора, както следва: 1/ Общ размер на кредита: 1200 лв., представляващ размера на предоставената главница; 2/ Условия за усвояване на кредита: подаване на Заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на договор за кредит; 3/ Лихвен процент по кредита: 36%; 4/ Годишен процент на разходите /ГПР/: 42.58 %; 5/ Обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит: 1657.91лв.; 6/ Срок за погасяване: 18 месеца; 7/ Информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски: посочена в Приложение 2 - Погасителен план към договора; 8/ Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10%; 9/ Обезпечения: Да - поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 2 ал. 1, неразделна част от договора били Приложение 1 Заявление за кредит, Приложение 2 - Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние.

Съгласно чл. 2 ал. 2, Приложение 2 - Погасителният план съдържал условията за 1 изплащане на кредита, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски /показващи погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи/ и общия размер на тези плащания.

Съгласно чл. 3, потребителят се задължил да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, както и такси, неустойки, обезщетения и други разходи /ако такива се дължат/ в сроковете и при условията на договора и погасителния план.

Съгласно чл. 5, кредиторът предоставял на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на настоящия договор, по избран от последния в заявлението за кредит начин, измежду: банков превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса на EasyPay.

Съгласно чл. 6, за предоставената сума по кредита /главница/ потребителят заплащал на кредитора лихва в размер, посочен в чл. 1 т. 3 от договора.

Съгласно чл. 7, лихвата се изчислявала ежедневно. При изчисляване на лихвата месецът се броял за 30 /тридесет/ дни, а годината за 360 /триста и шестдесет/ дни.

Съгласно чл. 8, кредиторът имал право едностранно да променя договорения с потребителя размер на възнаградителната лихва и на лихвата за забава по кредита, при настъпване на следните обстоятелства и по реда изрично посочени в ОУ.

Съгласно чл. 12, главницата и дължимата лихва следвало да бъдат заплатени от потребителя на вноски, в сроковете посочени в погасителния план.

Съгласно чл. 13, падежите на погасителните вноски по кредита били на или не по-късно от датите, посочени в погасителния план. Когато крайният срок за изплащане на съответната вноска бил неприсъствен ден, потребителят можел да изплати вноската в първия следващ присъствен ден.

Съгласно чл. 14, ако заплатената от потребителя сума била недостатъчна за погасяване на всички дължими суми, страните приемали, че с нея се погасяват вземания в реда от първо към последно, както следва: дължими такси; лихва за забава; неустойки и други обезщетения /ако такива се дължат/; договорна лихва; главница.

Съгласно чл. 17 ал. 1, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следвало, в срок до 3 дни от сключване на договора, да: 1/ осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължавало да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2/ предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора 2 всички задължения на потребителя по договора /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 17 ал. 2, третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрявали от кредитора.

Одобрението се извършвало единствено по преценка на кредитора. В случая, страните „уговорили“, че по договора ще има обезпечение, по простата причина, че когато се кандидатствало онлайн за отпускане на кредит, софтуерният продукт на ответното дружество генерирал автоматично преддоговорна информация по стандартен европейски формуляр, както и договор в който е предвидено обезпечение, под формата на поръчителство или гаранция, т.е., независимо какво пишело в договора, на практика потребителят нямал избор дали да даде обезпечение или не, ако иска да сключи договора /това лесно можело да бъде установено при опит за кандидатстване на интернет страницата на ответното дружество: https://stikcredit.bg/, като при въведени абсолютно верни данни не се давала опция да се продължи напред/.

Съгласно чл. 27 от договора, в случай че потребителят не изпълнил задължението си посочено в чл. 17, същият дължал на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласявали, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинявало на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита били базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласили, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължала само за периода, през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят е осигурил обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението.

Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпвало неизпълнение на чл. 17, като потребителят дължал неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението било прекратено.

Вероятно убеден, че кредитополучателят нямало да изпълни задължението си по чл. 17 от Договора, кредиторът предвидил в погасителния план месечния размер на дължимата неустойка.

Правело впечатление обстоятелството, че общо дължимата сума по кредита 3

/главница и лихва/ възлизала на 1657,91 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 27 възлизал на 1664,64 лв. /100.46% от общото дължимата сума/.

Ищецът изтеглил кредит в размер на 1200 лв., а, съгласно погасителния план, в края на срока на договора бил длъжен да върне 3322,55 лв. /над 200 процента от изтеглената първоначално сума/.

Ищецът внесъл около 700 лв. от дължимата сума, но за съжаление не могъл да разбере точния размер на направените вноски, поради което щял да изиска от ответника справка за извършените от него плащания по процесния договор.

Ищецът имал качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК, доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит бил действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт бил ЗПК.

Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" се явявали всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ......., г. се явявал недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради следните причини:

4

Клаузата на чл. 17 от договора възлагала в тежест на ищеца в тридневен срок от сключването на договора да предостави на ответника гаранция по кредита, изразяваща се в поръчителство. Изпълнението на това задължение в тридневен срок било на практика невъзможно с оглед на изискуемите от общите условия на ответното дружество изисквания към поръчителя /предоставяне на документи, че поръчителят получава брутен доход от минимум 1500 лева, липса на записи в ЦКР и пр. - чл. 20 ал.

2 от ОУ на ответника. В това число имало и изискване да се предоставят документи, че поръчителят не е поръчителствал по друг кредит във всяка една банкова или небанкова финансова институция в страната/. По отношение на втората опция - да се предостави банкова гаранция в тридневен срок от сключването на договора: изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала за потребителя били неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер /1200 лева/. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция, която да обезпечава неопределено по своя размер задължение, което да включва главница, лихви, неустойки и пр., и то в тридневен срок.

Счита, че по отношение на чл. 17 от договора в двете му опции може да се заключи следното:

Прочитът на съдържанието на тази клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя дали да предостави обезпечение. В допълнение към това, и двете възможности за обезпечение /поръчителството и банковата гаранция/ поставяли изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът целял да се обогати.

Възнаграждението /неустойката за непредставянето на такъв/ за гарант/поръчител не било включено като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното било задължително условие за получаване на кредита.