Решение № 7406 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7406 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110122111 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД / с предишни наименования „ФИНАСИТИ“ ЕАД и „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД/ против Г. Ц. И. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер н а 4588,87 лева (четири хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 87 стотинки), представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № ***/00001/19.10.2018 год., включващи главница, договорна лихва и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица „Каско на МПС“ за период от 20.08.2019 г. / вноска 10/ до 20.05.2020 г. / вноска 19/, ведно със законна лихва за период от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,02 лева (шест лева и 02 стотинки), представляваща неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж 20.08.2019 г. за период от 21.08.2019 г. до 03.10.2019 г., 405,47 лева (четиристотин и пет лева и 47 стотинки), представляваща застрахователна премия по полици гражданска отговорност на лизинговия автомобил, заплатени от лизингодателя на застрахователното дружество и дължими от лизингополучателя за период от 05.08.2019 г. до 05.05.2020 г. и сумата в размер н а 696,00 лева (шестстотин деветдесет и шест лева), представляваща заплатена сума за временно преустановяване на владението на МПС по т.9.8 от Общите условия на заявителя, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 19186/05.07.2022 г. по ч. гр. д. № 26123/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Направено е искане сторените в заповедното и настоящото производства съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора e възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за финансов лизинг № ***/00001/19.10.2018 г. с предмет лек автомобил „Audi A8“ с рама ***. Представителят на страната поддържа, че автомобилът бил собственост на лизингодателя и е предоставен на ответника за възмездно ползване по силата на сключения договор, като лизингополучателят следвало да заплати уговорените месечни лизингови вноски съобразно погасителен план, включващи главница и договорна лихва, както и дължими вноски за разсрочено плащане по застрахователна полица „Каско на МПС“. В исковата молба са изложени твърдения, че по 1 силата на т. 13.2. от приложимите към процесния договор Общи условия на ищцовото дружество по отношение на моторното превозно средство лизингодателят сключва за срока на действие на лизинга задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като предоставя на лизингополучателя сметка за дължими суми за застрахователни премии. Процесуалният представител на ищцовото дружеството поддържа, че съгласно чл. 7 от процесния договор при забава на плащането на дължимите лизингови вноски с повече от 5 дни, лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно т.

9.8 от ОУ при неизпълнение на поетите от лизингополучателят задължения лизингодателят има право да предприеме всички законни действия, за да преустанови временно владението върху лизинговата вещ, в който случай всички разходи свързани с транспортирането на имуществото са за сметка на лизингополучателя. В открито съдебно заседание от 14.03.2025 г. представителят на ищеца поддържа, че дружеството е направило разходи за съдействие при изземване на лизинговия автомобил. В исковата молба са изложени твърдения, че лизингополучателят е преустановил изпълнението на поетите с договора за лизинг задължения, поради което дължи сумата в размер на 4588,87 лева, представляваща главница за незаплатени лизингови вноски с номера от 10 до 19 включително ведно с вноските за застраховка „Каско“, 6,02 лева, представляваща неустойка за забава, 405,47 лева, представляваща заплатени в полза на лизингополучателя премии по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и сумата в размер на 696 лева, представляваща разходи за изземване и транспортиране на лизинговия автомобил.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Ц. Р. от САК оспорва предявения иск по основание и размер. В депозирания отговор са изложени твърдения, че всички лизингови вноски по процесния договор са погасени, като правото на собственост върху лизинговата вещ – автомобил е прехвърлено в полза на лизингополучателя. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. С молба от 08.05.2025 г. особеният представител поддържа, че исковата претенция за заплащане на разходи за изземване на автомобила се явява неоснователна доколкото от една страна ищецът не е ангажирал доказателства за реална направа на подобни разходи, а от друга по същество клаузата, предоставяща възможност на лизингодателя да изземва лизинговата вещ е неравноправна и противоречаща на императивни правни норми.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл.345, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1). възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за финансов лизинг от 19.10.2018 г. с твърдяното съдържание, по силата на което ищецът, като лизингодател се е задължил да придобие процесния лек автомобил от трето лице при условия, определени от ответника, като лизингополучател и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение; 2). изпълнение на задълженията си по договора, в т. ч. предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя;

3). сторените от лизингодателя разноски във връзка с ползването на лизинговата вещ и техния размер; 4). наличието на договорни клаузи за неустойка при забава в плащането на лизинговите вноски; 5). наличието на договорна клауза за възстановяване от лизингополучателя на сторени разноски от лизингодателя във връзка с възстановяване владението върху лизинговата вещ в случай на предсрочно прекратяване на действието му по вина на лизингополучателя, вида и размера на действително извършените разходи.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото на ищеца е указано, че не сочи и не представя доказателства относно вида и размера на действително извършените разходи във връзка с възстановяване на владението върху лизинговата вещ.

2

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по възложените в тежест на ищеца обстоятелства, както и да докаже възражението си в отговора, че вземанията по договора са погасени посредством плащане.

Като писмено доказателство по делото е приет Договор за финансов лизинг от 19.10.2018 г. с предмет Audi A8, шаси ***, сключен от ищцовото дружество в качеството на лизингодател и ответника в качеството на лизингополучател. Съгласно чл. 1 от съглашението лизингодателят се задължава да придобие и предостави за ползване на ответника описания лек автомобил, като лизингополучателят се е задължил да заплати първоначална вноска в размер на 2200 лева и 24 месечни лизингови вноски съгласно погасителен план. Клаузата на чл. 10.1 от договора предвижда, че за моторното превозно средство се сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като застрахователната премия се заплаща от лизингополучателя, разсрочено, със всяка от лизинговите вноски. Съгласно чл. 10.2 лизинговата вещ следва да има непрекъснато застрахователно покритие през време на целия срок на договора при условията на многогодишна полица „Каско на МПС“ и разсрочено заплащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно погасителния план.

Аналогична клауза се съдържа и в т.13.1 от приложимите към сделката Общи условия на търговеца, съгласно която лизингодателят, в качеството му на собственик, застрахова имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна компания. Застрахователните договори се сключват за срока на договора при условията на т.13.3, като до датата на прехвърляне на правото на собственост върху имуществото на лизингополучателя, същото следва да има валидни застраховки при избрания застраховател.

Чл. 13.2 от Общите условия на ищеца предвижда, че когато имуществото е МПС, лизингодателят сключва за периода на действие на договора за превозното средство задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като лизингополучателят дължи направените в негова полза разходи за заплащане на застрахователни премии. Съгласно чл. 7 от договора в случай на забава на плащането на лизинговата вноска с повече от пет дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима за периода за забавата, изчислена от датата на която сумата първоначално е станала изискуема. Клаузата на чл. 9.8 от Общите условия на ищеца предвижда, че в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на поетите с договора или общите условия задължения лизингодателят има право да предприеме всички законни действия, за да преустанови временно ползването на лизинговата вещ, в който случай всички разходи, свързани с транспортирането на имуществото са за сметка на лизингополучателя, като лизингодателя префактурира сумата, дължима от лизингодателя на специализираната в тези дейности фирма, на която са възложени действията по временно преустановяване на ползването на имуществото, респ. неговото транспортиране.

Като писмено доказателство по делото е приет приемно-предавателен протокол от 23.10.2018 г., съгласно който лизингодателят е предоставил на лизингополучателя процесният лек автомобил ведно с придружаващите го документи – свидетелство за регистрация, застрахователна полица „Гражданска отговорност“ и „Каско на МПС“, като приемно-продавателният протокол съдържа изявление на ответника за приемане на автомобила без забележки.

Като писмено доказателство по делото са представени комбинирани застрахователни полици № BG/07/*** и № BG/07/*** по покрит риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил с период на застрахователно покритие от 06.02.2019 г. до 05.02.2021 г. ведно с разписки за внесени застрахователни премии.

Като писмено доказателство по делото е приет договор от 14.03.2019 г., сключен между ищцовото дружество и „ГЛОБЪЛ ГРУП СОФИЯ“ ООД, по силата на който третото за спора лице се задължава да извършва действия насочени към извънсъдебно събиране на просрочени вземания и доброволно възстановяване на владението върху активи по сключени от „ФИНАСИТИ“ ЕАД договори за финансов лизинг. Съгласно чл. 1, ал. 5 от 3 съглашението изпълнителят по договора се задължава да предприема всички необходими действия за възстановяване на владението върху активите, които следва да бъдат транспортирани до адреса на управление на възложителя или до най-близкия клон на дружеството на територията на страната. Към договора е представено Приложение № 2 относно цените на предоставяните от „ГЛОБЪЛ ГРУП СОФИЯ“ ООД услуги, като съгласно чл. 2 за изпълнение на дейностите по чл. 1, ал. 5 за доброволно възстановяване на владението на активи ( леки и тежкотоварни автомобили до 3,5 тона) възложителят дължи сумата в размер на 580 лева без ДДС или сумата в размер на 696 лева с ДДС. Като писмено доказателство по делото е приета фактура № 0000000043/10.03.2020 г., издадена от „ГЛОБЪЛ ГРУП СОФИЯ“ ООД към ищцовото дружество, в която под позиция № 1 изрично е посочено: „Съдействие при изземване: Г. Ц. И. с Лиз. Дог. № ***/00001, Audi A8, рег. № ***“ на стойност 580 лева без ДДС. Общата стойност на фактурата от 6763,20 лева е заплатена от ищеца с преводно нареждане от 12.03.2020 г.