Решение № 7213 от 30.10.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6815/2016
- Вид
- Решение № 7213
- Подписан
- 30.10.2017
- В сила
- 30.04.2020
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, т.10 · Закон за защита на потребителите
- § 13 т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 1 · Закон за кредитните институции
- чл.2 · Закон за кредитните институции
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 2, ал. 4 · Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 текст от значение за ЕИП
- чл.294, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ .................... гр.София, 30.10.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6815 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ю.Б. АД, с която са предявени осъдителни искове срещу М.М.Г. и М.Я. Р.-Г..
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38829/04.07.2008 г. ответниците, като кредитополучатели му дължат следните суми: 136210.65 швейцарски франка – главница; 13803.85 швейцарски франка-лихви, от които: 13525.35 швейцарски франка-възнаградителна лихва за периода 04.03.2015 г. до 03.06.2016 г.; 278.50 швейцарски франка-мораторна лихва за периода 03.08.2015 г. до 03.06.2016 г.; 77.81 швейцарски франка-такси и 48.37 швейцарски франка-имуществена застраховка и такса за нотариална покана в размер на 182.40 лв.
Твърди, че просрочието по лихвата е възникнало на 02.02.2015 г., а по главницата на 02.07.2015 г. Поради това, банката е обявила договора за кредит за изцяло предсрочно изискуем на 26.10.2015 г. с уведомление до кредитополучателите, чрез връчване на нотариална покана чрез нотариус М.К..
Ищецът поддържа, че сумите са дължими по сключения договор за банков кредит. Отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно горепосочените суми. Прави искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците М.М.Г. и М.Я. Р.-Г. изразяват следното становище:
Оспорват исковете, като недопустими с възражения, че макар и подписан от тях в съдържанието на договора съществуват непопълнени реквизити. Последното, по изразено становище, създава неяснота и предпоставки за недобросъвестност по отношение изпълнение на задълженията по него. Излагат, че прехвърлянето на вземането по договора от банката на Б.Р.С.АД на 05.09.2008 г. и след това обратно на банката на 11.12.2013 г. е довело до неоправдано увеличаване на задълженията по договора. През този период било продължено начисляване на задължения по дълга и съответно размерите на дължимите суми нараснали. Оспорват договорените условия, тъй като по твърдение са изцяло в полза на банката и поставят в неравностойно положение ответниците, поради което са неравноправни.
Правят възражение, че начисляването от банката на „капитализиране на лихва в главница“ е извършвано едностранно без да е било фиксирано в договора. Правят възражение, че погасителния план, на който банката се позовава е нелегитимен и не е получен от ответниците по съответния ред. Правят възражение, че не е налице легитимно облигационно отношение между страните към момента на предявяване на иска. Не оспорват, че такова е било налице към датата на прехвърляне на вземанията на 05.09.2008 г. Изразяват становище, че в случая е било извършено неоснователно превъртане на дълга, което е довело до неговото увеличение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и се установява от представения договор от 04.07.2008 г., че между ищеца и ответниците валидно е възникнало правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38829, обезпечен с ипотека върху имота, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответниците равностойността в швейцарски франкове на 75700 евро
(чл. 1.1), от която равностойността в швейцарски франкове на 21250 евро по курс „купува” за швейцарски франк към евро на Ю.И Е.Д.Б.АД в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот – апартамент № ******, ведно с мазе № 50 с административен адрес гр.*************и равностойността в швейцарски франкове на 54450 евро по курс „купува” за швейцарски франк към евро на Ю.И Е.Д.Б.АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания. В замяна – ответниците се задължили да погасят солидарно кредита към банката на погасителни вноски с краен срок 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска съгласно погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора.
Крайният срок за ползване и погасяване на кредита бил 22.07.2033г.
В чл.3 страните договорили, че за усвоения кредит кредитополучателите ще заплащат годишна лихва в размер на сбора от БЛП /базов лихвен процент/ на Ю.И Е.Д.Б.АД /предходно наименование на банката/ за жилищни кредити в швейцарски франкове валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.15 пункта. Към датата на сключване на договора, както е отразено в договора БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове на банката е 4.5% или договорната лихва възлиза на 5.65%. Предвидили, че при просрочие, кредитополучателите ще дължат и лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Страните посочили, че договорените надбавки не се променят. Предвидили, че действащия БЛП за жилищни кредити не подлежи на договаряне, а промените в него стават незабавно задължителни за страните. За новият размер БЛП, банката уведомява кредитополучателите, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Освен това предвидили, че кредитополучателите дължат и следните такси: - за управление – 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване на кредита; - комисионна за управление на кредита – ежемесечно на датата на падежа на съответната вноска в размер на 0.03% върху размера на непогасената главница; - административна такса 20 лв.- еднократно при подаване на документите.
В чл.18 страните договорили, че при непогасяване на която и да е вноска от кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение, банката може да направи кредита изцяло или предсрочно изискуем.
Съответно, при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща изцяло в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
В чл.14 от договора за кредит била уговорена и имуществената застраховка на апартамент № 5 (обезпечението по договора за кредит), като в задължение на кредитополучателите било да поддържа в полза на банката застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот за срока на договора за кредит.
В чл.10, т.3 от договора предвидили, че кредитополучателите поемат разноските свързани с принудителното изпълнение.
Страните не спорят и се установява от събраните в производството доказателства и приетата в производството ССчЕ, че кредитополучателите са усвоили получената сума - равностойност в швейцарски франка на 75700 евро по договореният начин.
Установява се чрез приетата ССчЕ, че размерът на първоначално определената дължима анюитетна вноска е бил в размер на 781.20 швейцарски франка /без таксата/.
Страните не спорят и се установява от представените доказателства, че Банката е прехвърлила вземането си на „Б.Р.С.“ АД по процесния договор за кредит на 05.09.2008 г. номера 644 и 645 на стр.41 от приложението към договора за цесия. Цедентът (банката) уведомил кредитополучателите за извършеното прехвърляне на вземането на 26.10.2015 г., чрез залепване на уведомление по реда на чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1 ГПК на изпратената нотариална покана рег.№ 1058 /л.44 по делото/ на нотариус М.К. с рег.№ 200 на НК на РБ.
Чрез представените четири допълнителни споразумения /ДС/ сключени между „Б.Р.С.“ АД и кредитополучателите са били променени условията по кредита, в т.ч. и лихвата. Така с допълнително споразумение от 30.09.2010 г. страните се споразумели за ползването на шест месечен период на „облекчено” погасяване по договора за кредит като за този период ответниците са получили и фиксирана лихва в размер на 4.28%, След тези шест месеца страните се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.12 пункта.
С допълнително споразумение от 31.05.2011 г. бил въведен нов дванадесет месечен период на облекчено погасяване по договора за кредит като за този период ответниците получили и фиксирана лихва в размер на 4.49%. След тези дванадесет месеца страните се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.49 пункта. С допълнително споразумение от 28.06.2012 г. страните договорили нов дванадесетмесечен период на облекчено погасяване по договора за кредит, като за този период ответниците получили лихва в размер на БЛП намален с 2.42 пункта. След тези дванадесет месеца страните се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.89 пункта. С допълнително споразумение от 09.07.2013 г. страните договорили нов дванадесетмесечен период на облекчено погасяване по договора за кредит, като за този период ответниците получили лихва в размер на БЛП намален с 2.05 пункта. След тези дванадесет месеца страните се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.31 пункта.
Установява се и страните не спорят, че на 11.12.2013 г. „Б.Р.С.“ АД е прехвърлила обратно на банката вземането си по процесния договор за кредит описан в приложение № 1 под поредни номера 5 и 6 на стр. 1 от приложението към договора за цесия. Цедентът („Б.Р.С.“ АД) е уведомил кредитополучателите за извършеното прехвърляне на вземането на 26.10.2015 г. чрез залепване на уведомление по реда на чл.50 от ЗННД вр. чл.47, ал.1 ГПК на изпратената нотариална покана рег.№ 10159 на нотариус М.К. с рег.№ 200 на НК на РБ.
Чрез приетата в производството ССчЕ се установява, че общият размер на дълга по договора за кредит е в размер на 150140.68 швейцарски франка и нотариални разходи и съдебни разноски – 25059.85 лв. Както е посочил експерта сумата 150140.68 швейцарски франка е формирана по следния начин: 136210.65 CHF- главница; 13803.85 CHF –дължима лихва; 77.81 CHF – дължими такси; 48.37 CHF-незаплатени застраховки.
Според ССчЕ изплащането на пълният размер на месечните вноски по кредита е спряно на 04.11.2014 г. Към датата на прехвърляне на вземането по договора от 05.09.2008 г., което е в сила от 30.07.2008 г. размерът на непадежиралата главница е 125373.00 CHF, като към този момент няма падежирали вноски и няма постъпили плащания. От своя страна, към датата на обратното прехвърляне задължението по договора е в размер на 132126.31 CHF при заплатени в този период 43292.99 CHF.
От своя страна заплатените от ответниците суми по договора към банката след 27.11.2013 г. до 03.06.2016 г. /преди подаване на исковата молба на 06.06.2016 г./ са в размер на 11952.84 CHF.
Според експерта капитализирането на лихви в главницата е било извършено въз основа на сключените допълнителни споразумения /ДС/, както следва: т.IV от ДС от 16.04.2010 г.; чл.3 и чл.5 от ДС от 30.09.2010 г. и от 31.05.2011 г.; чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от ДС от 28.06.2012 г. и от 09.07.2013 г. Според изразеното становище от експерта в с.з. на 04.10.2017 г. нарастването на размера на дълга по договора за кредит се дължи на капитализирането на лихви в главницата, извършено на база сключените допълнителни споразумения.
С нотариална покана рег.№ 10160/25.09.2015 г. на нотариус М.К. с рег.№ 200 на НК на РБ, връчена на 26.10.2015 г., чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК, Банката е обявила кредита изцяло за предсрочно изискуем.
В производството е представена тарифа на Банката, в сила от 11.09.2017 г.
Както бе посочено, страните са уговорили, че погасяването на кредита ще се извършва във валутата, в която е разрешен по курс „продава” на банката в деня на всяка вноска при лихва, състояща се от базовия лихвен процент (БЛП), който към момента на сключване на договора е в размер на 4,5% плюс договорна надбавка от 1,15%, която остава непроменена до крайния срок на договора или 5, 65%. В чл. 3, ал. 5 предвидили, че действащият БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Посочено е, че Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони, като договорените надбавки не се променят.