Решение № 564 от 26.11.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 564

20.11.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Плевен

ІІІ въз. граждански състав

На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева

Анелия Й. Докузова като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско дело № 20204400500721 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 911/17.07.2020г. по гр.д. № 142/2020г. на РС гр.Плевен /ПлРС/, съдът е осъдил *** гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявана от Директора В.Т.В., да заплати на В. Д. Д. от гр. Плевен, ЕГН ***, следните суми:

-сумата от 1 904,57лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 13.01.2017 год. до 13.01.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба - 14.01. 2020 год., до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 450, 00лв., представляваща направени деловодни разноски.

Осъдил *** гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявана от Директора В.Т.В., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 76,18лв.

Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Областна Дирекция на МВР - Плевен, в която се 1 твърди, че решението е неправилно. За периода от 01.01.2020г. до 13.01.2020г. твърдят, че искът е недопустим поради отчитане на отработените часове нощен туд на тримесечие. ИМ е подадена на 14.01.2020г. и към момента на предявяване на иска не е бил настъпил падежът на задължението за положен труд за горния период. Оплакват се, че съдът е приел в противоречие със Закона, че положения от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ. За процесния период от 30.04.2016г. до 30.04.2019г. твърдят, че са действали три такива Наредби – от 19.08.2014г., от 25.05.2015г. и от 29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители от МВР.

Същите са специални спрямо НСОРЗ и втората и третата Наредби не са предвиждали както чл.9 ал.2 НСОРЗ нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1,143 за разлика от действалата преди тях Наредба от 19.08.2014г. Съгласно ЗМВР и чл.3 ал.3 от тези Наредби изрично е предвидено, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения. От друга страна твърдят, че чл.2 ал.3 НСОРЗ изрично изключва приложението на Наредбата спрямо служители по трудово правоотношение в държавната администрация. Възразяват, че тази разпоредба е неприложима за служителите от МВР, т.к. не са налице четири кумулативно изискуеми предпоставки за това.

Излагат съображения, че по делото няма доказателства ответникът да е работил над рамките на установеното работно време по график, следователно не може да претендира заплащането на извънреден труд.

Навеждат доводи, че ПлРС не е обсъдил представеното от тях Писмо от 29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ не може да се използва за генериране на извънреден труд. Служителите на МВР не са поставени в неравностойно положение спрямо тези, чиито статут се урежда от КТ – не могат да бъдат съпоставяни, защото поради уреждане на правоотношението им по ЗМВР същите имат редица привилегии.

2

Молят съда да вземе предвид разпоредбата на чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ в редакцията в ДВ

№41/2017 година и да отхвърли иска за периода 01.01.2018 година 30.06.2018 година. Размерът на главницата се установява по безспорен начин от експертизата, която е подробна и помесечна във връзка с изчислените суми за главница – 316,04лв. Претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от 200лв., като възразяват за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, в случай че такъв се претендира за ПлОС.

Ответникът по въззивната жалба В. Д. Д. от гр. Плевен, ЕГН ***, редовно призован, не изразява становище.

Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:

Между страните няма спор, че ищецът В. Д. Д. от гр. Плевен е в служебно правоотношение с ОД МВР гр.Плевен, по силата на което е изпълнявал длъжността Мл. експерт в ОД МВР гр.Плевен.

Безспорно е също така, че за процесния период от 13.01.2017г. до 13.01.2020г. ищецът е полагал труд на смени при 12-часов режим на работа, при сумарно изчисляване на работното време и тримесечно отчитане на отработеното време.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142 ал.2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с 3 възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дниза служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22.00 часа до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. Намерил, че от това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл.187, ал.5 – ал.6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Приел, че според чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19.08.2014 год. до 01.04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 год., в сила от 19.08.2014год., отм., бр.40 от 02.06. 2015год., в сила от 01.04.2015год.). От 01.04.2015год. до 29.07.2016 год. е действала Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015год., която е била отменена с решение № 8585 от 11.07.2016год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016год., обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016год. От 02. 08. 2016 год. действа Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02.

08. 2016 год.), която обаче е отменена с Решение № 16 766 от 10.12.2019г. на ВАС по адм. дело № 8601/2019г., 5-членен състав, обн. ДВ бр.4/14.01.2020г.

За процесния период същата е действала, а отмяната й води до липса на уредба занапред. Текстовете на чл.3 ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.

Съобразно чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з- 407/11.08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з592/25.05.2015год и № 8121з- 776/29.07.2016год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Намерил, че липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в 4

Министерството на вътрешните работи. Пришел, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143.

Вярно е, че не е разгледал възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се „приравнява“. То обаче е неоснователно - ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в понеблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

За доводът, че искът за периода от 01.01.2020г. до 13.01.2020г. е недопустим поради тримесечното отчитане на положения труд, изложил съображения, че първото тримесечие на 2020г. – до 30.03.2020г. е настъпило в хода на процеса и поради това експертизата е дала заключение за размера на претенцията. По аргумент от чл.235 ал.3 ГПК приел, че падежът на това задължение е настъпил и искът следва да се разгледа, които съображения се споделят от настоящия състав на решаващия съд и не следва да се преповтарят.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, която приел като неоспорена от страните, и след прието увеличение на иска в съдебно заседание по реда на чл.214 ГПК, установил че за периода от 13.01.2017 год. до 13.01.2020 год. ищецът е положил 1 832 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд възлиза на 2 093,976часа или явява се незаплатена разлика от общо 261,976часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение при ставка от 7,27лв. е в размер на 1 904,57лв. Поради това уважил искът изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда - 14.01.2020 год., до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като 5 по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата .