Решение № 1231 от 27.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. Варна, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Марияна Ив. И.ова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213100102377 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на И. Д. Д., ЕГН**********, за осъждане на Н. Г. Д., ЕГН**********, за осъждане на ответника да заплати, сумата от:

13 875.97лв., представляваща 1/2 ид.ч. от платените от ищеца в периода 20152020г. месечни вноски по Договор за потребителски кредит от 13.12.2013г. сключен от ищеца и от ответницата (солидарни длъжници) и „Райфайзенбанк България" ЕАД (кредитор), ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящия иск - 28.09.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.127, ал.2 от ЗЗД;

1561.05лв., представляваща лихва за забава върху горната главница, дължима за периода от 20.08.2020г. до 28.09.2021г., на осн. чл.86 от ЗЗД;

43778,55 лв. (съобразно допуснато изменение на предявения иск по размер с протоколно определение от съдебно заседание от 23.03.2023г.) , представляваща 1/2 ид.ч. от платените от ищеца (лично и чрез трето лице) месечни вноски по Договор за ипотечен банков кредит от дата 13.02.2015г. сключен от ищеца и ответницата (кредитополучатели) и „ЦКБ" АД, от които сумата 16 489.89лв, представляваща 1/2 ид. част от направените месечни вноски лично от И. Д. Д., платени в периода от м.08 на 2015г. до м.06.2016г. и от м.06.2018г. до м 08 на 2021г. включително, и сумата 17 503лв., представляваща пълна стойност на направените от третото лице М. Г. И.ова, но в изпълнение на задълженията си към И. Д. Д., за които е налице влязло в сила Решение по гр.д. №16520/2016г. на ВРС, 9-ти с-в, вноски за периода от м.09.2016г. до м.05.2018г., както и ½ (9785,66 лева) от сумата от общо 19571,33 лева получена след публична продан на собствен имот и влязло в сила на 28.02.2023г. разпределение по реда на привилегиите за вземане на „Централна кооперативна банка“ АД в качеството й 1 на присъединен по право ипотекарен кредитор (съобразно молба с правно осн.чл.

214 ГПК от 22.03.2023г.)., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.127, ал.2 от ЗЗД;

20 480 лв., представляващи сбор от месечния наем по чл.57, ал.1 от СК за ползването от ответницата на собствената на ищеца 1/2 ид. част от сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Варна, р-н Аспарухово, кв.

Галата, м. Боровец-юг, сочена за предоставена на ответницата и детето й в качеството на семейно жилище с Решение по гр. дело №14992/2015г. на ВРС за развод, влязло в сила от 27.05.2016г., като ползването е за период 27.05.2016г. 28.09.2021г. включително;

- 10 980 лв., представляваща сбор от месечно обезщетение за лишаване на ищеца от ползване, чрез едноличното ползване от ответницата, на собствен на ищеца ПИ с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. Галата, м. Боровец-юг, заедно и с находящото се в терена паркомясто, като ползването е за периода от 22.08.2016г. до 28.09.2021г., на осн. чл.59 от ЗЗД.

Ищцецът твърди, че с ответницата са съпрузи, като бракът е прекратен с развод с решение от 27.05.2016г. по гр.д. №14922/2015г. на ВРС. Твърди още, че през време на брака, на 13.12.2013г. съпрузите (тогава) сключили договор за потребителски кредит с „Райфайзенбанк България" ЕАД за сумата в размер на 40 158.03 лв., по който И. Д. бил кредитополучател, а съпругата му и ответница Н. Д. била „съдлъжник", или солидарен длъжник за задълженията на съпруга й. За периода от началото на 2015г. до м. юни 2020г. ищецът върнал в полза на банката, от личната си банкова сметка в „Райфайзенбанк България" ЕАД с IBAN:BG85RZBB91551001376102, по която е получавал трудовото си възнаграждение, сумата от общо 27 751.95лв. Поради това и тъй като задължението по потребителския кредит било общо претендира от бившата си съпруга част от платеното от ищеца - исковите 13 875.97лв.

На 12.08.2020г. отв. Н. Д. получила нотариална покана от ищеца за връщане на горната сума от 13 875.97лв., със срок за изпълнение до 19.08.2020г., поради което и поради липсата на плащане претендира и лихва за забава в исковия размер от 1561.05лв. и период до предявяване на иска.

Твърди на следващо място, че пак през време на брака, на 13.02.2015г. съпрузите (тогава) сключили договор за ипотечен кредит с „ЦКБ" АД за сумата от 100 000лв., по който и двамата съпрузи били кредитополучатели, а сумата била за семейни нужди. За периода от м.08.2015г. до м.08.2021г. ищецът сочи да е върнал на банката (лично или чрез другиго) общо 50 482.78лв., от които 32 979.78лв. - вноски от личната му сметка с IBAN:BG21CECB97901078779000 в същата бака и 17 503лв. - направени от третото лице М. Г. И.ова, но в изпълнение на задълженията си към И. Д. Д., за които е налице влязло в сила Решение по гр.д. №16520/2016г. на ВРС, 9-ти с-в, вноски за периода от м.09.2016г. до м.05.2018г. Поради това и тъй като задължението по ипотечния кредит било общо, претендира от от бившата си съпруга сумата от общо 33 992.89лв., формирана както следва: от сумата от 16 489.89лв., която представлява ид. част от направените месечни вноски лично от И. Д. Д., платени в периода от м.08 на 2015г. до м.06.2016г. и от м.06.2018г. до м.08 на 2021г. включително, и от сумата от 17 503лв., представляваща пълна стойност на направени от третото лице М. Г. И.ова, но в изпълнение на задълженията си към И. Д. Д., за които е налице влязло в сила Решение по гр.д. №16520/2016г. на ВРС, 9-ти с-в, вноски за периода от м.09.2016г. до м.05.2018г.

2

Съобразно допуснатото изменение на предявения иск по размер претендира и сумата от 9785,66 лева, представляваща ½ от общата сума от 19571,33 лева, получена след публична продан на собствен имот и влязло в сила на 28.02.2023г. разпределение по реда на привилегиите за вземане на „Централна кооперативна банка“ АД в качеството й на присъединен по право ипотекарен кредитор.

Претендира и законната лихва върху сумите от деня на подаване на исковата молба до окончателното заплащане.

Отделно от горното ищецът твърди, че по време на брака, но по дарение от 27.08.2007г. от родителите му, получил собствеността върху ПИ №4572 в кв. Галата, со Боровец-Юг. А през време на брака през 2010г. построил в терена и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №***. С оглед на това теренът бил лична собственост на ищеца, а сградата - СИО, която след развода станала и обикновена съсобственост. Сградата, от друга страна, била и семейното жилище на съпрузите от 2010г., поради което с бракоразводното решение от 27.05.2016г. по гр.д.

№14922/2015г. на ВРС била предоставена за ползване на отв. Н. Д. и общото на съпрузите дете Деляна (самото решение било по чл.49, ал.4 СК въз основа на споразумение в хода на делото).

Поради това и на осн. чл.57, ал.1 СК ищецът претендира от ответницата вземане за наемна цена от 320лв. на месец (за част от сградата, при твърдян месечен пазарен наем от 640лв. за цялата сграда и при твърдение, че не търси наем за ползваното от детето помещение), или общо 20 480лв. за периода от 27.05.2016г. до 28.09.2021г. включително.

Съответно поради едноличната си собственост върху ПИ №4572, върху който е изградено бившето семейно жилище (сграда с №***), и с оглед соченото еднолично ползване от ответницата на въпросния терен и на паркомясто в него (вдясно от входа на терена) ищецът претендира да получи от ответницата и обезщетение за лишаване от ползването на целия му поземлен имот в размер на 180лв. на месец или общо исковите 10 980лв. за периода от 22.08.2016г. до 28.09.2021г., с която сума ответницата се е обогатила.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

В първото по делото съдебно заседание пояснява, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през месец януари 2015г. и след този период сумите по кредитите са платени еднолично от ищеца. Посочва, че сумите от лицето М. И.ова са връщани по сметка на кредита в изпълнение на задължението, което тя е имала към ищеца И. Д..Поддържа, че ответницата е ползвала дворното място, като е паркирала автомобила си там, като поддържа, че досежно претендираното обезщетение за ползване същата е получила нотариална покана.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор. С него тя не оспорва: брака между страните; прекратяването му с развод с решение от решение от 27.05.2016г. по гр.д. №14922/2015г. на ВРС; потребителския кредит от 13.12.2013г. с „Райфайзенбанк България" ЕАД за сума 40 158.03лв., по който И. Д. бил кредитополучател, а Н. Д. била записана като „съдлъжник"; ипотечния кредит от 13.02.2015г. с „ЦКБ" АД за сумата 100 000лв., по който и двамата съпрузи били кредитополучатели; придобИ.ето от И. Думев на ПИ №4572, по дарение от 27.08.2007г. от родителите му; изграждане и придобИ.е в СИО от съпрузите на жилищна сграда №*** през 2010г., която станала и семейно жилище на съпрузите и детето от 2010г.; предоставянето на семейното жилище (сградата) на детето и на майката въз основа на одобреното от съда споразумение по бракоразводното дело.

3

Исковете обаче оспора изцяло. Твърди, че задължен по потребителския кредит за 40 158.03лв. бил само кредитополучателят - И. Д., а Н. Д. не отговаряла, с оглед записването й за „съдлъжник", както и с оглед че сумата не е била използвана за семейни нужди, а за потребителски на цели на Д. . Ако би се приело друго, твърди че Д. би могъл да получи само горницата над половината от кредитната сума, тъй като до половината е бил лично задължен. Евентуално поддържа, че някаква част от задълженията са били платени със семейни средства.

Относно ипотечния кредит от 13.02.2015г. с „ЦКБ" АД за 100 000лв. сочи, че същият бил с цел рефинансиране задълженията на съпрузите по жилищен кредит от 15.12.2011г. и по потребителски кредит от 26.09.2013г., и двата с „Първа инвестиционна банка" АД, като правоприемник на „Юнионбанк" ЕАД. По тази причина с усвоените 100 000лв. от „ЦКБ" АД били погасени на 20.02.2015г. задълженията от 82 960лв. по жилищния кредит от 15.12.2011г. и 16 208лв. по потребителския от 26.09.2013г. Твърди още, че ако И. Д. е върнал суми по кредита от 2015г., той би могъл да получи от ответницата само горницата над част от кредитната сума, тъй като до половината е бил лично задължен.

Оспорва И. Д. да е платил 33 992.89лв. с лично негови средства.

Отделно оспорва платените от М. Г. И.ова 17 503лв. да са лични средства на Д..

Напротив - сумата от 15 650лв. сочи да е платена от И.ова в изпълнение на задължението й за връщане на получена сума по поръчка от 30.09.2013г. с доверители съпрузите, във връзка с намиране на имот за закупуване, като връщането било поради прекратяването на поръчката. И тъй като връщането следвало да бъде и на двамата от бившите съпрузи, то лични на И. Д. били само 7 825лв., а другите 7 825лв. били на Н.

Д.. А горницата над 15 650лв. до платените от М. И.ова 17 503лв., или сумата от 1853лв., са били дарение от И.ова на сестра й Н..

Освен всичко друго отв. Н. Д. също е върнала на „ЦКБ" АД сумата от 6 410лв. лично от Д., отделно от горните плащания на М. И.ова, сочени за такива в полза на Н.

Д..

Така обобщено се сочи, че И. Д., лично или чрез М. И.ова, е върнал на „ЦКБ" АД по-малко от дължимите от него 50 000лв., евентуално че следва да се приспаднат върнатите от Н. Д. погашения.

По иска за заплащане на наем за ползването на семейното жилище сочи следните възражения: семейното жилище (еднофамилна сграда с №4572.3) е била предоставена за ползване на майката и детето след споразумение в хода на брачния процес по чл.49, ал.4 СК, поради което чл.57, ал.1 СК не се прилага, а ползването е безвъзмездно уговорено; ползването на жилището е от майката, но и от детето, като ползваната от последното част не следва да се включва; не е била изпратена покана до майката; размерът бил необоснован, в т.ч. при амортизацията на сградата; изтекла е била погасителната давност за времето преди 28.09.2018г.

По иска за обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на поземлен имот с паркомясто въвежда следните възражения: ответницата никога не се е противопоставяла ищеца да ползва терена с паркомястото; последните не са били предмет на решението по чл.49, ал.4 СК; размерът бил необоснован; била изтекла погасителната давност за времето преди 28.09.2018г.