Решение № 11622 от 25.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11622 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ........... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20211110174332 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК .

Образувано е по предявени от ............. ЕИК ........ против С. И. Т., положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

99, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД , чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 700 лева, ведно със законна лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 64, 68 лева за периода от 29.02.2020 г. до 14.07.2020 г., мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 71, 09 лева за периода от 15.07.2020 г. до 20.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 50148/2021 г. по описа на СРС, 59 с-в. Заповедта е връчена на длъжника и същият е подал в срок възражение, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на дължимостта на вземанията си. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника С. И. Т., чрез процесуалния си представител адв. А. Г. от САК, е представил отговор, с който оспорва исковете като неоснователни, моли същите да бъдат отхвърлени с решението по делото.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, по вътрешно убеждение и като съобрази материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД , чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между цедента .......... и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок заедно с посочената възнаградителна лихва; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; че ответникът не е изпълнил поето задължение за предоставяне на обезпечение, че е уговорена неустойка по вид и размер на претендираната, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на дълга, ако такова се твърди от негова страна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.02.2020 г. между С. И. Т., като заемател и .........., като заемодател, е сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя револвиращ кредит в максимален размер 700 лева, под формата на одобрен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта „Бяла карта/Access Finance/iCard, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съобразно условията на договора, ведно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 % и дневен лихвен процент в размер на 0.12 % , за срок от шест години, като лихвата се изчислявала върху усвоената и непогасена главница; годишния процент на на разходите по договора бил 45.9%.

В исковата молба се твърди, че ответника усвоил заемната суми в размер на 700 лева, като дори не е посочено дали процесната сума е усвоена еднократно, или на части, и на кои дати е станало това. По делото освен това не са представени никакви доказателства в тази насока, отговорите на съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат зачетени като достатъчно ясни и категорични – защото това, че сумата в размер на 700 лева е преведена по картова сметка, която е свързана с пластиката, предоставена на лицето, все още не означава, че лицето е усвоило – изтеглило, или извършило плащания на терминал с нея. С оглед горното съдът счита, че не е налице един от елементите на фактическия състав, а именно – не са налице доказателства за това, че ответника действително е усвоил предоставената сума, така, както се твърди от страна на ищеца, кога, еднакратно или на части и на кои дати. С оглед горното съдът счита, че иска се явява неоснователен и недоказан без обсъждане на другите елементи на фактическия състав, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед този изход на спора право на разноски има ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като същият е представи спъсък на разноските за сумата в размер на 800 лева – адвокатско възнагреждение за един адвокат. В 2 подадената по делото молба от 19.09.2022 г. ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде разгледано от съда. Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в размер на 835, 77 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес до 1 000 лева минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева.

С оглед горното възражението за прекомерност следва да бъде уважено и ищеца следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 300 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......... с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: ........... представлявано от ............. – управители, против С.

И. Т. с ЕГН **********, от гр. ............ искове по чл. 422, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 64, 68 лева /шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 14.07.2020г., за сумата в размер на 71, 09 лева /седемдесет и един лева и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 15.07.2020 г. до 20.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 50148/2021 г. по описа на СРС, 59 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ......... с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:

........... представлявано от ............. – управители, да заплати на С. И. Т. с ЕГН **********, от гр. ............ сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направените по делото разноски за един адвокат съгласно чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне на съдията-докладчик по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4