Определение № 271 от 22.06.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Бургас, 21.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500061 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 5170 от 01.06.2022 г. от процесуалния представител на ищеца С.Г. с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Сочи се, че с решението по делото в полза на ответната страна е присъдено възнаграждение в размер на 1440 лв. за адвокат. В с.з. от страна на ищцата чрез процесуалния представител е било направено възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство, което обаче не било обсъдено в постановеното решение. Страната сочи, че производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, няма основание да се дължи адвокатско възнаграждение над минималния размер по Наредба №1/2004 г. За обжалвания интерес в размер на 20 000 лв. в случая размера на възнаграждението е 1 130 лв. с начислен ДДС става 1 356 лв. , а не както в случая е присъден 1 440 лв. Поради това се моли да се измени решението в частта за разноските като присъдените за дружеството разноски бъдат намалени до размера от 1 356 лв.

Становище по постъпилата молба от страна на ответника по спора – ЗД „Бул инс“АД в законоустановения срок не е постъпил. Молбата е била връчена лично на процесуалния представител – адвокат на 08.06.2022 г.

След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:

Производството по делото е приключило с постановено решение.

Въззивната жалба на ищцовата страна е била счетена за неоснователна, обжалваното решение е потвърдено и в полза на въззиваемия – ответник ЗД „Бул инс“ са били присъдени направените пред инстанцията разноски – заплатено възнаграждение за адвокат 1 в размер на 1440 лв.

При представянето на списъка по чл. 80 от ГПК въззиваемата страна е заявила, че платения размер е съобразен с минимума по Наредба №1/2004 г. , но въпреки това процесуалния представител на въззивната страна е направил възражение за прекомерност.

Обжалваемия интерес в случая е 20 000 лв. Съобразно Наредба №1/2004 г. за този размер минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 830 лв. / за сумата от 10 000 лв./ + 300 лв. / 3% върху другата част от 10 000 лв. до общия размер от 20 000 лв./ - или общо – 1130 лв. Дължимия ДДС който следва да бъде начислен върху тази сума възлиза на 226 лв. – или общо минималния размер на възнаграждението за адвокат в този случай с дължимия ДДС става 1356 лв. – колкото сочи и страната в молбата си по чл. 248 от ГПК.

Действително с постановеното решение съдът е присъдил възнаграждението от 1440 лв. без да обсъжда възражението за прекомерност. С молбата си процесуалния представите поддържа възражението и прави искане за изменение на решението като присъдените разноски бъдат намалени от 1440 лв. на 1356 лв.

Молбата е допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна в производството по делото – в случая въззивника в настоящата инстанция.

По основателността на молбата съдът съобрази следното:

Съдът е присъдил разноски за въззиваемата страна в размер на 1440 лв. – колкото са направени според доказателствата по делото.

От друга страна съобразно и гореизложеното съдът констатира, че действително съобразно обжалваемия интерес по делото – 20 000 лв. минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 1356 лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК в случай на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по искане на другата страна, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските – т.е. – за съда съществува възможност да присъди по-нисък размер по възражение на другата страна в случай на прекомерност на възнаграждението, което следва да се присъди като разноски. Налице е в случая възражение от страна на въззивника – ищец по делото. Същото е надлежно протоколирано в протокола от проведеното съдено заседание – л. 36 по делото. Изразено е становище за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото надвишавало минимума по Наредбата.

Съдът констатира, че действително е налице надвишаване на минимума от 1356 лв със сумата от 84 лв. , което представлява завишение с 6.2 / шест цяло и две десети/% / процента/. Прекомерността като понятие сочи нещо извън мярка, несъразмерно , несъответно, извънредно, прекалено. В процесния случай такава прекомерност няма, тъй като завишение само с 6.2% не може да бъде възприето като несъразмерно голямо и несъответно на минималния предвиден размер на възнаграждението.

Ето защо съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна като същата следва да бъде оставена без уважение като такава – налице е 2 завишение на минималния предвиден размер с 6.2% , което не може да бъде възприето като прекомерно.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 248 от ГПК и чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 5170 от 01.06.2022 г. от процесуалния представител на ищеца С.Г. с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските – намаляне на присъдените 1440 лв. до предвидения минимален размер в Наредба №1/2004 г. от 1356 лв. като неоснователна.

Определението може да се обжалва съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК – пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3