Решение № 2019 от 26.11.2018, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2019 гр. Пловдив, 26.11.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 01.11.2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3932/ 2018г., по описа на ПРС, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на С.С.С., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 16- 1030- 006070 от 03.10.2016г., издадено от началник сектор към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на С.С.С., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, за нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв., за нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 10 лв. и за нарушаване състава на чл. 145, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 180, ал.

2, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното в АУАН и НП не съответства на действителното фактическо положение. Изтъква се, че на процесната дата ( 08.09.2016г.), жалбоподателят изобщо не е управлявал МПС, поради което и отказът му да бъде тестван за употреба на алкохол не е противоправен. Акцентира се върху обстоятелството, че след като нарушителят, на процесната дата, не е имал качеството водач на МПС, то не е следвало и служителите към ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“ изобщо да изискват от него да се подложи на проверка с техническо средство. По отношение на останалите, описани в НП нарушения, то не се оспорва тяхното извършване, но се излагат съображения в насока тяхната маловажност. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище по съществото на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и

НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 748/ 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.

По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на дата 08.09.2016г. около 22.50ч. св. П. и св. И. извършвали рутинна патрулна дейност на територията на гр.

Пловдив, като се придвижвали със зачисления им служебен автомобил. Движейки се по ул. „Вратцата“, в близост до „Комплекса на слепите“, непосредствено пред тях, те забелязали лек автомобил марка и модел „Фолксваген Поло“, рег. № ******, който се придвижвал съвсем бавно по пътното платно. Св. П. и св. И. решили да последват лекия автомобил, който по това време свил към входа на „Комплекса на слепите“, намиращ се до ул. „Вратцата“ № 5. Именно и там служителите към ОД на МВР спрели за проверка водача на лекия автомобил. Било установено, че водачът на лекия автомобил е с имена С.С.С.. Длъжностните лица към ОД на МВР подканили С. да представи своите и документите на автомобила, като в същото време им направило впечатление, че от С. се носи силен мирис на алкохол и той е във видимо нетрезво състояние. С. не носил у себе си нито свидетелство за управление на МПС, нито свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. Представил единствено Договор за покупко- продажба, с нотариална заверка на подписите № 247/17.03.2013г. на Нотариус П., вписан с рег. на Нотариалната камара под № 443, с район на действие- РС Казанлък, легитимиращ го като собственик на МПС с рег. № ******. Установено било от длъжностните лица, че С. е с постоянен адрес ***7, като към дата 08.09.2016г. все още не е представено в службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост върху МПС- то, с данните на праводателя. Длъжностните лица отвели С. в VI- то РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, където го приканили да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство- дрегер „Алкотест“ № ARDM- 0249. С. категорично отказал, като възразил, че не е управлявал МПС. Този му отказ бил саморъчно изписан и в съставения срещу С. АУАН с бл. № 090894. Бил издаден и талон за медицинско изследване № 0357336 от 09.09.2016г., като е направен опит същият да се връчи на С.. Последният отказал да получи талона за медицинско изследване, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел- К.С..

Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се установява въз основа на показанията на св. П. ( актосъставител), който в проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН.

Допълнително, описаното се потвърждава и от показанията на св. И. ( л. 35- гръб ). Св. П. и св. И. освен преки, са и първични информационни източници досежно събитията на процесната дата. Изложената от тях информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от тях. В подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са и приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- АУАН с бл. № 090894 от 08.09.2016г., Талон за медицинско изследване № 0357336/ 09.09.2016г., Протокол за извършена периодична метрологична проверка на „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM-

0249 (л. 19), Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 20).

Изложената по- горе фактическа обстановка не се разколебава от показанията на св. Т. ( л. 23) и св. Н. (л. 23). Всъщност, св. Н.въобще не е свидетел на развилата се на 08.09.2016г. ситуация и сам заявява, че не знае жалбоподателят да е бил проверяван от служители на ОД на МВР. Единствено, св. Т. лаконично посочва, че знае за инцидент между жалбоподателя и служители на „Пътна полиция“, без обаче да може да изложи в какво се състои т. нар. от него „инцидент“. Съдът не кредитира изложеното от св. Т.досежно обстоятелството, че на процесната дата, жалбоподателят не е управлявал процесното МПС с рег. № ******, тъй като същото не е било изправно. Казаното от св. Т. е в колизия с изложеното от св. П. и св. И., като съдът цени изложеното от последните, които са категорични, че към момента, в който жалбоподателят е спрян за проверка, то той е управлявал именно посоченото по- горе МПС. Следва да се изложи и принципното съображение, че дадена техническата неизправност на едно МПС не винаги води до невъзможност същото да се придвижва на собствен ход. Св. Т. и тук е твърде лаконичен що се касае до причините, поради които заключва, че управляваното от С. моторно превозно средство не е изправно (…„Тя беше нещо развалена“).

Съдът не цени като информационен източник св. К. (л. 35- гръб), доколкото същият заявява, че не си спомня нищо във връзка с процесния случай.

По правните аспекти на нарушението по смисъла на чл.174, ал. 3 ЗДвП:

При така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.

174, ал. 3 ЗДвП. Нарушителят е отказал да се подложи на първично установяване концентрацията на алкохол в кръвта посредством техническо средство, а впоследствие, макар и да му е издаден талон за медицинско изследване, е отказал да получи същия.

Съдът счита за нужно да посочи, че процедурата по установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя също е спазена. Следва да се направи принципното разяснение, че доколкото описаното в АУАН и НП нарушение е констатирано на 08.09.2016г., то приложимият ред за измерване ще бъде този, разписан в Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства ( отм.). Направен е опит да се измери концентрацията на алкохол в кръвта на водача, първо чрез техническо средство- дрегер „Алкотест 7510“, № ARDM- 0249. От приложените по делото писмени доказателства се изяснява, че техническото средство е одобрен тип средство за измерване и е минало периодична метрологична проверка. След като нарушителят С. е отказал да се подложи на проверка с техническо средство ( което обстоятелство е изрично отразено в АУАН), съобразно разпоредбата на чл.

2, ал. 2 от Наредбата, му е издаден талон за изследване по одобрен образец, който жалбоподателят също отказва да получи. Издаденият талон за медицинско изследване отговаря изцяло на изискванията, залегнали в разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата- вписано е лечебното заведение, в което следва да се яви водачът, както и времевият отрязък, в който следва да го стори. Покрити са и специфичните изисквания на чл. 6 от Наредбата- отказът на жалбоподателя да получи талона за медицинско изследване е установен с подписа на един свидетел- К. С.. След като жалбоподателят сам е отказал да получи талона за медицинско изследване, то няма как и да се очаква да се яви в съответното медицинско заведение и да му бъде взета кръвна проба за лабораторно изследване.

Правилно е определена и приложимата санкционна норма, отново залегнала в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП- за нарушаване правилото за поведение, предписано в него се предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от две години. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че текстът на чл. 174, ал. 3 ЗДвП едновременно съдържа в себе си правило за поведение и санкция, която да се приложи при неспазване диспозицията на същата норма ( Р-е № 2046/ 27.09.2013г. по касационно административно дело № 1892/ 2013г. на АС- Пловдив ). Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и правната норма, под която е субсумирано поведението на нарушителя.

По правните аспекти на нарушението по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП.

Правилно административно-наказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил и всички съставомерни признаци на административни нарушения по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Съобразно цитираните текстове, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория- в конкретния случай категория “B”, както и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Нарушението е формално такова, като за консумирането на състава е достатъчно да се установи, че в качеството си на водач на МПС, нарушителят не носи в себе си СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС. В случая, липсата на тези документи у водача С. се установява с категоричност. При извършването на проверката, С. е имал качеството на водач, но не е носил у себе си СУМПС, както и свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. Обстоятелството, че е представил договора, с който е придобил собствеността върху МПС-то не го освобождава от задължение да държи в себе си и свидетелство за регистрация на МПС при положение, че притежава качеството на водач. Всъщност, дори и самият жалбоподател в АУАН, в графата, обособена за обяснения и възражения заявява, че поисканите му документи не се намират у него.