Решение № 1357 от 02.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300502221 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Частен съдебен изпълнител К. М. П., ЕГН:*********, чрез пълномощника му адв. К. Б., против Решение № 2523 от 22.05.2025г., постановено по гр.д. № 18537/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХІІ гр.с., с което жалбоподателят на основание чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД е осъден да заплати на „АГРО МПД“ ООД, ЕИК ********, сумата в размер на 4 825,52 лв., представляваща заплатена на 22.08.2022 г. от името и за сметка на ищеца сума по изпълнително дело № 413/2020 г. по описа на ЧСИ К. П. с рег. № ***** и район на действие Окръжен съд-Пловдив, и получена от ответника без основание сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.12.2022 г., до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Искането до съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемото „АГРО МПД“ ООД, ЕИК **********, чрез процесуалния си представител адвокат К. А., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено с присъждане на направените по делото разноски.

1

Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск предявен от ищеца „АГРО МПД“ ООД, ЕИК ***********, за осъждане на ответника Частен съдебен изпълнител К. М. П., ЕГН:**********, да му заплати сумата от 4825,52 лева, надплатена от ищеца и неправомерно събрана от съдебния изпълнител за задължения на „МПД Трейд“ЕООД, длъжник по изп.д.

№413/2020г. по описа на ЧСИ К.П., вследствие на неправилно изчисляване на действителния размер на задълженията на длъжника към 24.08.2022г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; че същият е допустим и основателен,поради което е осъдил съдебният изпълнител да върне сумата на ищеца, като получена без основание.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо.

С оглед твърденията по фактите в исковата молба и формулирания петитум, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, тъй като и съгласно трайната съдебна практика на ВКС , не може да се търси отговорност от ЧСИ на основание чл.55 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, след като в специален закон (чл. 74 от ЗЧСИ) е предвидено основание за деликтна отговорност на ЧСИ.Прието е , че отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл. 441 от ГПК, съответно чл. 74 от ЗЧСИ. Съгласно ал. 1 на чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

От текста на двете разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна такава.

Само по иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ съдът може да преценява противоправността на действията или бездействията на частния съдебен изпълнител, настъпила ли е вреда и другите елементи на фактическия състав, като съобрази и връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител в израз на публична власт. (така Решение № 186 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5886/2013 г., IV г. о., ГК).

Първоинстанционният съд, обаче е приел, че е сезиран с кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, и не просто е дал неправилна квалификация относно правното основание, разглеждайки наведените от ищеца като основание на иска факти, но определяйки погрешно правната квалификация на иска, е разгледал именно относимите към иск за 2 неоснователно обогатяване факти и обстоятелства.

Това налага извод за недопустимост на първоинстанционното решение, поради разглеждане на непредявен иск.

Съгласно чл. 269 от ГПК, съдът следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за постановяване на решение по предявения иск по чл. 441 от ГПК вр. чл. 74, ал.

1 ЗЧСИ, включая акцесорните претенции на страните за разноски, по аргумент от чл. 81 ГПК, според който във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2523 от 22.05.2025г., постановено по гр.д. № 18537/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ гр.с.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения иск.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3