Решение № 38 от 04.04.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Русе, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлиян Стаменов

Членове:

Ралица Герасимова

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600145 по описа за 2022 година С присъда №62 от 03.09.2021 г. по н.о.х.д. №68/2021 г. на РРС, 3-ти наказателен състав, подс. М. Р. М. е бил признат за невинен в това, че в периода 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в гр. Русе и гр. Волсбург, Германия набрал, приел и транспортирал с лек автомобил „Рено Еспейс“ ДК № Р 9436 ВС, отделно лице – АЙСЛ. М. АК., с ЕГН:

**********, непълнолетна, и я превел през границата на страната – през ГКПП „Дунав мост“ Русе, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило осемнадесет години, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 159б, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК.

Със същия съдебен акт подс. М. Р. М. е бил признат за невинен и в това, че на 30.06.2017 г. на ГКПП „Дунав мост“ съзнателно се ползвал от неистински частен документ – декларация-съгласие с рег. №3521/28.06.2017 г., съставен от неустановено лице, за да докаже, че М.И. А., с ЕГН: **********, е дала съгласието си непълнолетната дъщеря АЙСЛ. М. АК., с ЕГН: **********, да напусне пределите на Република България, да пътува, да престоява в чужбина, като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивен протест от прокурор при РРП. В същият се излагат съображения за процесуална и материална 1 незаконосъобразност на атакувания акт. Развиват се доводи в насока допуснато от страна на проверяваната съдебна инстанция съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви на атакувания акт. Конкретизира се, че не е бил извършен надлежен доказателствен анализ на приобщените в производството гласни и писмени доказателства.

Сочи се превратно възприемане на релевантни за производството факти. Развиват се и пространни съображения, касателно неправилност на част от фактическите изводите на РРС.

Моли атакувания съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият М. да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията с дадената от органите на досъдебното производство квалификация.

В съдебно заседание пред РОС представителят на Русенска окръжна прокуратура счита първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че в рамките на съдебното дирене са били събрани достатъчно доказателства в насока осъществяване на деянията по повдигнатото му обвинение за осъществени състави на престъпления по чл. 159б, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.

Упълномощеният защитник на подс. М.М. моли протеста на представителя на прокуратурата да бъде оставен без уважение. Намира обвинението за недоказано и прави искане присъдата на РРС да бъде потвърдена.

Подсъдимият М. Р. М. моли присъдата на РРС да бъде потвърдена.

Русенски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Ясно изразеното вътрешно убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правдив, последователен и точен анализ на доказателствената съвкупност – гласните доказателства – обясненията на подсъдимия М. /частично/, показанията на свидетелите А.А.

/частично/, А.М., Х.Х., С.-Я., М. А. /показанията, дадени на досъдебна фаза, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК/, Р.М. /частично/, В.М.

/частично/, Н.Н., О.А., от заключението по изготвената почеркова експертиза, както и от приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – справки, декларация съгласие, справка за съдимост, автобиография, декларации за семейно, материално положение и имотно състояние.

Изброената доказателствена маса установява еднопосочно, че св.АЙСЛ. М. АК. била родена на **.**.**** г.

През 2017 г. св. А.А. се запознала със свидетеля В.М., с прякор Н., през социалната мрежа „Facebook. Тъй като свидетелят В.М. се намирал в Полша, последният в края на месец май 2017 г. казал на свидетелката А. при нужда да се обръща към подсъдимия М.М., с когото свидетелят М. бил роднина и съсед. Доколкото свидетелката А. не разполагала с достатъчно средства и нямала къде живее, потърсила съдействие от подсъдимия М., който успял да осигури място, където временно да отседне, докато си намери квартира.

2

Впоследствие подсъдимият М. и свидетелката А. заживели заедно, като М. се грижел за нея като осигурявал парични средства и купувал всичко най-важно за нея и малолетното и дете. След като детето на свидетелката А. било отнето от социалните служби, същата започнала да търси начин как да си осигури нужните средства, за да си го върне. В тази връзка подсъдимият М. предложил да заминат заедно за Германия, където тя да работи като сервитьорка. Свидетелката А. се съгласила, но предупредила подсъдимият М., че майка и– свидетелката М. А., не би позволила да замине за чужбина и съответно не би подписала декларация-съгласие за пътуване извън страната.

В тази връзка подсъдимият М. и свидетелката А. посетили офиса на свидетеля С.-Я., където последната предоставила личните данни от личната карта на свидетелката М. А. на неустановено по делото лице, което изготвило „декларация-съгласие“. Впоследствие на паркинга на магазин „Джъмбо“ свидетелят Янкулов предал така изготвената „декларациясъгласие“ на подсъдимия М. и свидетелката А.. За тази „услуга“ подсъдимият М. заплатил сумата от 200 лева, която предал на свидетеля Янкулов.

На неустановена по делото дата подсъдимият М. разбрал от свидетеля Х.Х., че последният щял да пътува заедно със свидетелят Н.Н. за Германия, тъй като Н. трябвало да прибере съпругата си. В тази връзка подсъдимият М. се свързал със свидетеля Н. и се договорил с него с него да гизакара заедно със свидетелката А.А. в гр. Волфсбург, където имал роднини.

На 30.06.2017 г. подсъдимият М. и свидетелката А. се качили в гр. Русе в управляваното от свидетеля Н.Н. МПС – лек автомобил „Рено Еспейс“ с ДК № Р 9436 ВС. С тях пътувал и свидетелят Х.Х., който се намирал на предната седалка до свидетеля Н..

Подсъдимият М. и свидетелката А. били седнали един до друг на задните седалки.

Пристигайки на ГКПП „Дунав мост“ на четиримата била извършена проверка, като свидетелят Н. събрал личните им карти и ги предоставил на служителя на гранична полиция.

Доколкото св. А. била непълнолетна, на същата била извършена допълнителна проверка, в хода на която свидетелят О.А. – служител на РД ГП – Русе сверил данни в предоставената му от неустановено по делото лице неистинска декларация-съгласие с данните от личната карта на свидетелката А. и след като получил копие от неистинския документ приел, че същата разполага с надлежен документ, позволяващ територията на РБългария. да напусне

След приключване на проверката, свидетелите Х.Х., Н.Н., подсъдимия М. и свидетелката А. продължили с пътуването си. По време на пътуването подсъдимият М. и свидетелката А. непрекъснато се карали, тъй като тя си пишела с други мъже.

След като пристигнали в гр. Волфсбург, Германия, свидетелите Х., Н., А. и подсъдимият М. отседнали в жилището на роднини на последния. Доколкото на следващия ден свидетелите Х. и Н. следвало да продължат с пътуването си, същите си легнали да си почиват. Междувременно подсъдимият М. и свидетелката А. се отправили към гр. Саслебен, 3

Германия, като трябвало да отседнат при приятел на подсъдимия М.. Като пристигнали, свидетелката А. си легнала да си почине, тъй като била уморена от дългото пътуване. Малко по-късно при нея се качил и подсъдимият М., който се опитал да има интимен контакт с нея, но тя му отказала, във връзка с което между тях възникнал конфликт. В този момент в стаята влезли свидетелите Р.М. – с прякор Д., и В.М. – с прякор Н., които били уведомени от техен познат за местоположението на подсъдимия и свидетелката А.. Свидетелите Р.М. и В.М. се скарали с подсъдимия М., като след това тримата слезли на долния етаж. Впоследствие се качили само свидетелите В.М. и Р.М., които казали на свидетелката А. да си събере багажа и да тръгне с тях. Свидетелката А. се съгласила да тръгне с тях, като била закарана в Полша.

По пътя двамата ѝ разяснил, че ще работи като проситутка.

В Полша свидетелката А. била водена от свидетелите В.М. и Р.М. на паркинг за тирове, където работела като проститутка, като получаваните парични средства предоставяла на свидетеля В.М.. Свидетелката А. не се чувствала добре от това и възползвайки се, че била оставена без надзор, една вечер успяла да се свърже чрез месинджър със свой познат, който уведомила къде се намира и с какво се занимава. Същият се свързал със свидетелката М. А., която веднага се обърнала към полицията. В тази връзка свидетелката А.А. била обявена за общодържавно издирване.

При проведен разговор между свидетелката М. А. и свидетеля В.М., последната го уведомила, че дъщеря и се издирва от полицията. Посоченото мотивирало свидетелят В.М. да я закара до гр. Прага, Чехия, откъдето ѝ закупил автобусен билет за България.

На 08.07.2017 г. свидетелката А. пристигнала на ГКПП „Калотина“, като на граничния пункт била свалена от автобуса и изпратена в дом за непълнолетни, след което била предадена на свидетелката М. А. в гр. Русе.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена почеркова експертиза на подписите в декларацията – съгласие. В заключението си вещото лице приело, че подписът в реквизита „Декларатор“ на декларация-съгласие от 28.06.2017 г., не е бил изпълнен от лицето М.И. А.. Авторът на този подпис не можел да се установи.

Подписите за „Нотариус“ в декларацията – съгласие от 28.06.2017 г., не са били изпълнени от нотариус А.М.. Авторът на тези подписи не можел да се установи. Отпечатъците от кръгъл печат, положени в декларацията – съгласие от 28.06.2017 г., били с лошо качество на ксерокопирането. Голяма част от елементите и реквизитите, които съдържали тези отпечатъци не можело да се проследят и разчетат, което ги правело негодни за изследване.

При анализа на доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е извършил правдив анализ и съпоставка на събраните гласни доказателства. В тази насока настоящата въззивна инстанция не констатира наличието на сочените в протеста процесуални нарушения, свързани с непълна и превратна доказателствена дейност на контролираната съдебна инстанция.

Предвид конкретните доводи на прокуратурата в насока необоснованост на постановената първоинстанционна присъда, както и с оглед спазване на самостоятелното си 4 задължение, произтичащо от предписанията на процесуалната разпоредба на чл.339 от НПК, Русенски окръжен съд подложи на самостоятелна преценка, приобщената в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото доказателствена съвкупност и на собствено основание прие, че следва да бъдат ценени обясненията на подс. М. (отчасти) и показанията на свидетелите А.А. (отчасти), А.М., Х.Х., С.-Я., М. А. (приобщени от досъдебната фаза от контролираната съдебна инстанция чрез прочитане по реда на чл.281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т.

1 от НПК), Р.М. (отчасти), В.М. (отчасти), Н.Н. и О.А..

Както и РРС, така и въззивната съдебна инстанция възприе обясненията на подс.

М.М. като достоверно отражение на събитията от процесната вечер и ги постави в основата на доказателствените си изводи относно значимите за производството факти – преди пътуването до Германия, по време на самото пътуване и развилите се впоследствие събития.

Казаното от негова страна както правилно и законосъобразно РРС, отчитайки двойствената природа на този доказателствен източник, напълно съответства и е в унисон с гласната доказателствена съвкупност – показанията на свидетелите А.А. (дадени в рамките на съдебното дирене пред РРС), отчасти с тези на св. М. А. (от досъдебната фаза на производството, приобщени чрез прочитането им от страна на проверяваната съдебна инстанция), Х.Х. и Н.Н., а също и с изложеното в отделни части и от свидетелите В.М. и Р.М..