Решение № 767 от 17.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. гр. Хасково, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20235640102378 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявени „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к.

1404, р-н Триадица, бул. „България" № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М. против В. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес:

*************************** обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи сумата в размер на 500 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 01.11.2018г. между "Сити кеш" ООД и длъжника вземанията, по който са прехвърлено на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., сумата в размер на 110,14 лева – договорно възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 03.08.2019г. и сумата от 86,23 лева лихва за забава от 03.08.20219г. до 31.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1688/2023г. по описа на РС Хасково, до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена 1

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 700 от 04.08.2023г. по ч. гр. д. № 10676/2023 г. по описа на Районен съд Хасково.

В исковата молба се твърди, че на 01.11.2018 г. между „Сити Кеш" ООД и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който последния получил в заем сумата от 500 лева, срещу задължение за връщането й на 9 броя вноски по 122 лева в срок до 03.08.2019г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48.63%. Задълженията на страните били уредени от процесния договор и Общи условия към него, като се твърди, че ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора своите.

Съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия /ОУ/ по Договора за потребителски кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от ОУ било уговорено „Сити Кеш" ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи и те ще се считат за получени от него, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Ищецът поддържа, че договорът за потребителски кредит отговарял на законовите изисквания и бил действителен, като сключен според нормите на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. Същият бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства з а комуникация от разстояние. Твърди, че при сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата изискуема по закон информация. В случай, че се приемело, че договорите не били сключени по електронен път, то според ищеца следвало да приеме, че като реален договор, договорът за паричен заем се считал за сключен считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш" ООД, като цедент прехвърлило своите вземания към ответника на цесионера и ищец в настоящото производство „АПС Бета България" ЕООД, за което длъжникът бил уведомен на посочения от него настоящ адрес на дата 15.07.2022 г., а в случай, че съдът приемел, че длъжникът не бил надлежно уведомен, се иска да се приеме че е налице надлежно уведомяване с връчване на уведомлението с преписа на исковата молба.

За вземанията си ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1688/2023 г. по описа на Районен съд 2

Хасково и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Във връзка със съобщение от 30.10.2023г. по ч.гр.д. № 1688/2023 г. по описа Районен съд Хасково, получено на 31.10.2023 г., ищецът упражнявал законовото си право да предяви настоящия иск за установяване съществяването на вземането си, посочено в т.9 от заявлението му, а именно за сумата в общ размер от 696,37 лв., формирана както следва: главница в размер на 500 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 110.14 лв. за периода от 01.11.2018 г до 03.08.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 86.23 лв. за период от 03.08.2019 г. до 31.07.2023 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Уточнява, че претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения, дължима от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава.

Предсрочна изискуемост" от ОУ, както и че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. не е била начислявана законна лихва за забава, съобразно изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи горепосочената сума в общ размер от 696,37 лв., от които: главница в размер на 500 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 110.14 лв. за периода от 01.11.2018 г до 03.08.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 86.23 лв. за период от 03.08.2019 г. до 31.07.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед №700 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.08.2023г. по ч.гр.д.

№1688/2023г. по описа на РС-Хасково. Претендира също направените в заповедното и в настоящото установително производство разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител адв. Д. Т., която оспорва исковете като неоснователни и недоказани като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва, че е изпълнено изискването на чл. 99, ал.3 ЗЗД и поддържа, че длъжникът не е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането. Прави възражение за нищожност на процесния потребителски договор на основание чл. 26 ЗЗД.

На първо място, същата произтичала от нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 487.86 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение. Неустойката била в размер, почти равен на заемната сума, поради което същата противоречала на принципа на добрите нрави, 3 нарушавала принципа на справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Така определената в чл. 6.2 от процесния договор неустойка излизала извън присъщите си функции, доколкото с нея не се обезщетявали вреди от неизпълнение на главното задължение, а на акцесорно такова и реално кредиторът не целял обезпечаване на вземането си. С неустойката се целяло натоварване на заемодателя с допълнителни финансови разходи, което противоречало на материалния закон, а от друга страна - и на добрите нрави, тъй като създавала неравноправие между страните. Поддържа се, че чрез включване на клаузата в процесния договор кредиторът целял да заобиколи закона и да си осигури допълнителна печалба, като калкулирането й към погасителните вноски по кредита сочело на скрито оскъпяване на кредита, водещо до неоснователно обогатяване на заемодателя. По съществото си неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора, с което се целяло преодоляване на законовия лимит на нивата на лихвите и другите разходи.

На следващо място, с така предвидената клауза за неустойка се прехвърлял риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и водело до допълнително увеличаване на задължението му, което се явявало в пряко противоречие с целите на Директива 2008/48 ЕС. С оспорваната клауза се създавало за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора - т.е. за допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално стоящо извън договорната лихва, което показвало, че възможността за предоставяне на обезпечение била само формална и превръщало клаузата за неустойка в задължително условие за получаване на заема.

Тя следвало да се разглежда като разход по кредита, който следвало да се включи при изчисляването размера на ГПР по кредита, но това не било сторено. По този начин договора не съдържал реалния роазмер на ГПР.

Привидно същият не нарушавал изискването на чл.19 ал.4 ЗПК, но в случай на включването на неустойката в него, то размерът му щял да надхвърли императивно установения лимит. Така, в процесният договор не бил посочен реалният размер на ГПР, прилаган в кредитното правоотношение, което непосочване на всички участващи във формирането му елементи водело до неяснота за потребителя относно неговия размер. От друга страна, невключвайки я в ГПР се правел опит за заобикаляне на правилото на чл. 19 ал.4 ЗПК. Също така, клаузата за неустойка не била индивидуално уговорена между страните, поради което освен неравноправна била и нищожна на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП.

Поддържа се, че неспазването на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК водело до недействителност на ДПК според разпоредбата на чл.22 ЗПК, в който случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита. Т.е. - ако по делото бъдат установени плащания, то същите следвало да се съотнесат към главницата.

Независимо от горното, ответникът не дължал търсената договорна 4 възнаградителна лихва и поради това, че същата /лихвата/ била погасена по давност на осн. чл.111 б. „в" ЗЗД с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, с която се погасявало и част от вземането за законна лихва за забава.

Въз основа на тези и останалите изложени в отговора съображения, особеният представител на ответника моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че на 01.11.2024г. между „СИТИ КЕШ“ ООД, като заемодател и ответника В. Ж. Д., като заемател, е сключен Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № *** от 01.1.2022г. по силата, на който на ответника е предоставена в заем сумата от 500 лв., която е следвало да върне чрез заплащане на 9 месечни вноски за периода от 03.12.20218г. до 01.08.2019г. Съгласно договора, уговореният годишен лихвен процент бил в размер от 40, 08%, а ГПР – в размер на 48,56 %. Общата дължиамча сума по договора била 610,14 лева, която видно от погасителния план по договора включва главница – 500 лева и възнаградителна лихва – 110,14 лева.

Съгласно чл.6.1. от Договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от усвояване на сумата да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията по чл.33, ал.1 от Общите условия – поръчителство или банкова гаранция.

Съгласно чл. 6.2 от договора, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 6. 1. от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 487,86 лева, като неустойката се начислява автоматично с подписване на договора и заемяталят се счита за уведомен за нея.