Решение № 4063 от 11.05.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 599/2026
- Вид
- Решение № 4063
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Димитър Гальов, Павлина Стойчева, Веселин Белев
Цитирани разпоредби
- чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.3, т.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл.84, ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл.86, ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл.95, ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4063
Бургас, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Членове:
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ канд № 20267040600599 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Д. Р. К., чрез пълномощник – адвокат П. Д. от АК-Бургас, против Решение № 88 от 06.02.2026г. по АНД № 53 от 2026г. на Районен съд-Бургас. В съдебно заседание касаторът се представлява от посочения процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Оспорват се изводите на районния съд, който кредитирал показанията на актосъставителя П. П., на свидетелите по АУАН Д. М. и Д. В., както и на полицейския служител И. И.. Съдът въобще не е споменал в обжалваното решение, че е разпитан и свидетеля И. Т., допуснат по искане на защитника, не е обсъдил защо не кредитира неговите показания и по какви причини. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, според касатора. На следващо място, санкционираният счита, че от страна на наказващия орган не е конкретизирано точно мястото, тъй като посочените координати не съществуват или ако съществуват не съответстват на описаното в АУАН и НП място на нарушението. В тази връзка, съдът допуснал поредно нарушение на процесуалните правила и нарушил правото на защита, защото отказал да назначи поисканата от жалбоподателя техническа експертиза. Касаторът изразява несъгласие и с извода на РС-Бургас за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. В закона няма специална норма, която дерогира общото правило за преценка наличието на маловажност, при която хипотеза съдът следва да отмени НП и писмено да предупреди нарушителя за последиците от извършване на друго маловажно нарушение в едногодишния срок. В процесният случай не е уловен или убит дивеч, не са настъпили вредоносни последици и според касатора е с по-ниска степен на обществена опасност, обуславяща приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на измененото НП, доколкото съдът само намалил едно от наложените наказания /глобата/, а според жалбоподателя НП следва да се отмени в цялост, като незаконосъобразно.
Ответникът по касация – директорът на РДГ-Бургас, в писмен отговор, чрез упълномощен представител- адвокат В. Ч. от АК-Бургас, оспорва КЖ, като неоснователна. Счита, че твърденията изложени в касационната жалба за неправилно установена фактическа обстановка са напълно опровергани от събраните по делото доказателства, анализирани от съда в тяхната взаимовръзка. В това число, съдът е обсъдил подробно и свидетелските показания и обективно е кредитирал тези на проверяващите служители, респективно е отказал да кредитира с доверие показанията на св.Т., който е счел заинтересован от изхода на делото. Правилно е отхвърлен и доводът на жалбоподателя, че не е могъл да се ориентира относно границите на ловностопанския район. В тази връзка се сочи, че жалбоподателят е длъжен да познава територията, в която ловува, съответно да спазва териториалния обхват на разрешеното за ловуване място, което задължение съществува от нормативната уредба, а и от естеството на разрешителния режим, при който правото на ловуване се упражнява единствено в рамките на точно определени за целта места. Позовава се и на законовата дефиниция за ловуване, съгласно чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, според която ловуване съставлява и престоят или движението на лица извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. В открито заседание, ответникът не се явява, а се представлява от упълномощения представител, който пледира за оставяне на КЖ без уважение и потвърждаване на съдебното решение.
Административен съд-Бургас, в настоящият тричленен състав намира касационната жалба за ДОПУСТИМА – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, тъй като санкционният акт само е изменен досежно едно от кумулативно наложените административни наказания, с намаляване размера на наложената глоба от 150 на 50 лева, като НП е потвърдено в останалата част относно наказанието лишаване от право да се ловува за срок от 3 години, както и в частта за отнемане на ловното оръжие, предмет на нарушението.
Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните към издаване на НП факти и обстоятелства, като е приел за установено, че на процесната дата – 23.11.2025г. на територията на ДЛС „Ропотамо“, местността „Веселийска Босна“, между отдели 299 и 300, в посока югоизток, при описани GPS координати, жалбоподателят Д. Р. К., заедно с още четири лица са се движили по черен горски път на територията на посоченото стопанство, с извадени от калъф, сглобени и заредени оръжия. Съдът е посочил, че служителите на ЮИДП-Сливен, които са извършили обследване в района и са забелязали ловците са поискали съдействие от директора на ДЛС „Ропотамо“. Съвместно с него установили координатните точки, до които е достигнала групата от петима ловци, сред които и жалбоподателя К., с отразяване на точните GPS координати. Измерено е отстояние от 450 метра навътре в ДЛС „Ропотамо“, считано от неговата западна граница, като ги локализирали между отдели 299 и 300. След извършване на съответна проверка на място, както по документи, така и по отношение на извадените от калъф и сглобени оръжия, са описани извършените действия по съставяне на протоколи, актове, респективно изземването на ловните оръжия.
Съдът подробно е обсъдил всички показания на проверяващите длъжностни лица, разпитани като свидетели и е кредитирал с доверие посоченото от свидетелите М., В. и П.. При изслушване на свидетелите, съдът е предявявал представената в преписката Карта на ЛСК „Равна гора“, ловище „Равна гора“ в територията на ДЛС „Ропотамо“, в което са разположени и конкретните отдели 299 и 300. Свидетелят П. е посочил конкретния участък от черния път, по който са се движили петимата ловци, сред които и касаторът К., който път минава над отдел 299 в посока отдел 300. Другите двама свидетели също са описали конкретното място, както и начинът, по който е обозначена територията със съответна маркировка. Допуснат в качеството на свидетел е и член на ловната група, а именно св.Т., който е отричал ловците да са навлезли в границите на ДЛС „Ропотамо“ и е заявил, че няма ясно видими табели на границите между двете ДЛС- „Ропотамо“ и „Граматиково“, като е заявил, че според „нашата карта, с която ние ловуваме…отдел 299 попада в нашето землище, със сигурност“.
Противно на изложеното в касационната жалба, РС-Бургас изрично е обсъдил в решението си /стр.3-та/ показанията на св.Т., който е част от персоналния състав на ловната дружина и ръководител на лова, съответно директен участник в него и който наред с останалите ловци е понесъл административно наказателна отговорност. Поради това, както и предвид противоречията между негови показания и другите доказателства, опровергани от останалия доказателствен материал, съдът не е кредитирал показанията на св.Т. с доверие. Съдът е обсъдил всички приложими норми на материалния закон и е анализирал в пълнота доказателствата по делото. Решаващият състав не е допуснал сочените от касатора нарушения и е съблюдавал правото на защита на санкционираното по конкретното дело лице, респективно не е допуснал твърдяното нарушение на процесуалните правила, с отказа да допусне извършването на техническа експертиза. Мястото на нарушението е доказано с категоричност от събраните по делото писмени доказателства и гласните доказателства, кредитирани от съда и за неговото установяване не е необходимо извършването на техническа експертиза, както правилно е изтъкнал и предходният съдебен състав. По несъмнен начин е доказано, че ловците, сред които и касатора К., са ловували извън определеното място в процесното Разрешително за групов лов на дива свиня, издадено на 21.11.2025г., за ловно-стопански район „Ново Паничарево“, ловище „Язлата“, като безспорно не е уловен или убит дивеч.
Обсъждането на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства е пълно, обективно и изчерпателно. Детайлно са анализирани всички аспекти на нарушението и неговата тежест, включително е опровергано наличието на хипотезата „маловажен случай“, като съдът е отделил и нужното внимание на индивидуализацията на кумулативно наложените наказания.
Предвид изложеното, настоящата инстанция препраща към мотивите на РС-Бургас, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
При отчитане наложеният размер и законовият диапазон на административното наказание „глоба“, съдът е намалил размера на тази санкция до установения минимум. В тази насока не е постъпила касационна жалба от насрещната страна- АНО, поради което процедираното изменение на НП и намаляване на глобата не е предмет на настоящото касационно производство.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на обжалвания съдебен акт касационната инстанция преценя съобразно пределите, посочени в чл.218 от АПК - в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно. При разглеждане на жалбата съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правил и е обсъдил в пълнота приложимите норми на материалния закон. Несъмнено, групата от пет лица, сред които и касаторът К. е извършвала „ловуване“, на описаното място, включено в териториал-ния обхват на ДЛС „Ропотамо“, за което място не се и твърди да е издавано разрешително. По делото е доказано по несъмнен начин наличието на извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, което касаторът К. носел, а обстоятелството дали същото е било заредено е ирелевантно към тази преценка, защото самият текст на закона /чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД/ сочи, че това е без значение.
В допълнение следва да се отбележи, че ловецът е длъжен да познава територията, в която ловува, респективно мястото, за което е издадено съответното разрешително за групов лов и ако е имал съмнения относно принадлежността на конкретната територия не следва да се движи в нея с извадено и сглобено ловно оръжие. Фактът, че касаторът е осъществил фактическите действия, дефинирани от закона като „ловуване“, означава че е осъзнавал какво извършва. Не може да се приеме за оправдаващо обстоятелство твърденията за липса на ясно поставени табели на границата на ловищата, респективно на ловното стопанство. Ако за съответната ловна дружина тази граница е неясна следва преди да предприеме извършване на групов лов първо да направи необходимото, за да опознае точно района, в който може да извършва лова и едва след това да извършва подобни действия. В случаят, законът не изисква само пряк умисъл у дееца, за осъществяване на процесното административно нарушение. Това е така, защото съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона случаи, а в ЗЛОД не се съдържа подобно указание, с което да отпада наказуемостта за непредпазливо деяние при подобно ловуване.
Нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност, както неоснователно твърди касатора. Фактът, че не е убит дивеч не може да го окачестви като маловажно, защото самият състав на нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД не предвижда такъв вредоносен резултат. При убиване или улавяне на дивеч законодателят е инкриминирал деянието с по-тежко наказуем /квалифициран/ състав на нарушение, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЛОД, който в случаят е неприложим. По отношение на другото предвидено наказание- лишаване от право да се ловува, същото е фиксирано в нормата на закона със срок от три години /чл.94, ал.1, вр. с чл.84, ал.1 от ЗЛОД/ и неговата продължителност не може да се редуцира.
Разпечатката съдържа 25 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cadafbe7-86d1-48c5-ab90-87da3c9b3be0