Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260083 от 06.11.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 381/2020
Вид
Решение № 260083
Подписан
06.11.2020
Състав
ВАНУХИ БЕДРОС АРАКЕЛЯН, ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА, МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 267 · Кодекс за застраховането
  • § 22 · Кодекс за застраховането
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Варна,

...................2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ:

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА секретар Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия

Аракелян в. т. д. № 381/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадени са две въззивни жалби, едната от

„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез юрк. Й.С. против решение № 73 от 21.01.2020 г., постановено по т. д. № 1148/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Л.Л.Ц., сумите, както следва:

- 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на ПТП от 27.06.2015 г., причинено от Лъчезар Георгиев Георгиев като водач на лек автомобил „Фиат Линеа“, с рег. № СА 1598 РМ, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със сумата от 882.02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.03.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба, на основание чл. 226, вр. с чл. 267 от КЗ и чл. 45от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД;

- в общ размер 22 343.91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разходи за заместващо хормонално лечение с плазмен тестостерон, поради загубата на единия тестис за период от 26 години след завеждане на исковата молба, в размер на по 204.99 лева на тримесечие за периода от м. 07.2018 г. до м. 08.2045 г., платими от първо до пето число от първия месец на всяко тримесечие, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска;

- 177.79 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на част от изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода от 19.03.2018 г. до датата на плащането - 19.04.2018 г., както и сумата от - 300.02 лева – обезщетение за забавено плащане на сумата от 30 000 лева, представляваща част от платеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 19.03.2018 г. до датата на плащането -23.04.2018 г..

Подадена е и въззивна жалба от Л.Л.Ц., чрез адв.

К.М. против горепосоченото първоинстанционно решение, в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя за осъждане на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД да заплати следните суми:

- 5 720 лева, представляваща разходи за периодични лабораторни изследвания на плазмен тестостерон за период от 26 години от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска;

- 2

396.16 лева, представляваща разходи за съпътстващи лечението с плазмен тестостерон консумативи за период от 26 години след завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска;

- 72 286 лева, представляваща разходи за профилактика и лечение на ортопедичните увреждания на ищеца за период от 26 години след завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска;

- 210.85 лева - лихва за забавено плащане на сумата от 22 160.32 лева, представляваща заявена претенция от 21.03.2018 г. за плащане на обезщетение за имуществени вреди, разходи за заместващо хормонално лечение с плазмен тестостерон, за периода от 21.06.2018 г. до 23.07.2018 г., както и - 275.03 лева - лихва за забавено плащане на сумата от 30 000 лева, представляваща заявена претенция от 21.03.2018 г. за плащане на обезщетение за имуществени вреди, разходи за профилактика и лечение на ортопедичните увреждания.

В жалбата, депозирана от Л.Л.Ц., чрез адв. К.М. се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят навежда аргументи за неправилност на извода на съда за недоказаност на разходите за периодични лабораторни изследвания на плазмен тестостерон. Позовавайки се на събрания доказателствен материал намира за установена необходимостта от извършването на физиотерапия поне два пъти годишно. Сочи, че физиотерапевтичното лечение се назначава от физиотерапевт, въз основа на поставена диагноза от специалист-ортопед.

Излага доводи за необходимостта от провеждане на адекватна системна физикална терапия 2-3 пъти годишно или общо 45 дни на година доживот. От заключенията на вещите лица, счита за доказани настъпването на бъдещите вреди. За неправилен намира извода на съда за недоказаност на задължителното заплащане на разноски във връзка с поставянето на инжекции с хормонозаместващия препарат „Небидо“. В продължение посочва, че същият не се поема от здравната каса, както и че съобразно доказаната нужда от хормонозаместителна терапия с тестостерон ще се сторят разходи по изследване на нивата на тестостерона, за съпътстващи лечения и други кръвни изследвания. Позовавайки се на съдебна практика намира, че на обезщетяване подлежат вредите и пропуснатите ползи, които непременно биха настъпили след увреждането. Моли за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА. Прави доказателствено искане.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез юрк. Й.С., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Позовавайки се на съдебна практика намира за недопустимо присъждането на вреди за бъдещ период.

Излага доводи за неяснота относно възможността за настъпването на евентуалните бъдещи дегенаративни ставни проблеми. Сочи, че липсват доказателства за сторени разходи във връзка с балнеолечение в рамките на възстановителния период.

Позовавайки се на заключението на вещото лице, твърди, че необходимостта от балнеолечение и физиотерапия зависят от конкретната симптоматика и ефекта на лечението. Моли доказателственото искане да бъде оставено без уважение поради преклудирането му. Моли за потвърждаване на решението в отхвърлителните му части. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В жалбата, депозирана от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез юрк. Й.С. се изгагат доводи за неправилност на решението в обжалваните осъдителни части. Твърди, че е налице противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в несъобразяване с безопасната за движение скорост. За недоказана намира претенцията за заплащане на сумата от 22 343.91 лева, представляваща имуществени вреди за заместващо хормонално лечение за плазмен тестостерон за периода от м. юли 2018 г. до м. август 2045 г..

Релевира доводи, че до настоящия момент е използван алтернативен препарат – „Омнадрен“, а не тестостероновия препарат – „Небидо“. За неясно посочва използването на „Небидо“, както и наличността на възможност за реимбурсация от НЗОК. За неоснователни намира и акцесорните искове. Моли за отмяна на решението в обжалваните осъдителни части. Претендира заплащането на разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран отговор от страна на Людмил Л.Ц., чрез адв. К.М., в който се изгалат доводи за неоснователността на въззивната жалба, подадена от насрещната страна. Сочи, че в настоящото производство не могат да бъдат ценени събраните доказателства в наказателното производство. За неоснователни намира доводите за неопределяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Посочва, че въззивникът сам признава липсата на доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Позовавайки се на съдебна практика счита, че на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. За доказани намира претърпените вреди следствие на оперативното отстраняване на десен тестис и неизбежната хормонозаместителна терапия за възстановяване на нивата на тестостерона. Кредитирайки заключението на вещото лице намира, че лечението с медикамента „Омнидрен“ не е препоръчително, както и че към настоящия момент следва да бъде провеждано с медикамента „Небидо“. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната осъдителна част. Претендира разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалваното в осъдителната част относно присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 745,71 лева, поради което същото в сочената част е влязло в законна сила.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В проведеното съдебно заседание на 13.10.2020 г., Людмил Ц., чрез адв. К.М., излага становище за основателността на исковете. Претендира заплащането на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

За същото о. с. з. застрахователното дружество е редовно призовано, не се явява представител. В писмена молба моли за отхвърляне на въззивната жалба на насрещната страна и за уважаване на тази, депозирана от дружеството. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 27.06.2015 г., лекият автомобил, управляван от Лъчезар Георгиев Георгиев е бил застрахован при „Застрахователно дружество „Евроинс““ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респективно налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 267 от КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ, вр. чл.

45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

Пред въззивната инстанция страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от КЗ (отм.) при задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно основание. Процесното ПТП е причинено от деликвента Лъчезар Георгиев Георгиев като водач на л. а. „Фиат Линеа“, с рег. № СА 1598 РМ, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно дружество „Евроинс““ АД поради което съобразно горепосочената разпоредба същият се явява застрахован спрямо риска.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства – присъда № 5 от 12.01.2017 г., постановена по НОХД № 5620/2016 г. по описа на Варненския районен съд, че Лъчезар Георгиев Георгиев е признат за виновен за това, че на 27.06.2015 г. при управление на л. а. „Фиат Линеа“, с рег. № СА 1598 РМ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и чл. 38, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил пет средни телесни повреди на мотоциклетиста Л.Л.Ц., изразяващи се в: 1. счупване на лявата лъчева кост, обусловило трайно затрудняване в движенията на лявата ръка за около 2-3 месеца; 2. счупване на три метакарпални кости на лявата длан, обусловило трайно затрудняване в движенията на лявата ръка за около 3-4 месеца; 3. счупване на 1-ва метакарпална кост на дясната длан с увреждане и на разгъващия мускул, обусловило трайно затрудняване в движенията на дясната ръка за около 2-3 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес; 4. счупване на костите на тазовия пръстен /на таза/, обусловило затрудняване в движенията на долните крайници за период от около 1,5 - 2 месеца; 5. загуба на десния тестис /оперативно отстраняване/, следствие на катастрофата и травмата в слабинната област, обусловило затрудняване на оплодителната способност по смисъла на чл. 129 от НК /затрудняване във функцията на половите органи без причиняване на детеродна неспособност/, като на основание чл. 343, ал. 1, б.