Решение № 735 от 14.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Бургас, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Т. Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500580 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №33/07.02.2024г. по гр.д. №509/2023г. Районен съд Несебър е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 78 вр. с чл. 79 ЗЧСИ, че Ж. И. А. и „Жаксин“ ЕООД дължат солидарно на ЧСИ Делян Илиянов Николов, с рег № 804 по описа на КЧСИ сумата от 1089,70 лв. с ДДС, представляваща незаплатена такса по изп.д. № 598/2016год. по описа на ЧСИ Делян Илиянов Николов с рег.№804 от КЧСИ, начислена по т.26 от ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 22.03.2023г. до изплащане на задължението, като е отхвърлил иска срещу Ж. И. А. за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2184,07 лв. с ДДС. Признал е за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл.

78 вр. с чл. 79 ЗЧСИ, че „Жаксин“ ЕООД дължи на ЧСИ Делян Илиянов Николов сумата от 1094,37 лв. с ДДС (представляваща разлика между дължимата солидарно с Ж. И. А. сума от 1089,70 лв. и пълната дължима сума от 2184,07 лв.) - незаплатена такса по изп.д. №598/2016год. по описа на ЧСИ с рег. № 804 по описа на КЧСИ Делян Илиянов Николов, начислена по т.26 от ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 22.03.2023г. до изплащане на задължението. С решението съдът се е произнесъл и по разноските като е осъдил Ж. И. А. и „Жаксин“ ЕООД да заплатят солидарно на ЧСИ Делян Илиянов Николов сумата от 1

861,33лв., представляваща разноски в обезпечителното, заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената част от иска срещу Ж. И. А., както и е осъдил „Жаксин“ ЕООД да заплати на ЧСИ Делян Илиянов Николов сумата от 865,03 лв. (представляваща разлика между дължимата солидарно с Ж. И. А. сума от 861,33 лв. и пълната дължима сума от 1726,36 лв.) - разноски в обезпечителното, заповедното и исковото производство. ЧСИ Делян Илиянов Николов е осъден да заплати на Ж. И. А. сумата от 801,71 лв., представляваща разноски от заповедното и исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска срещу нея.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №2029/28.02.2024г. по описа на НРС от ЧСИ Д. Н. чрез адв. Свилен Цонев, БАК срещу решението в частта му, с която е отхвърлен искът срещу Ж. И. А. за признаване за установено съществуването на задължението на длъжницата при условията на солидарност с „Жаксин“ ЕООД за разликата над 1089,70лв. до пълния предявен размер от 2148,07лв. Изразява се несъгласие с възприетата от съда теза, че изискуемостта на вземанията на частните съдебни изпълнители за такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ е на точно определен ден, а именно – в деня, в който е събрана част от съответната сума по изпълнителното дело, с оглед на което възражението на ответницата А. за погасителна давност е основателно, а оттам и вземанията на ищеца за таксите за периода 02.12.2016-23.02.2018г. са погасени по давност. Счита се, че погасителната давност за таксите тече от момента на прекратяване на изпълнителното производство, тъй като в конкретния случай нямало събрана чрез ЧСИ сума, а задълженията по делото са погасени чрез директни плащания от длъжника към взискателя, с оглед постигнатите между тях от 28.11.2016г. споразумения. Това обстоятелство не лишавало ЧСИ от правото му да начислява и изисква таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Отделно от това, в двете споразумения длъжникът се задължил да се уведоми за размера на таксите, дължими на съдебния изпълнител и се задължил да ги погаси по банковата му сметка. Твърди се, че погасителната давност за таксите би започнала да тече най-рано от последната вноска по споразуменията – 28.11.2018г., което означавало, че вземанията се погасявали на 28.11.2023г. и в този смисъл не са погасени. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, както и корекция на присъдените от районния съд разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Николай Русинов като пълномощник на Ж. И. А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. За правилно се сочи възприетото от първоинстанционния съд становище, че погасителната давност за вземането започва да тече от датата, на която е следвало да се начисли съответната пропорционална такса, съответстваща на извършеното частично плащане.

Твърди се, че изискуемостта на таксата не зависи от начина на погасяване на задължението – по сметка на ЧСИ или директно на взискателя, както и дали производството е прекратено или не. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

2

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. №2069/29.02.2024г. по описа на НРС от адв. Николай Русинов като пълномощник на Ж. И. А. срещу решението в частта, в която е прието за установено, че тя и „Жаксин“ ЕООД дължат солидарно на ЧСИ сумата от 1089.70лв. - неизплатена такса по изпълнителното дело, както и в частта, в която същата е осъдена да заплати разноски, съобразно уважената част от иска. Сочи се, че НРС не е обсъдил възражението, че по изпълнителното дело не е изготвена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, в която да е посочено основанието и размера на всяка такса за всяко изпълнително действие, не е издадена и фактура. Обосновава се, че за събирането на таксите в изпълнителното производство е предвиден императивен ред, част от който е и изготвянето на сметката по чл.79 ЗЧСИ като именно сметката е основанието да се предвиди възможността по чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите в изпълнителното производство такси и разноски. Цитира съдебна практика. На второ място, счита че не е налице солидарна отговорност за такси между длъжниците. Твърди се, че в гражданското право, солидарността е изключение, за разлика от разделността, която е правило-чл. 121 ЗЗД. Доколкото липсвала изрична законова разпоредба, то следвал извод, че длъжниците не отговарят солидарно за дължимите към ЧСИ такси и разноски. Макар изпълнителният лист да осъждал длъжниците солидарно за вземането, то разноските по изпълнението били извън предмета на произнасяне на съда, поради което и нямало основание по отношение на тях да се пренася солидарността. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се начислявала за сметка на платилият дълга, а не солидарно на всички длъжници. Накрая сочи, че по делото, безспорно се установило, че задължението към взискателя - банка е платено извънсъдебно само от един от двамата длъжници - „Жаксин“ ЕООД. В негова тежест следвало да се възложат и таксите, тъй като самата такса е пропорционална и е обвързана с обема на платената сума. Навежда се, че банката - взискател е следвало да отделя част от платеното от дружеството и да го превежда по сметка на ЧСИ, тъй като по презумпция тя, а не длъжника дължи такси. Събирането им от ЧСИ е въведено като изключение от този принцип, поради което няма основание да се приеме, че е налице солидарна отговорност на длъжниците за плащане на дължими, но не заплатени от взискателя към ЧСИ такси. Иска се отмяна на решението в тази му част, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати разноски, съобразно уважената част от иска.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЧСИ Д. Н. чрез адв. Свилен Цонев, с който се взема становище за недопустимост на жалбата в частта й, с която се оспорва първоинстанционното решение по отношение на „Жаксин" ЕООД, доколкото жалбоподателката нито е негов пълномощник, нито процесуален субституент.

Излага се, че жалбата е неоснователна и поради това, че неправилно жалбоподателката считала, че в случая не била издадена сметка за разпределение съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ. Видно от представените по 3 делото доказателства било, че ЧСИ е изготвил и изпратил до длъжниците уведомления, в които изрично е посочено, че се дължи пропорционална такса по ТТРЗЧСИ - единственото задължение за такси и разноски, което било налице в случая. За несъстоятелно се сочи и твърдението, че задължението за заплащане на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възниквало след издаване на фактура, тъй като такова изискване липсвало в закона. Оспорва се твърдението, че жалбоподателката не била солидарно отговорна с дружеството за дължимите такси и разноски по изпълнителното производство.

Навежда се, че разноските по изпълнението следвало да се разпределят на длъжниците, съобразно тяхното качество по изпълнителния титул, а именно при условията на солидарност между тях. Това било така, тъй като основание за образуване на изпълнително дело е изпълнителния лист, в който били очертани рамките на отговорността, включително и за съпътстващите съдебното изпълнение такси и разноски. Съдебният изпълнител бил обвързан от пределите на изпълнителния лист и можело да разпредели дължимите такси и разноски само въз основа на него. Твърди се, че пропорционалната такса не се дължи авансово от взискателя, а само от длъжника и то след като бъде събрано задължението (или част от него), поради което несъстоятелно било твърдението, че тази такса е за сметка на взискателя и не можело да бъде разпределена при условията на солидарност. Без значение за дължимостта на таксите било обстоятелството кой е погасил задължението към банката, доколкото по договора за кредит, респективно по изпълнителните листи, задължението било поето солидарно от двамата ответници. Към отговора са представени сметка по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ - №49010/12.03.2024 г. и фактура №48475/12.03.2024г.

Въззивните жалби са подадени в законовите срокове, от лица, за които е налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което същите са допустими като по възражението за недопустимост на жалбата на въззивницата, въззивният съд се е произнесъл с Определение №1098/23.04.2024г. Решението не е обжалвано в частта, в която искът по отношение на дружеството е уважен, поради което в тази му част същото е влязло в сила.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Пред Районен съд Несебър е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 78 вр. чл. 79 от ЗЧСИ от ЧСИ Д. Н. против Ж.А.У. и „Жаксин“ ЕООД за установяване на задължението им в размер на 2184,07лв., представляваща незаплатена такса по изп.д. № 598/2016год. по описа на ЧСИ с рег. №804 по описа на КЧСИ Делян Илиянов Николов, начислена по т.26 от ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 22.03.2023г. до изплащане на задължението. Твърди се в исковата молба, че в хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е уведомен от взискателя, че дългът по делото е погасен, с оглед на което е поискано и прекратяването му. С уведомления длъжниците били известени за дължимата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса в размер 4 на 2184,07лв. Изпълнителното дело било прекратено, но от страна на длъжниците не последвало плащане на сумите. Подадено било заявление по чл. 410 от ГПК, но доколкото срещу издадената заповед за изпълнение постъпили възражения и от двамата длъжници, това налагало и предяваването на настоящия установителен иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от длъжника Ж. А., която оспорва иска като недопустим и неоснователен. Изложени са подробни съображения относно недължимостта на таксата от длъжника, а от взискателя, относно липсата на солидарна отговорност между длъжниците за нея и че същата се дължи само от платилия дълга солидарен дължник, както и за липсата на издадена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, която е задължително условие за претендиране на таксите в изпълнителното производство. Посочено е, че част от таксата по т. 26 от тарифата е погасена по давност, тъй като плащането на дълга директно към взискателя е извършвано на части, като с оглед задължението на ЧСИ да начисли таксата именно към момента на плащанията, погасени се явяват таксите за извършените през 2016г., 2017г. и частично през 2018г. Поискано е съдът да отхвърли претенцията.