Решение № 253 от 20.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Благоевград, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200501005 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба от В. Г. Ш. и В. П. Б. срещу решение № 504483/09.11.2020 г. на РС-Разлог по гр.д.№1239/19г. по описа на с.с., с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.

С атакувания акт е допусната исканата делба със всички произтичащи от това последици.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали жалбоподателите, които го намира за незаконосъобразен по подробно изложените съображения, поради което настояват за неговата отмяна и отхвърляне на исковете за делба.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се аргументират.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

С НА №102/08.07.74г Р.Ш. дарява синът си В.Ш. с п.VІ, им.пл.№536, кв.52 по плана на гр.Я., „при условие, че отстъпи за вечно ползване на собственика на съседния п.VІІ, кв.52 толкова площ от подарения му парцел до изравняване на двата парцела по квадратура и съдейства за изравняване на двата парцела по законен ред, като при неизпълнение на това условие договора да се счита за недействителен“. Дареният чрез своя представител изрично декларира, че приема дарението „да стане при условията, изброени в настоящия нотариален акт“.

На същата дата Р.Ш. дарява и синът си А.Ш. с п.VІІ, им.пл.№536, кв.52 по плана на Я.(вж.НА№103/74г).

През 1990г Г. и Р. Ш.и прехвърлят на В.Ш. срещу задължение за издръжка и гледане 1/3 ид.ч. от описаната 2ЖС, „заедно с 189/1 020 части от дворното място“, представляващо им.пл.№504 в кв.52 по плана на Я.(вж.НА от 24.09.1990г).

Чрез НА№106/13.11.14г А. и В. Ш.и са признати за собственици по давност владение на 1ЖЕ от описаната сграда в УПИ VІ- 504, кв.52 по плана на Я. от 1976г.

С НА№93/15г А. и В. Ш.и даряват на синът си В.Ш. 323/1 166,50 ид.ч. от УПИ VІ-504 кв.52 по плана на Я. от 1976г.

Според удостоверение №23/18.11.16г на Община-Я. „магазин за хранителни стоки“ в УПИ№VІ-504, кв.52 по плана на Я., собственост на В.А.и В.Ш., е търпим строеж.

От своя страна В. и С. Ш.и даряват В.Б. с 330/1 166,30 ид.ч. от УПИ VІ-54 кв.52 по плана на Я. от 1976г и 2/3 ид.ч. от описаната 2МЖС(вж.НА№32/18г).

По делото са налице данни, че с НА№74/19г А. и В. Ш.и даряват В.Ш.

1МС „магазин за хранителни стоки“ от 32кв.м. в УПИ VІ-5-4 кв.52 по плана на Я. от 91г.

Не се спори, че първите двама ищци и първите двама ответници са съпрузи, съответно от 20.12.1973г и 21.11.1971г(вж.у-нията за граждански брак).

Безспорно е също, че В. и А. Ш.и са синове на Георги Ш., п.09.03.2003г и Р. Ш., п.27.07.2008г(вж.у-ние за н-ци №807/22.11.19г).

2

Според представените заявления на л.15 и л.16 от първоинстанционното дело, първоначално братята В. и А. Ш.и са инициирали пред Община-Я. изменение на ЗРП, но впоследствие на 04.11.2013г В. Ш. се отказал(вж.заявление вх.№94-00-3736/04.11.213г до Общината и скицата на л.17).

От показанията на св.Г. и П. се установи, че имота е ползван от двамата братя и техните семейства, както и от майка им – Р.Ш.. Св.Г. е категорична, че майката искала след смъртта й „всичко да е по равно“ на братята. В показанията им се съдържат убедителни данни за осъществявана фактическа власт върху равни части от делбения имот - застроили го с жилищна сграда, в която живеят, като част от имота се ползва от третия ищец, а другата част – от ответната страна без възражения, описвайки подробно действията им във времето.Показанията на ответните свидетели А. и Голев също съдържат данни за осъществявана фактическа власт върху имота.

От съдебно-техническата експертиза и обясненията на вещото лице в с.з. се установи, че според първият кадастрален и регулационен план за гр.Я. от 1958г, от процесният имот с пл.№536 в кв.52 с площ от 1 363кв.м. са образувани и двата парцела: п.VІ - 517кв.м. и п.VІІ – 407кв.м., предмет на даренията в НА№102 и НА№103 от 1974г. Част от им.пл.№536 – 129кв.м. попадат в улица, а 192 кв.м., ведно с 83кв.м. от им.пл.№535, образуват п.VІІІ, възлизащ общо на 275кв.м.(вж.приложение №5 и 6).

През 1976г е одобрен цялостния застроителен, регулационен и кадастрален план на Я., при което имотите от горните два нотариални акта са обединени в п.VІ-504 кв.52 с площ от 1 531кв.м., отреден за комплексно жилищно строителство (вж.приложение №2).Експерта е категоричен, че п.VІ по плана от 1958г изцяло попада в п.VІ-504 по плана от 1986г, както и п.VІІ по плана от 1958г,с изключение на 23,50кв.м., които остават в реализираната уличка. От п.VІІІ-535,536 по плана от 1958г попадат 138кв.м. в новия п.VІ504 по плана от 1976г.Вещото лице сочи, че с този план към новия п.VІ-504 се придават и други площи – оставащите извън очертаното в синьо на комбинираната скица към улица 73(вж.приложение №4, експертните обяснения в с.з. и удостоверение №З-29/27.07.20г на Община-Я.).

Впоследствие през 1991г е одобрено ново изменение на регулацията в кв.52 по плана на Я. между п.п.VІ и VІІ;VІІ и ІХ, като с оглед застрояването 3 със селскостопански постройки границите имотните(вж.приложение №11 и 12). за п.VІ-504 минават по

Въпреки констатираното наличие на придаваеми места, в Община-Я. вещото лице не е установило данни за уреждане на регулационни сметки.

Изчислявайки графично площта на делбения парцел експерта сочи, че понастоящем е 1 207кв.м., а не 1 166,50 кв.м. която разлика счита че е в границите на допустимата грешка.

Според писмо изх.№11-03-53/30.07.20г на кмета на Община-Я. процесния имот е делим.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

От материалите по делото се установи, че В. и А. Ш.и са братя – синове на Г. и Р. Ш.и, починали съответно на 09.03.03г и 27.07.08г(вж.у-нието за нци). Безспорно е също, че първите двама ищци са съпрузи, както и първите двама ответници(вж.у-нията за граждански брак).

Представените нотариални актове от 08.07.1974г легитимират братята за собственици по дарение от майка им на следните имоти:А.Ш. на п.VІІ, им.пл.

№504, кв.52 по плана на Я. от 1958г,целия от 407 кв.м., а В.Ш. - на п.VІ, им.пл.№536, кв.52 по плана на Я. от 1958г, целият от 517кв.м.

(вж.НА№103/74г, НА№102/74г и експертизата).Последното дарение е извършено с модалитет: В.Ш. да отстъпи за „вечно ползване“ на собственика на съседния п.VІІ(т.е. на брат си), толкова площ от така дареният му п.VІ, до изравняване квадратурата на двата парцела и впоследствие му съдейства за изравняването по „законния ред“, в противен случай дарственият акт ще се счита за „недействителен“.Видно от НА№102/74г дарения е приел безвъзмездното разпореждане, след като се е съгласил „да стане“ при така изброените условия.

Според вещото лице с одобрения 1976г цялостен застроителен, регулационен и кадастрален план за гр.Я., така дарените два парцела са обединени в п.VІ-504г кв.52 с обща площ от 1 531кв.м., отреден за комплексно жилищно строителство,без 23,50кв.м., които попадат в улица(Приложение №2).При това положение, съгласно тогава действащата редакция на чл.31, ал.1 ЗТСУ(отм.) по силата на регулацията индивидуалната 4 собственост върху имотите, включени в новата п.VІ-504 кв.52 по плана от 1976г, се превръща в съсобственост.Частите на съсобствениците в общия парцел се изравняват по право, независимо от площите на имотите.Последното поражда облигационни отношения между братята за евентуално обезщетяване на този с уголемения дял.

По делото са налице данни и за придавеми места към п.VІ-504 кв.52 по плана от 1976г: от п.VІІІ-535,536 по плана от 1958г 138кв.м. попадат в новия парцел(вж.приложение №4) без данни за уреждане на регулационните сметки(вж. експертизата и обясненията на вещото лице в с.з.).С придаването на площи към п.VІ-504 кв.52 с одобрения цялостен застроителен, регулационен и кадастрален план през 1976г съгл. чл.110 ЗТСУ(отм.), по силата на непосредственото отчуждително действие на регулационния план се променят пространствените предели на правото на собственост на парцела, което се разпростира и върху придадените части. Съгласно константната съдебна практика това отчуждително действие на дворищната регулация е условно – до прилагането й. Относно последното важат разясненията в ТР№3/1993г, според които регулацията се счита за приложена ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети и придобити по давност от титуляра на парцела и чрез издаване на нотариален акт по чл.134, ал.3 ЗТСУ(отм.).С осъществяването на някоя от тези хипотези настъпва трансформацията на регулационните линии в имотни граници.

По делото липсват данни за уреждане на регулационни сметки(вж.експертизата). Според писмените и гласни доказателства обаче, братята и съпругите им очевидно са установили владение върху придадените им части през 1976г, след като водените от тях свидетели изрично сочат за цялостното ограждане на новообразувания п.VІ-504 в кв.52 и за осъществяването повече от 10г на подробно описаните фактически действия върху целия парцел,вкл. придадените площи, при условията на съвладение при равни дялове.В тази насока са убедителните показания на св.Г. и П., които подробно разкриват действителните права и отношения между страните, преди, по време и след образуването на общият парцел,вкл. след кончината на тяхната майка и дарителка. Преценявани по реда на чл.172 ГПК съдът ги кредитира, тъй като са съседи на страните и имота, и показанията им кореспондират с условията на дарението в НА№103/74г, материализиращ недвусмислените намерения на майката да прехвърли на синовете си равни 5 площи, безусловно приети от въззивника В.Ш.. Описаните от ищовите свидетели действия, а също изграждането в делбения имот на 2МЖС,в която всеки брат притежава по един етаж, допълнително индицира съобразяването им с майчината воля – да разполагат с равни части от парцела.Това положение е продължило и след изменението на регулацията през 1991г, при което границите на процесния парцел минават по регулационните.Не на последно място – прехвърлянията в полза на третия ищец и ответник, ведно с отредените им за ползване площи без възражения от страните, допълнително подкрепя горните изводи.

Данните за влошени отношения между страните и претенциите на В.и С.Ш.и за по-голям дял(вж.св.А. и Голев) не променят горните изводи, тъй като не разкриват изискуемите белезите на поддържаните придобивни основания, които да ги легитимират като съпритежатели на сочените от тях идеални части от общия УПИ.

В този контекст въззивният състав намира, че осъществяваните владелчески действия от страните върху придадените им части от 1976г до влизането в сила на ЗУТ(2001г) са годни за легитимирането им за собственици по давност.Още повече, че впредвид изтеклия времеви период след 1978г, правото на вземане за обезщетение за придадени по регулация площи е погасено по давност(арг.чл.110, ал.1 ЗЗД), на която братята и съпругите им очевидно са се позовали с извършените дарения с НА№93/15г и НА№32820г (опр.№572/28.11.16г по гр.д.№3040/16г, І ГО на ВКС и др.).

Чрез така избрания от страните способ(давностно владение), регулацията се счита за приложена и плана запазва действието си при влизане в сила на ЗУТ. Ето защо собствениците на парцела, се считат за безусловни собственици и на придадените площи, без оглед на това чие притежания са били до тогава.

Алеаторния договор, материализиран в НА от 24.09.90г, също не е в състояние да подкрепи въззивната теза, понеже към датата на изповядване на сделката Р.Ш. не е притежавала 189/1 020 ид.ч. от п.VІ-504 в кв.52, за да ги прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на В.Ш..За Г.Ш. въобще липсват данни да е собственик на въпросния имот. Ето защо макар и действителна, сделката няма вещноправен ефект, поради което не уголемява дела на жалбоподателя, както правилно е приел и РРС.