Решение № 46 от 20.01.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2692/2025
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 20.01.2026
- В сила
- 28.05.2026
- Състав
- АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Бургас, 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120202692 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Т.... С...." ЕООД, ЕИК ...., срещу Наказателно постановление № 02-2500413/02.07.2025 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. К. от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
В. И...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. По делото е изразено и писмено становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 16.05.2025 г., около 12:40 ч., в гр. Бургас, служители на Инспекцията по труда извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в търговски обект: магазин „Е...“, находящ се в гр. Бургас, в МОЛ Г.... На място било установено да 1 полага труд лицето Р. М. А., като същата извършвала дейност по поставяне на етикети на артикули в склада на магазина. Работникът собственоръчно декларирал, че работи за жалбоподателя "Т.... С...." ЕООД, в магазин „Е...“ в МОЛ Г..., от месец март 2025 г., с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., с два почивни дни в седмицата, с един час почивка в работния ден и с трудово възнаграждение от 7,50 лв. на час. В хода на проверката е установено също, че определен служител на "Т.... С...." ЕООД указва работното място и работното време на работника, а възнаграждението се получава по банков път на всяко 15-то число на следващия месец. Работодателят "Т.... С...." ЕООД не е уредил като трудови правоотношенията с работника.
На 21.05.2025 г. на жалбоподателя е съставен АУАН, a на 02.07.2025 г. е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а актът е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на производството против него.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
По делото категорично се установява, че по време на проверката Р. М. А. се е намирала на работното си място, в магазин „Е...“ в МОЛ Г..., гр. Бургас, където е полагала труд като работник по поставяне на етикети на артикулите. Самият работник собственоръчно е декларирал (л. 47), че работи при жалбоподателя от месец март 2025 г., без да има трудов договор, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., с два почивни дни, един час на ден почивка и с трудово възнаграждение от 7,50 лв. на час. В потвърждение на това са и показанията на актосъставителя Г. С. - главен инспектор, дадени в открито съдебно заседание (л. 90 - гръб - 91), като същата заяви пред съда, че 2 на въпросния ден лицето е било заварено да работи в обекта и същата е потвърдила, че работи за дружеството-жалбоподател. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита на св. Р. А., която посочи още, че е започнала работа в "Т.... С...." ЕООД през 2023 г., като първоначално е имала подписан трудов договор, но от месец февруари 2025 г. същият бил прекратен. Считано от месец март 2025 г. вече била на граждански договор, като задълженията които са били по трудовия договор, били същите, както и по гражданския договор. Съдът цени показанията на двамата свидетели, тъй като същите не са заинтересовани от изхода на делото, показанията им са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че посочените по-горе обстоятелства длъжност, работно време, предварително изготвени от работодателя графици, изпълняване на нарежданията на работодателя къде, кога и как да се работи, осъществяване на трудова дейност с личен труд от страна на работника, уговорено трудово възнаграждение и изплащането му на 15-то число на месеца, почивни часове в рамките на деня, спазване на вътрешни правила и трудова дисциплина, работа със средства на работодателя или на търговския обект, поетият от работодателя риск от трудовата дейност, всички те са елементи на възникнало трудово правоотношение между жалбоподателя и работника, което е следвало да бъде уредено със сключен писмен трудов договор (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г., ОСГК). Следователно, жалбоподателят, в качеството си на работодател, след като не е уредил възникналото между него и работника трудово правоотношение, съгласно изискванията на трудовото законодателство, той не е изпълнил своето законово задължение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, и правилно е била ангажирана отговорността му. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. То е довършено в момента, в който работникът започне фактически да изпълнява трудовите си задължения, без да има подписан трудов договор с работодателя.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Напротив, обществената опасност е завишена и е във флагрантно нарушение на трудовото законодателство, и съществено накърняващо извоюваното през десетилетия право на работниците да полагат труда си в една защитена правна и социална среда, с гарантиране на съответните здравословни и безопасни условия на труд. От показанията на св. Г. С. и св. Р. А. се установи, че практиката на жалбоподателя е била да се прекратят договорите с работниците, които са етикетирали стоки в складовите 3 помещения на магазините, и те да работят вече без трудови договори, макар и задълженията им да били същите, както преди прекратяване на трудовите им правоотношения, а това е продължило с месеци.
Съдът намира, че е осъществен състава на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно който за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ наказанието е имуществена санкция в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. В случая правилно е наложена имуществена санкция в размер над минималния, а именно от 2500 лв., с която ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН, без да се засяга прекалено имуществената сфера на дружеството, като така ще се спази принципът за пропорционалност между обществената опасност на нарушението и наказанието. Към подобни нарушения следва да се подхожда отговорно от страна на държавата, тъй като самите обществени отношения се засягат значително и многопластово, нарушавайки основополагащи човешки права, правото на труд и неговото достойно заплащане, със всички съпътстващи трудови и социални права, и в този смисъл санкцията се явява правилна и законосъобразна.
С оглед на изложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора разноски се дължат в полза на АНО. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 лв. до 150 лв. С оглед на извършените действия по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2500413/02.07.2025 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА "Т.... С...." ЕООД, ЕИК ...., да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр. София сумата в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5