Решение № 1851 от 04.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1851 гр. Варна , 30.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502658 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА вх.№ 53738/7.08.2020г срещу решението на ВРС-48с-в № 3206/16.07.2020г по гр.д. № 105/2020г, с което е осъдена да заплати на И. Д. И. ЕГН **********, с адрес в **********, сумата от общо 1703,20лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 7.01.2017г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска–7.01.2020г до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 238,71лв-обезщетение за забава, начислено за периода от 7.01.2017г до 7.01.2020г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД; сумата от 342,19лв-сторени по делото разноски за адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 268,13лв, вносима по см-ката на ВРС и представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Излага доводи за неправилността и незаконосъобразността на постановеното решение и затова моли за неговата отмяна, като бъде постановено друго за отхвърлянето на предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 263180/28.08.2020г от И. Д. И., в който се оспорва основателността на въззивната жалба. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

1

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на И. Д. И., в която твърди, че за процесния период от 7.01.2017г. до 30.09.2019г е полагал труд на длъжността “мл.оперативен дежурен“ в РУ-А. на ОД на МВР Варна . Ищецът е със статут на държавен служител.

През посочения период 07.01.2017г. до 30.09.2019г положил 1616 часа нощен труд, който, след преизчисляването му в дневен с коефициента 1,143, се равнявал на 1847,08 часа, което от своя страна водело до извънреден труд от 231,08 часа. Същият следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6,20 лв. на час, като задължението на ответника към ищеца възлизало на 1703,20лв /след допуснато изменение на исковете по размер/.

С оглед това отправя искане за присъждане на посочената сума, както и сумата от 238,71лв-сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положения през процесния период извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до 07.01.2020г.

Претендира и сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ОД на МВР-ВАРНА е представила отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.

Признава, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.

Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатила всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това, законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

2

Затова счита за неоснователни предявените искове за заплащане на процесната сума за допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от 22:00 часа до 06:00 часа в претендирания размер за посочения в ИМ период, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Моли за отхвърлянето на предявените осъдителни искове и за заплащане на разноските от страна на ищеца.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през периода 7.01.2017г-30.09.2019г ищецът е заемал длъжността “мл.оперативен дежурен“ в РУ-А. на ОД на МВР Варна.

Същият изпълнявал служебните си задължения на 24-часови работни смени, съобразно месечни графици, което се установява от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период, за който няма спор, че е бил възмезден по тарифната ставка за нощен труд – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено. Според същото за процесния период от 7.01.2017г-30.09.2019г ищецът е положил общо 1616 часа нощен труд, заплатен от ответната страна по тарифната ставка за нощен труд–по 0,25лв на час. Положеният нощен труд, след преизчисляването му с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, се равнява на 1847,08 часа. От разликата между посочените две величини е 231,08 часа се получава извънреден труд. Като такъв същият не е бил заплатен и за него се полага сумата от 1703,20лв, изчислена на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгл.чл.187 ал.6 от ЗМВР - всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6,20 лв. на час. Върху посочените главници се следва обезщетение за забавено изпълнение , изчислено на база осн.лихвен процент. Общият сбор на обезщетението възлиза на 238,71лв.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

3

Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че са доказани твърденията, че за процесния период ищецът е положил общо 1616 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1847,08 часа дневен труд, от които извънреден се явяват 231,08 часа, чиято парична равностойност е равна на 1703,20лв.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, съгл.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

На осн.чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид 4 основателността на исковете, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС разноските, включващи дължимата държ.такса за производството съобразно материалния интерес в установения от Тарифата минимален размер от 50лв, и в полза на ищцовата страна сторените разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция предвид своевременно отправеното искане и представените доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, който обективира и разписка от 20.11.2020г за реалното заплащане на сумата от 480лв с вкл.ДДС.

Затова приложимите материално правни норми са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/31.07.2020. Съгласно чл.7 ал.1 вр. ал.2 т.2 от Наредбата установеният минимален размер е 366лв.

Възражението за прекомерност е заявено своевременно от въззивната страна с писменото становище, депозирано на 19.11.2020 , преди с.з.. Същото е основателно предвид правната и фактическа сложност на делото и затова претендираните от въззиваемата страна разноски следва да бъдат редуцирани до размера от 439,20лв с вкл.ДДС /366лв +73,20лв ДДС = 439,20лв/

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-48с-в № 3206/16.07.2020г по гр.д. № 105/2020г, с което е осъдена да заплати на И. Д. И. ЕГН **********, с адрес в **********, сумата от общо 1703,20лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 7.01.2017г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска–7.01.2020г до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 238,71лв-обезщетение за забава, начислено за периода от 7.01.2017г до 7.01.2020г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД; сумата от 342,19лв-сторени по делото разноски за адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 268,13лв, вносима по см-ката на ВРС и представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВАРНА да заплати на И. Д. И.

ЕГН **********, с адрес в **********, сумата от 439,20лв /четиристотин тридесет и девет лева и 20ст/ - разноски за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

5

Решението не подлежи на обжалване по арг. чл.280 ал.3 т.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/О.М./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.

По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/24-часови смени.