Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263 от 07.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29442/2023
Вид
Решение № 263
Подписан
07.01.2026
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. С., 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20231110129442 по описа за 2023 година

Предявен е иск за делба, производството е във фазата по допускане на делбата и се движи по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.

Ищците П. Т. М. и Е. А. М. твърдят, че с ответниците са съсобственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на С., община С., област С., одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 05.07.2019 г., с адрес гр. С., община С., област С., район Н., ж.к. „Н. II“, ул. Й.

Х. - Д. № 130, с площ от 471 /четиристотин седемдесет и един/ кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), при граници и съседи на поземления имот:

***,***,

***,

***, който имот представлявал дворно място, с номер по предходен план № 74 по плана на С., с площ от 408 кв.м. Излагат, че в поземления имот били построени три сгради:

***, *** и ***, които като негодни подлежали на премахване съгласно Констативен протокол № 6/22.03.2023 г., издаден от С. община, на основание, чл. 196, ал.1 от ЗУТ, поради което не били предмет на делото. Излагат, че по силата на нотариален акт № 163, том IV, peг. № 8863, дело № 626 от 2011 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, рег.№ 065 на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд, ищците са придобили по време на брака им 2/6 ид.ч. от процесния имот. Сочат, че ответникът М. Т. М. придобил ½ ид.ч. от процесния имот по силата на договор за дарение от 1992 г., обективиран в Нотариален акт № 156, том LIII, дело № 11397/1992 г., издаден от нотариус при II Районен съд С.. Твърдят, че ответниците П. Е. П. и Е. Е. П., като наследници на Е. П. Н., притежавали по 1/12 ид.ч. от имота. Излагат, че с влязло в сила Решение от 29.12.1994 г., постановено по гр. дело № 2227 от 1992 г. на Софийския районен съд, е била допусната делба на описания погоре недвижим имот между Е. П. Н., Ц. П. С. и М. Т. М., при квоти както следва: за Е.

П. Н. - 1/6, за Ц. П. С. - 2/6 и за М. Т. М. - 3/6. Излагат, че страните не могат да постигнат доброволно съгласие за прекратяване на съсобствеността между тях, поради 1 което предявяват настоящия иск за допускане до делба на процесния имот при посочените по-горе квоти.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника П. Е. П., с който оспорва предявените искове. Оспорва между страните да е налице съсобственост по отношение на процесния имот, като твърди, че е изключителен собственик на същия, въз основа на давностно владение, доколкото е владял имота явно, трайно и непрекъснато в период по-дълъг от 10 години, като не е допускал до имота никоя от страните в настоящото дело, отблъсквал е опита им да посещават имота. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от останалите ответници.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа страна.

Представен е нотариален акт № 30, том XII, дело № 2013/1955 г. на нотариус Христо Омарбалиев, видно от който П. Н. Д. е отстъпил на Т. М. Д. правото да си построи една жилищна сграда върху 56 кв.м. от собственото му празно дворно място, находящо се в гр. С., кв. Н., кв. 205, парцел № XIII, в цялото от 408 кв.м.

По делото е представено решение от 29.12.1994 г. по гр.д. № 2227/1992 г. по описа на СРС, 69 с-в, потвърдено с решение от 27.12.1995 г. по гр.д. № 2872/1995 г. по описа на СГС, с което е допусната делба на първи етаж в североизточната част на жилищната сграда, находяща се в дворно място, съставляващо имот пл. № 74 в кв.88, стар кв. 205, по плана на С., м/ „Бул. Ст. Д.“, с площ от 470 кв.м., както и на описаното дворно място, между съделителите, при следните квоти: на първия етаж в североизточната част на жилищната сграда - за Е. Н. - 1/6, за Ц.на С. - 2/6 и за П. М. 3/6; на дворното място за Е. Н. - 1/6, за Ц.на С. - 2/6 и за М. М. 3/6.

Гореописаното дворно място, съгласно представената по делото скица № 15509762-14.05.2023 г., издадена от СГКК – гр. С., представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на С., община С., област С., одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 05.07.2019 г., с адрес гр. С., район Н., ж.к. „Н.

II“, ***, с площ от 471 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план – 74, при граници и съседи на поземления имот:

***, ***, ***, ***.

От представените удостоверение за наследници с изх. № УГ01-4768/11.052023 г. на П. Н. Д., издадено от С. община – район Н. и удостоверение за наследници с изх.

РОК23-УГ01-1811/1/29.03.2023 г. на Ц. П. С., издадено от С. община – район О. к., се установява, че след смъртта си на 01.02.1988г. П. Н. Д. е оставил за свои законни наследници дъщеря си Ц. П. С., която е починала на 27.03.2017 г. и от своя страна е оставила за наследници синовете си М. Т. М. и П. Т. М., и сина си Е. П. Н., който е починал на 07.02.2011 г. и е оставил за наследници синовете си П. Е. П. и Е. Е. П..

От представения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.11.2011 г., обективиран в нотариален акт № 163, том IV, рег. № 8863, дело 626/2011 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, се установява, че Ц.на П. С. е прехвърлила на сина си П. Т. М. собствените си 2/6 идеални части от следния недвижим имот: първи етаж в североизточната част на жилищна сграда, находяща се в град С., СО-район “Н.”, ул.”Й.

Х.” № 130, стара ул.”Д. К.” № 130, състоящ се от: дневна, спалня, кухня и входно антре, със застроена площ от 43.86 кв.метра, заедно с две мазета /под кухнята/, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с дворното място, 2 върху което е построена сградата, цялото с площ от 470 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 408 кв.м., съставляващо ПИ 74 в УПИ IV-74, 75, 76 в квартал 88а, стар кв.205 по плана на град С., местност бул.„Ст.Д.”, при съседи: ул.”Й.Х.”, ул.”Хр.С.”, УПИ V-77, ПИ № 75. Не се спори и се установява от представеното удостоверение за граждански брак № 141873 от 17.01.1976 г., че по време на изповядване на сделката на 11.11.2011 г., П. Т. М. се е намирал в брак с Е. А.

М..

Представен е констативен протокол № 6/22.03.2023 г. по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, от който се установява, че назначената комисия е стигнала до извода, че обследваната от нея сграда с идентификатор ***, находяща се в процесното дворно място с идентификатор ***, е неподдържана и е в много лошо състояние, станала е негодна за ползване, не подлежи на укрепване и възстановяване и е застрашена от самосрутване. Ето защо е предложено на главния архитект на С. община да издаде заповед за премахване на сградата.

Представено е писмо от СДВР с изх. № УРИ 226000-5496/20.03.2024 г., адресирано до Е. М., от което се установява, че е била образувана преписка № 2260001122/06.03.2015 г. по подадено от Е. М. заявление, за това, че на 05.02.2015 г., минавайки покрай имот, находящ се на ***, установила самонастанил се бездомник.

Представено е удостоверение № ОМ-71/24.01.2015 г., издадено от ГД „ПБЗН“ – МВР, СД „ПБЗН“, на П. М. в уверение на това, че на 29.03.2013 г. е получено съобщение за пожар, ликвидиран от СДПБЗН, в къща, находяща се в ж.к. „Н.“, ул. „Х.

С.“ и ул. „Й. Х.“.

Представено е и писмо от 05.11.2018 г. от С. община, дирекция „Архитектура и градоустройство“, видно от което П. М. е подал заявление за виза за жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор ***.

Представена е служебна бележка от 19.03.2025 г. от Софийка вода, от която се установява, че за имот, находящ се в гр. С., район Н., ж.к. „Н. 2“, ул. „Й. Х. - Д.“, блок 130, изразходваните количества питейна вода се заплащат по индивидуална партида с титуляр П. М..

Представено е и удостоверение с изх. № 1050365539/05.03.2025 г. от „Електрохолд Продажби“ АД, в уверение на това, че П. М. е клиент на дружеството в качеството си на страна по договор за продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. С., ***.

От разпита на свидетелката Р. П. Л. се установява, че е дъщеря на П. Е. П. и племенница на ответника Е. П.. Свидетелката е запозната с процесния имот, за който свидетелства, че представлява около половин декар площ, в който има построена постройка – къща, разделена на две части с два входа. Единият се обитавал доскоро от чичо и баща , другият вход бил собственост на техните братовчеди М. и П., които обитавали останалата част от имота. Сочи, че чичо

Е. стопанисвал усърдно имота, но в последните години не толкова много, защото баба се разболяла и се наложило той да я гледа, поради което пътувал. В последните години се установявало, че имотът не бил използван, видно от външния му вид, целият двор бил обрасъл. Твърди, че имотът се използвал предимно от чичо , който живеел в него и го поддържал, като баща П. му е помагал. Свидетелства, че входът за двора бил общ, като влизайки от входа, отляво бил входа на техните роднини и след това бил техният вход. Излага, че в имота имали лятна кухня и гараж, които понастоящем не съществували. Свидетелката е посещавала имота последно преди месец и половина, но не е влизала вътре, не може да каже дали има ток и вода. Преди години, доколкото чичо не бил постоянно в имота, имало кражба в същия, били се настанили клошари, имало инцидент, при който 3 паднал покривът. Излага, че имотите – къщата и двора са необитаеми, като според свидетелката в същите няма условия за живот. Твърди, че с баща П. живеели на друг адрес, първоначално в друга част на кв. „Н. 2“, а после се преместили в кв. „Х. Д.“.

Сочи още, че с баща си е ходила като дете да посещават чичо си Е., който бил самичък. Излага, че носили старите си мебели там. Лятната кухня и гаража пред къщата също се използвали от баща , чичо и дядо , като в тях са складирали дървени трупи и буркани.

От разпита на свидетеля П. С. Л., съпруг на свидетелката Р. П. Л., се установява, че познава процесния имот от 1999 г., който последните години е посещавал няколко пъти и според него почти не става за живеене. Чувал е от П., че са намирали клошари в имота, които живеели в него, имало е и пожар. Сочи, че П. е ходил в имота, докато Е. е живеел в него, според свидетеля – до миналата година. Не е запознат да е имало спорове за имота. Свидетелят последно го е посещавал преди 2-3 години, като не може да каже дали е бил обитаван тогава, но свидетелства, че отвън бил обрасъл, покривът се бил срутил. Излага, че от съпругата си знаел, че имотът се ползвал от Е., като П. също живял там, докато не бил женен, след което посещавал имота периодично.

От разпита на свидетелката В. М. А. се установява, че познава ищците, доколкото са съседи от 2014 г., живеели близо един до друг, на ул. „Х. С.“ и ул. „Й.

Х.“, на ъглово място. Знае за процесното място, което според нея е запустяло, същото представлявало една къща, на която били порутени врати и прозорци, имало клошари, които палели огън, било обрасло като в джунгла, с треви, които излизали отвън на тротоара, не можело да се минава, като това състояние на имота било повече от 5-6 години. Свидетелката е виждала в имота семейство М.и и техния син И., който е идвал да направи нещо спешно, да отреже, да подкастри, други лица свидетелката не познава и не е виждала в имота. Сочи, че минавала покрай имота ежедневно, като не е влизала в имота, тъй като бил страховит. Никога не е виждала да свети лампа и някой да живее в имота, въпреки че от своя дом нямала пряка видимост.

От разпита на свидетелката Р. Т.а Г. се установява, че познава ищците, доколкото са съседи, като свидетелката живее от 30 години в блока срещу къщата, в бл. 261 в кв.