Определение № 128 от 29.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Благоевград, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501300 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№10405/01.11.2024 година, подадена от Ю. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., общ.С., ул.“Д. В.“ № 5 и частна жалба с вх.№11245/25.11.2024 година, подадена от Ю. Б. Д., ЕГН ********** и адрес: гр.Б., общ.С., ул.“Д. В.“ №5 против Определение № 1102/23.10.2024 г. по гр.д. №303/2024 г. по описа на Районен съд - Разлог.

Препис от атакуваното определение е връчен на жалбоподателя на 19.11.2024г.(видно от съобщението, приложено на л.19 от първоинстанционното дело), а жалбите са подадени на 01.11.2024г., съответно на 25.11.2024г., което ги прави подадени в установения от закона срок и следва по аргумент от чл.278, ал.1 ГПК да се разгледат по същество.

Разгледани по същество частните жалби са основателни и следва да бъдат уважени при следните аргументи:

Производството по гр.дело 303/2024 година по описа на Районен съд – Разлог е било образувано по искова молба от Ю. Б. Д. против ТПК „У.“.

С исковата молба е заявена искова претенция относно принадлежност на правото на собственост на учредено право на строеж.

С Определение № 347/20.3.2024 година, районният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, че следва в едноседмичен срок от връчването да отстрани констатираните нередовности на исковата молба. Като нередовности на исковата молба съдът е указал на ищеца: исковата молба следва да съдържа пълно описание на недвижимия имот върху който се твърди, че е учредено право на строеж по действащата КККР на с. Баня, вкл. и параметрите на отстъпеното право на строеж, както и да представи актуална скица на процесния имот, която е необходима с оглед пълното му описание, както и актуална данъчна 1 оценка на учреденото право на строеж, както и е указал на ищеца, че следва да впише исковата молба.

Видно от съдържащите се в кориците на гр.дело № 303/2024 година по описа на Районен съд – Благовеград отрязъци от съобщения за връчване – съобщение за постановеното Определение № 347/20.3.2024 година е било изпратено на ищеца на адреса – посочен в исковата молба – лист 8 от делото.

От адрес – град Б., ул.“Д. В.“ № 5 съдебните книжа са се върнали със съобщение в цялост с отбелязване – „Лицето търсено многократно, но не е открито, 18.4.2024 година.“.

Съдът е разпоредил да се извърши повторно връчване, като е указал на връчителя да посочи конкретни дати, на които адресът е бил посетен.

Видно е, че е изпратено второ съобщение за връчване – лист 11 от делото, което се е върнало с отбелязване, че на 13.5., 21.5. и 25.5.2024 година – ищецът е бил търсен многократно, но не е бил открит на адреса. След връщане на това съобщение в цялост с невръчени съдебни книжа съдът е разпоредил да се извърши справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца в НБД“Население“. Такава е направена и приложена по делото, от която е видно, че ищецът е с регистриран постоянен и настоящ адрес – посочения в исковата молба.

Съдът е разпоредил повторно връчване на посочения в справката адрес – връчване на Определение № 347/20.3.2024 година, с което исковата мобла е била оставена без движение – така лист 14 дело.

След връщане на поредното съобщение в цялост – на 17.7.2024 година съдът е разпоредил връчване на постановения съдебен акт за ищеца да се извърши чрез поставяне на обявление по реда на чл.129, ал.2, изречение второ от ГПК на определеното за това място в съда в продължение на една седмица, след изтичането на който срок съобщението ведно с акта на съда да се счита за надлежно връчено.

Установява се, че върху същото съобщение е сторено отбелязване – „Изпълнено“ с дата 23.7.2024 година. По делото е приложено Съобщение с изх.№ 2630/23.7.2023 година /вероятно техническа грешка и годината е 2024 година/, което е съответно на отбелязана дата за изпълнено. От отбелязванията – върху съобщението – лист 14 и съобщението, което е било поставено – лист 16 от делото – няма повторно отбелязване за датата, на която съобщението е било свалено от таблото на съда, нито по друг начин е отбелязано и удостоверено, че същото е било публично обявено както е посочил съда – една седмица по разпоредбата на чл.129, ал.2, изречение второ от ГПК.

На 23.10.2024 година съдът е постановил обжалваното Определение № 1102/23.10.20224 година, с което като е приел, че ищецът не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба е върнал същата и е прекратил производството по делото.

Препис от Определение № 1102/23.10.20224 година е изпратен за връчване на адреса посочен в исковата молба, за който е установено, че е регистрирания постоянен и настоящ адрес на ищеца – град Б., ул.“Д. В.“ № 5 и е получен на този адрес с отбелязване „Ю. Д., 2 лично“ на 19.11.2024 година.

С частните жалби ищецът – частен жалбоподател сочи, че съдът не правилно е върнал исковата молба, като изтъква като доводи нередовности при връчването на съдебния акт – Определение № 347/20.3.2024 година.

Твърди се от частния жалбоподател, че в исковата молба много точно е посочен адресът на ищеца, предвид което съда неправило е приложил разпоредбата на чл. 129 ал.2 от ГПК.

Твърди се и се описва редът за връчване на съдебни книжа за ответник, каквото качество няма частния жалбоподател, който е ищец в производството.

Твърди се, че не е ясно поради каква причина съдът е приел, че не живее на посочения адрес в исковата молба и за това е уведомен чрез залепване на уведомление в сградата на съда която не съвпада с адреса на който живее, посочен в исковата молба.

С оглед на горното, въззивния съд като съобрази установеното по делото и доводите в жалбата, приема, че същата е основателна, поради следното:

В казуса частният жалбоподател има качеството „ищец“ и за него редът да връчване е този по смисъла на чл.45 от ГПК, като доколкото лицето не е ответник за него не се прилага предвиденото връчване по реда на чл.47, ал.1 от ГПК – връчване чрез залепване на уведомление.

В случаи, при които ищецът не е намерен на посочения с исковата молба адрес, който съвпада с регистрирания в НБД “Население„ постоянен и настоящ адрес за ищеца – не са налице предпоставките на чл.129, ал.2, изречение второ от ГПК – за връчване чрез публично обявяване, чрез залепване на съобщението в сградата на съда на определените за това места.

Законодателят е предвидил, че връчване по реда на чл.129, ал.2, изречение второ от ГПК се следва само в случаите в които адресът не е известен или не е посочен. В казуса ищецът е посочил адрес, съвпадащ с регистрирания му такъв постоянен и настоящ адрес. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл.93, ал.7 от Закона за гражданската регистрация – постоянният адрес на ищеца е адресът му за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

В случаите, в които ищецът е посочил с исковата молба адрес за връчване на съдебните книжа, който съвпада с регистрираният му постоянен адрес за съда не съществува задължение да връчва на друг адрес. Не може да се приеме, че когато лицето отсъства от адреса и не е намерено при посещение от връчителя на адреса, посочен в исковата молба е налице хипотезата на „неизвестен адрес“.

Трайно съдебната практика и по смисъла на чл.6, ал.1 и ал.2 от ГПК приема, че ищецът е този, който определя обема на търсената от съда защита. В този смисъл е и негова грижа и задължение да посочи пред съда адрес, на който да му бъдат връчвани съдебните книжа – в казуса определението за обездвижване на исковата молба.

Съгласно чл. 38 от ГПК, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото.

3

Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. В настоящия случай съобщенията до жалбоподателя са изпращани на посочения от него в исковата молба адрес, за който е установено, че е неговия постоянен и настоящ адрес.

Когато ищецът е посочил адрес, на който той не пребивава е негова отговорността от носенето на неблагоприятните последици от възможността да не узнае своевременно акт на съда.

По волята на законодателя в разпоредбата на чл.41, ал.1 и ал.2 от ГПК, ищецът има задължение да уведоми, когато отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото, като при неизпълнение на това задължение - всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Съдебната практика приема и се споделя от настоящия съдебен състав – така Определение № 399 от 20.10.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4107/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията А. К., както и цитираните в същото определение № 376 от 22.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2942/2014 г. IV ГО на ВКС и определение № 559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. IV ГО на ВКС, че ако ищецът отсъства от посочения в исковата молба адрес в продължение на повече от един месец и не може да бъде намерен там за да бъде извършено лично връчване или връчване чрез друго лице, съобщението се прилага към делото и се счита връчено съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК. Прието е, че в случая не е необходимо ищецът да е предупреден за последиците от неизпълнение на задължението му по чл. 41, ал. 1 ГПК, тъй като това предупреждение се прави при връчване на първото съобщение, но именно неговото извършване е невъзможно поради отсъствието на адресата от посочения от него адрес. В посочените определения е прието още, че при отсъствие на ищеца от посочения адрес, връчването на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба не следва да се извърши по реда на чл. 129, ал. 2, изр. 2 ГПК, тъй като този начин на връчване е уреден само за случаите, в които адресът на ищеца не е посочен в исковата молба и не е известен на съда. Този начин на връчване е с по-малки гаранции за действителното узнаване на указанията от ищеца в сравнение с гаранциите при връчване по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.

С оглед на горното се следва районният съд в казус като настоящия да събере данни за ищеца в рамките на едни месец - дали ищецът отсъства от адреса и когато това е надлежно удостоверено от връчителя – да приложи съдебните книжа към делото и да счита същите за редовно връчени като приложи така нареченото „фингирано връчване“.

В казуса от нито едно от върнатите в цялост съобщения и сторени отбелязвания не се установява в рамките на един месец ищецът да е търсен на посочения в исковата молба адрес. Така отбелязаните дати в съобщението на лист 11 от делото не изпълват изискването да е търсено лицето в рамките на поне един месец, като в периода от първата дата – 13.5.2054 година до 25.5.2024 година е налице в темпорален аспект неизпълнение на срока за търсене на ищеца от един месец.

Следва да се посочи, че в казуса не е била налице нито една от хипотезите на чл.129, 4 ал.2, изречение второ от ГПК и районният съд не е следвало да връчва чрез залепване на съобщение на таблото в съда – чрез публично обявяване.

Предвид на изложеното частната жалба е основателна и съдът следва да отмени обжалваното Определение № 1102/23.10.2024 година, постановено по гр.дело № 303/2024 година по описа на Районен съд – Разлог, като върне делото за продължаване на съдопроизводството по делото, при което връщане се изпрати за връчване на адреса посочен в исковата молба - Определение № 347/20.3.2024 година, като връчителят посети адреса три пъти в рамките на едни месец, като отбележи това надлежно, като в случай, че не намери адресата на този адрес – съобщението се приложи по делото и се счита за редовно връчено по смисъла на чл.41, ал.2 от ГПК. Предвидената в този текст фикция за призоваване може да намери приложение в случай, че по делото е надлежно удостоверено обстоятелството, че страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото. Принципът е, че призовката следва да се връчи лично на страната, респ. на нейния съдебен адресат или процесуален представител, а ако адресатът не може да бъде намерен, книжата се връчват на друго лице от категорията на посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК, ако същото е съгласно да ги приеме. С цел да се обезпечи развитието и приключването на производството в хипотезата, при която страната или нейният представител отсъстват продължително от адреса си, законодателят е предвидил т. нар. "фингирано връчване", при което прилагането на призовката или съобщението в цялост е приравнено на връчване, но доколкото този институт по естеството си ограничава възможността правните субекти да упражнят процесуалните си права, като вземат участие при разглеждане на делото, същият не може да се тълкува и прилага разширително и при други хипотези, в които са налице трудности при връчване на призовки и съобщения по делата. Правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по делото са събрани данни за това, че страната – в казуса ищецът отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото – посочения от самия ищец адрес в исковата молба. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият отсъства от адреса повече от един месец, не е основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени. За последиците на фингираното призоваване по чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК страната, която отсъства от адреса, който е посочила сама на съда по делото не се следва да е било налице да е била предупредена предварително за възможното настъпване на неблагоприятните последици при фингираното връчване с връчване на първото съобщение, тъй като именно съобщението за оставяне на исковата молба без движение е първото съобщение.

Разпечатката съдържа 43 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cad6a5a9-dd6b-424b-b9ef-98159d6f7c28