Решение № 19122 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19122 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110160947 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 713,60 евро, с равностойност в лева от 1 395,69 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

************************************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2023 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 94,80 евро, с равностойност в лева от 185,42 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 22.06.2023 г., сумата от 18,47 евро, с равностойност в лева от 36,13 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2023 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 3,74 евро, с равностойност в лева от 7,31 лв., за периода от 16.07.2020 г. до 22.06.2023 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.07.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 37967/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на *********************, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при 1 отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който която оспорва предявените искове. Поддържа, че не е налице облигационно отношение между страните, доколкото между тях не бил сключван договор. Поддържа, че няма качеството потребител на топлинна енергия. Сочи, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС.

Релевира възражения за нищожност на издадената заповед за изпълнение поради противоречие с правото на ЕС и основни принципи на правото, както и че е издадена без вземанията по заявлението за издаването й да са индивидуализирани и в нарушение на разпоредбите на чл. 411, ал. 2 ГПК. Излага аргументи за недоказаност на претенцията във връзка с представените от ищеца доказателства. Сочи, че липсвали доказателства, че в абонатната станция били извършвани ежемесечни отчети, а така също и че същата е въведена в експлоатация. Моли да се образува конституционно дело. Прави искане за преюдициално запитване до Съда на ЕС-Л.. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът *************************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Ц. Х. Е., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д. С., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца

*********************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за спиране/прекъсване течението на давностния срок. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Съдът намира исковете за допустими, като предявени от надлежна страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 37967/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, срока по чл. 415 от ГПК и при релевирано в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Спорно е осъществяването на релевантните за спора факти. Оспорва се от ответника твърдението на ищеца, че между страните е налице възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. Това възражение съдът намира за неоснователно. По делото е приет договор за продажба на недвижим имот, обективиран в 2

Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 65, том XXVII, дело № 5667 от 20.04.1992г. на I Нотариус при СНС С.М., от който се установява, че лицето К.В. е транслирало в патримониума на ответника следния недвижим имот:

*********************************. Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес – *******************, обективирано в протокол от 14.10.2001г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с *********************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за ап.61 списъка е подписан от самата ответница, обстоятелство, което не се опроверга и оспори в настоящото производство. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 761 от 29.10.2001г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *********************.

Договорът е сключен за срок от една година, с опция за автоматичното му подновяване с една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие, поради което договора е автоматично подновяван, което обстоятелство се установи и от изслушаната СТЕ, поради което съдът намира, че между СЕС и третото лице – помагач на страната на ищеца е валидно възникнало правоотношение за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е собственик на процесния имот в рамките на процесния период – м.05.2020г. до м.04.2022г. на основание горепосочената транслация, поради което именно той е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. От приетия акт за собственост се установява, че прехвърлителя – К.В. си е запазила пожизненото право на ползване, но от приетия по делото преписизвлечение от Акт за смърт на СО, район Възраждане е видно, че лицето е починало на 11.02.2013г., поради което и на основание чл. 59 от ЗС учреденото в нейна полза право на ползване се е погасило преди процесния период. От друга страна по делото няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на 3 вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в производството. Следователно именно собственикът, който и на основание чл. 140, ал.1,т.2 от ЗЕ е длъжен да монтира отоплителни тела в имота си и да заплаща цената за доставената топлинна енергия е „потребител“ по смисъла на закона, което се установи в производството.

В тази връзка неоснователно е възражението на процесуалния представигтел на ответника, че чл. 153, ал.1 и чл. 150 от ЗЕ противоречат на Д 2011/83/ЕС. Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно практиката на СЕС, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. В чл. 3, § 1 на Директива 93/13/ЕИО е предвидено, че в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В случая не се установи Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ***************** да съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП или цитираната директива. Нужно е да се отбележи също така, че в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе, с оглед предвидената в чл. 150, ал.3 от ЗЕ възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Няма данни ответникът да се е възползвал от възможностите на тази разпоредба. Предвид изложеното, налице е специален закон, който изключва приложимостта на чл. 16 от ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорните клаузи и общите условия, съгласно възраженията на ответника.