Решение № 364 от 02.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. гр. Стара Загора,, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530202339 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалван е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата ************, с който на ************, на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на ************ лева за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш и се моли съда същият да бъде отменен. Претендират за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро.

Въззиваемият, взема писмено становище, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен и моли съда същият да бъде потвърден .

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

1

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваният електронен фиш ************ е установено нарушение, с ППС товарен автомобил ************ с технически допустима максимална маса 4250, без ремарке в община Стара Загора, за движение по път I-5 км 239+292, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 20812, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км 239+292. Собственик, на когото е регистрирано ППС е ************. За това нарушение, на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на ************ лева, като в посочената разпоредба административното наказание е абсолютно определено.

От събраните по делото доказателства – справка за нарушител се установява, че товарният автомобил е собственост на дружеството жалбоподател. От приложените по делото два броя снимки се установява, че на в посочените в електронния фиш дата и час, процесният товарен автомобил е преминал и е бил заснет от устройство № 20812, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

По този начин съдът намери, че от страна на жалбоподателя е осъществено изпълнителното деяние, предвидено в чл. 102, ал.2 от ЗДвП, а именно – собственикът е допуснал движението на МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнил задължението си във връзка с установяване размера и заплащане на съответната такса.

При преценка на наложеното административно наказание, обаче, съдът намери, че приложените санкционни правни норми не съответстват на относимото към казуса право на ЕС, доколкото в случая разпоредбите на чл.179, ал.3б, във връзка с чл.102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно със задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 21.11.2024 година по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд 2

Хасково. В Решението си, СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Посоченият чл.9а от Директивата въвежда задължение за държавите-членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, както и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Същият принцип на съразмерност е уреден и в българското законодателство, като разпоредбата на чл.12 ЗАНН предвижда, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.35, ал.3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т. е. по аргумент от чл.11 ЗАНН и административното наказание, респ. имуществената санкция трябва да са съобразени със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение.

В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл.179, ал.3 ЗДвП наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда т. нар.

3 вертикален директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата. Разглежданата разпоредба на Директива 1999/62 има императивен характер, а след постановяване на Решението от 21.11.2024 година по дело С-61/23 на СЕС е придобита достатъчна яснота на последната. Така се достига до заключението, че разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата противоречи на акт от по-висока степен и наложената санкция не съответства на извършеното административно нарушение. /в т. см. Решение № 1645/19.12.2024 година, по к.а.н.д. №1315/2024 година, АС София Област; Решение № 1642/19.12.2024 година, по к.а.н.д. №1085/2024 година АС София Област; Решение № 2319/30.12.2024 година по к.а.н.д. 130/2024 година АС Ловеч; и др./ Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена въззиваемата Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на дружеството жалбоподател сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата ************, с който на ************ на основание чл. 187а, ал.2, т.1, във връзка с ал.3, във връзка с чл. 179, ал.3 от Закона за движение по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на ************ лева за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ************, сумата в размер на 100 евро, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

4

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5