Решение № 1360 от 10.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20241100106383 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР – за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на ищеца С. И. Г. обезщетение за претърпените вреди /имуществени и неимуществени такива/ от трудова злополука, настъпила на 03.11.2021 г.

Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника – назначен за държавен служител в МВР, считано от 20.06.2002 г. Твърди, че на 03.11.2021 г., около 07:30 часа, на път към работното си място в град Драгоман, пътувал в управляван от М.В.М. лек автомобил, марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *******. На ПП-1-8 АМ Европа, в район на 22 км.+ 99 посока град Драгоман, настъпило тежко ПТП между лекия автомобил, в който пътувал ищецът, и полуремарке, с рег. № *******, модел „Виелтон НВ 38 АТ“, управлявано от В.Д.В., при което ищецът получил множество травматични увреждания: счупване на бедрена кост на десния долен крайник, счупване на бедрена кост на левия долен крайник; счупване на тялото на седми гръден прешлен, порезна рана в областта на пети пръст на лявата ръка; разкъсно-контузна рана в областта на главата. Твърди се, че така претърпяната от ищеца злополука е призната за трудова на основание чл. 60 КСО с Разпореждане № 5104-22-121/15.12.2021 г. от ТП – София област към 1

НОИ. Твърди, че след инцидента претърпял множество оперативни интервенции, преминал е през дълъг възстановителен период, свързан с негативни емоции както от физиологичен характер /търпените болки, свързани с нараняванията и последвалите операции/, така и от психологичен характер – чувство на безсилие и немощ, невъзможност за пълноценен живот и понастоящем. Твърди, че настъпилото невъзвратимо и непоправимо събитие има за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищеца. Претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната телесна повреда по повод изпълнение на служебните задължения, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, които съизмерява с извършените разходи за лечение и разликата между получаваното възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по размер. Не оспорва наличието на служебно правоотношение между страните, настъпването на сочената злополука, призната за трудова по съответния ред, не оспорва и получените от ищеца травми. Твърди обаче, че в ЗМВР е разписан специален ред за изплащане на обезщетение за претърпяна трудова злополука от служители на МВР. Твърди, че ответникът е спазил този ред и на основание чл. 238, ал. 1, 3 и 5, чл. 239 и чл. 241 от ЗМВР за претърпяната телесна повреда по повод изпълнение на служебните задължения, ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 10 252,40 лева.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът е назначен за държавен служител в МВР, считано 20.06.2002 г., а от 11.11.2016 г. бил назначен на длъжност „Старши полицай“ в 04 група на ГКПП-Калотина към РД „Гранична полиция“ – Драгоман, при ГД „Гранична полиция“ – МВР.

Между страните е безспорно също така и че на 03.11.2021 г. около 7:30 часа по време на обичайния път при отиване от основното място за живеене към работното си място, между управлявания от М.В.М. лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“ с рег. № ******* и полуремарке с рег. № *******, модел „Вавилтон НВ 38 АТ“, управляван от В.Д.В., настъпило ПТП, при което като пътник пострадал ищеца, получавайки следните травматични увреждания: счупване на бедрените кости на десния и левия долен крайник, счупване на седми гръден прешлен, порезна разна в областта на пети пръст на лявата ръка, разкъсно- 2 контузна рана в областта на главата.

По делото се установява, че злополука е приета за трудова по смисъла на чл.

55, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 5104-22-121/15.12.2021 г. на ТП на НОИ – София област, за което няма спор, че е влязло в сила.

Безспорно е и обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 10 252,40 лева, определено по реда на чл. 238, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 239 и чл. 241 от ЗМВР.

След инцидента ищецът бил откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ от екип на спешна медицинска помощ, където претърпял операция на двата крайника. В епикризата е посочено, че същият е постъпил в увредено общо състояние, но контактен и адекватен. Видно от представените по делото епикризи ищецът е претърпял още четири оперативни интервенции, като съгласно приложените болнични листове и експертни решение на ТЕЛК същият е бил нетрудоспособен за период от 540 дни.

Във връзка с проведеното лечение ищецът е заплатил сума в размер на 17 966,92 лева за покупка на лекарства, импланти, помощни средства, медицински консумативи и плащания за извършени медицински услуги и консултация, за което са представени фактури и фискални бонове.

Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебномедицинска експертиза, следствие на трудовата злополука ищецът получил следните травматични увреждания: съчетана травма; контузия на главата с разкъсно-контузна рана тип скалп; счупване на носните кости и на носната преграда; счупване на седмия гръден прешлен; счупване на двете бедрени кости в дисталната част на диафизата с дислокация; контузии на гръдния кош, корема и меките тъкани на тялото; порезна рана в областта на пети пръст на лявата ръка. Вещото лице сочи, че по спешност било проведено болнично лечение с едновременно реанимиране, диагностициране и компенсиране на увреденото общо състояние, включително и голямата кръвозагуба. По време на лечението си до момента ищецът претърпял общо шест оперативни интервенции. След инцидента били извършени първична операция на лявото бедро и първична операция на дясното бедро с открито наместване и фиксация с плака на бедрената кост. След стабилизиране на общото състояние постепенно започнала рехабилитация и гимнастика, като ищецът нямал възможност да се придвижва поради засягането на двата долни крайника и невъзможната опора с тях, като през този период имал необходимост от придружител за осъществяване на най-необходимите нужди. По 3 време на клиничното проследяване прави впечатление, че дясна бедрена кост зараства в срок, но лява изостава в по-големия й фрагмент. Във връзка с това ищецът постъпил във ВМА с диагноза псевдоартроза (лъжлива става) на лява бедрена кост, при което претърпял операция на 20.05.2022 г., изразяваща се във вземане на костен присадът от таза и поставяне на присадъка в зоната на псевдо артрозата и реостеосинтеза с втора плака на ляво бедро. На 30.11.2022 г. е проведено последващо оперативно лечение с отстраняване на счупения метал /плака/, разширяване на канала на лявата бедрена кост и реостеосинтеза със застопоряващ бедрен пирон, а на 27.03.2023 г. - динамизация на бедрения пирон от горната му част. Паралелно с многобройните операция била провеждана и рехабилитация за функционалното възстановяване на крайниците за нормализиране на походката. Към момента на прегледа ищецът все още не бил с възстановена напълно опорна фаза на походката с двата долни крайника. Вещото лице посочва, че целта на оперативното лечение е наместването анатомично на счупванията на двете бедрени кости, фиксиране с метални импланти, зарастване на костите за средностатистическите срокове според възрастта и възстановяване на функцията и походката най-близко до нормата и за най-кратките срокове. По време на лечение се получило усложнение – забавено зарастване и образуване на лъжлива става в зоната на счупването на лявата бедрена кост, което наложило следващите етапни оперативни интервенции, които постигнали целите на лечението. Вещото лице сочи, че фунцкионалните резултати били добри, но все още страдала опорната фаза на походката с двата крайника, особено при стъпване само на пръсти или на пети. С подходящи физио, балнео и спортни процедури хармонията на походката щяла да се подобри значително. Посочва се, че по време на лечебно-възстановителния период болките и страданията били ежедневни и за продължителен период. Счупванията на бедрената кост, която е най-голямата и най-здравата в човешкото тяло изисквали въздействие на високо енергиен травматичен агент. В резултат на травмата и разместването на фрагментите се разкъсвали околните меки тъкани, нарушавало се кръвоснабдяването, образували се големи хематоми и много често пострадалите изпадали в шоково състояние. При засягането на двата долни крайника липсвала опора и възможност за движение, което приковавало пострадалия към постелния режим и го правело зависим от чужди грижи за най-елементарните нужди. Ищецът през първите три-четири месеца не е имал крайник, на който да разчита, като постепенно започнал стъпване на десния крайник с помощни средства. При левия настъпило усложнение, което наложило серия от оперативни интервенции с непрестанно възобновявани болкови 4 страдания. Вещото лице сочи, че към момента на прегледа ищецът е с хипотрофия на бедрената мускулатура вляво. Имал куцаща походка с двата крака, като основно била нарушена опорната им фаза. Ходел на пети и пръсти с куцане повече в дясно.

По време на травмата получил голяма рана с оформяне на скалп на главата, в резултат на която няма добра чувствителност в дясната половина на главата. Към момента на прегледа най-много го измъчвала походката и настъпващата умора по време на физически усилия. В резултат на преживения стрес повишил кръвното налягане след катастрофата и нарушил метаболизма, като натрупал тегло. Вещото лице сочи, че извършените във връзка с лечението разходи били необходими по време на дългия лечебно възстановителен маратон при тези тежки фрактури протекли с усложнения.

По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че по време на претърпяното ПТП ищецът преживял наред с физическите травми и психическа такава, под формата на остра стресова реакция /свърхсилно емоциоанлно пренапрежение/, като резултат от витална застрашеност на собствения му живот, което състояние включвало цяла поредица от отрицателни преживявания – от емоционален шок и ужас от мисълта за смъртта през опасенията и страховете за живота и здравето впоследствие; понасянето на болките и страданията към момента на инцидента и към последващите месеци на оздравяване. Психологически това било изразено в обща напрегнатост, завишена тревожност, многократно неволево връщане и преживяване на травмиращото събитие, разстройство на съня, апетита и теглото.

При ищеца към момента на изследването била налице най-високата пета степен на тревожност, а нивото на стреса – средно към високо. Депресивната скала също отчитала силно изразен депресивитет с изживвяване на психомоторна потиснатост, когнитивен дисонанс, малостойностни преживявания, разстройство на съня, апетита и теглото, хипохондрия, вегетативни смущения, страхови изживявания и страхова готовност, преживявания на безпомощност, безнадеждност и отчаяние.

Посочените негативни преживявания били по повод и пряка последица от настъпилата злополука с множество увреждания, понесените тежки болки и страдания, съпътстващия продължителен период на възстановяване. Към момента при ищеца били налице следните типични симптоми на посттравматично стресово разстройство, а именно: конфронтация със заплашваща смърт, свързана със страх от падане или последващи неблагополучия; интензивен стрес, породен от страхове, свързани с вероятност от излизане на пирон, разместване, ново счупване и т.н.; постоянно избягване на стимули, свързани с травмата; персистиране симптомите 5 на възбуда, изразени в разстройство на съня, апетита, теглото, липса на концентрация, преувеличен отговор с уплаха. Всички тези нарушения все още не са отзвучали и към момента затрудняват нормалното социално, професионално и личностно функциониране на ищеца. Актуалните към момента симптоми на посттрамвматичен стрест снижават качеството на живот на ищеца, което е на ниво живот и работа без застрашаващи рискове. Същият бил психически зависим от страховете си, които му пречели да се чувства пълноценен и свободен в действията и преживяванията си. Перспективата в живота му била да доживее до пенсия, което било в пълен контраст с човека, водещ активен начин на живот, полезен за обществото преди злополуката.