Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6208 от 06.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57408/2022
Вид
Решение № 6208
Подписан
06.04.2024
Състав
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6208 гр. София, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20221110157408 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск от Е. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... против А. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, ... за предоставяне на родителските права на майката, промяна на адреса по местоживеене и определяне на режима на лични отношения на бащата с детето А. А. К., ЕГН ********** и присъждане на издръжка поради промяна на обстоятелствата след влизане в сила на Решение № 10255/05.07.2016 г. по гр.д. № 27672/2015г., по описа на Софийския районен съд, 83 състав, на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК.

В исковата молба се твърди, че към момента на образуване на делото детето е на 9 години и преминава към физическа трансформация от дете в жена. Поради психологическите специфики на това израстване има нужда повече от своята майка. Твърди се, че ищцата има подкрепа в отглеждането на своите родители и ще полага най-добрите грижи за дъщеря си.

С отговора ответникът оспорва исковата молба. Твърди, че ищцата не изпълнява определения с Решение № 10255/05.07.2016 г. по гр.д. № 27672/2015г., по описа на Софийския районен съд, 83 състав режим на лични отношения. Детето многократно е търсило майка си, тя е обещавала да се видят в почивните дни, но впоследствие е отменяла уговорките. Не нощувало 1 в дома на майка си от 2016 г., макар бащата всячески да насърчава контакта между двете и да не го ограничава. Твърди се, че за него има изградена хармонична среда, посещава училище, добре възпитано е и се развива прекрасно. През всички години след раздялата на родителите майката не присъства в живота на детето. Не го е взимала освен за по няколко часа, обажда му се рядко. Когато е било на възраст между 2 и 4 години, бащата е търсил помощ от социалните служби да подпомогнат срещите между майка и дъщеря, но въпреки тяхната намеса, тя не е осъществявала контакт.

Изказва се предположение, че предявяване на иска е отговор на заведено от детето срещу майката дело за увеличаване на размера на присъдената издръжка.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. 127, ал. 2 СК. За да бъде уважен е необходимо след влизане в сила на решението за упражняване на родителските права, да са настъпили обстоятелства които са променили съществено обстановката и начина на отглеждането на детето, като са ги влошили така, че с оглед на интересите на детето се налага изменение на мерките и определяне на нови такива. Такива могат да бъдат различни фактически обстоятелства, изменения, произтичащи от изгубили смисъл мерки, фактическа промяна на определените мерки и други.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението за упражняване на родителските права, с което този режим е бил определен, които са променили съществено обстановката и начина на отглеждането на детето, като са ги влошили така, че с оглед на интересите на детето.

Производството е по спорна съдебна администрация и законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, като изхожда изключително от тези интереси.

Също с оглед защитата интересите на децата, в рамките на посочените спорни съдебни охранителни производства, в които тези въпроси се разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното начало.

Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС 2 относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, пункт V. „Изменение на мерките относно упражняване на родителските права“, при допукането на такива във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето /децата/ и на ефикасността на мерките, които определят същото. Към промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата спадат: а) влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищни и битови условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл. 29, ал. 1 СК; б) изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; в) загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: а) невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; б) нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; в) болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките; г) други подобни случаи.

Съгласно съдебната практика /вж. Р. № 1019 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 3730/2007 г., I гр. отд. на ВКС/ „Когато и двамата родители имат добри родителски и възпитателски качества, съдът в интерес на детето трябва да вземе предвид и факти, от значение за по-добрата психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за материалното му обезпечаване.

Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето.

Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Ако обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на родителските права, се изменят съществено, то тогава се налага вземане на 3 нови мерки съобразно изменените обстоятелства“.

В настоящия случай не се доказва, че след влизане в сила на Решение № 10255/05.07.2016 г. по гр.д. № 27672/2015г., по описа на Софийския районен съд, 83 състав са настъпили обстоятелства, които налагат упражняване на родителските права от нея, промяна на адреса на местоживеене на детето, както определяне и режима на лични отношения между бащата и детето и издръжка.

От доказателствените източници следва непротиворечив извод, че майката е недостатъчно заинтересувана от живота и развитието на дъщеря си.

При проведеното изслушване демонстрира занижения си родителски капацитет чрез непознаване на изключително съществени за развитието на детето елементи от живота му. Така майката не знае в кое училище учи дъщеря й, не знае как се казва класния й ръководител, не е общувала с него.

Твърди, че никой не я е уведомил кой е и няма как да знае кога има нужда да се ход в училището. При изготвяне на СПЕ е заявила пред вещото лице (л.

106), че се интересува от нуждите на детето, но като и не казват какви са и кога е болно, тя няма как да разбере.

От заключението на СПЕ, което съдът кредитира в цялост, като обосновано, безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че майката е с отсъстващ родителски капацитет и инстинкти. Липсват между нея и детето емоционални връзки. По време на изследването изявява желание да живее заедно с детето, но на практика с това желание има много разминавания, които са описани в обсъждането и в цялостното изследване.

При детето са налице данни за родителско отчуждение към майката.

Отчуждението не е в тежка степен. Детето не отхвърля личността на майката, но не е живяло с нея до момента, не са имали много чести и близки доверителни общувания. Срещите до момента два-три месеца, а е имало много по-дълги периоди, в които не са се виждали. Детето се отнася с уважение и не отхвърля контактите с майката.

В хода на развитието и израстването на детето не са прилагани способи за отчуждението на детето от майката. Майката е насърчавана, както в минал период, така и понастоящем да обръща по-голямо внимание на детето, да прекарва повече време с него, да го взема с преспИ.е в дома си. Тя до момента го вижда няколко пъти в годината, разговорите по телефона са много кратки 4 и повърхностни. По време на изследването и експертно й било предложено да вземе детето за идните петък, събота и неделя, което било предложено и от бащата по време на общата им среща. На тези предложения майката не отговорила нищо, не е взела и детето. Налице са следните доводи и твърдения: Майката твърди, че иска, но не й дават детето за повече от няколко часа. Бащата и бабата твърдят, че го дават, но тя не го търси и не го иска за по-дълго от няколко часа и с преспИ.е, като детето й е докарвано и вземано от нея. Детето казва, като и майката го потвърждава, че само веднъж за всички години е ходило за няколко часа в дома на майката в „Овча купел“ и че би ходила повече, но тя (майката) не го кани. От друга страна детето е в подрастваща възраст и иска значимите за него възрастни да се съобразяват и с нейното време и планове за деня и за седмицата.

От цялостното изследване не се установило желание от пълноценен тип майката да общува с детето, да я кани в домашна обстановка, да прояви към нея домашни грижи като родител към дете - ходят предимно в мол. Детето в лицето на майката няма усещане за родител и в нейно лице за домашен уют.

А. никога не е свиквала с домашни грижи и условия от страна на майката и за това понастоящем тя не си представя съвместно живеене с нея в едно домакинство.

Детето понастоящем е в много добро психично здраве за възрастта и развитието. Няма данни за отклонения извън нормата в развитието му. На прага на тийнейджърската възраст, на която е, не биха се отразили каквито и да са промени. Детето живее и се отглежда в хармонична среда, където се задоволяват всички негови нужди. Потребностите на детето са на преден план преди нуждите на всички останали в семейството на бащата. Всяка промяна в посока изваждането на детето от хармоничната среда, в която до момента е пораснало и се развива би повлияла негативно неговото невропсихично развитие, оформянето като личност, ценностна система, емоционална сфера Бащата А. А. К. е с наличен родителски капацитет. Успешно присъства като родител в живота на малолетната А.. Проявява грижи в социално- битов, образователен и емоционален план, грижи за здравето, личностно развитие и интереси желани от детето и др. Съобразява се с нуждите и интересите на детето от всякакво естество. Никога не е очернял и обезценявал личността на майката в очите на детето. Насърчава и съдейства за срещите между тях сам и 5 с помощта на неговите родители.

Горното дава основание на настоящия състав да счита, че не е налице твърдяното съществено изменение на обстоятелствата, предполагащо уважаване на иска. Действително детето е навлиза в пубертета, но това само по себе си не може да бъде основание за предоставяне на родителските права на майката, тъй като между двете липсва изградена доверителна връзка, в противовес на наличието на такава с бащата. Всички доказателствени източници сочат, че тя майката е с нисък родителски капацитет.

Недостатъчно ангажирана е с нуждите на дъщеря си, незаинтересована.

Липсва разумно обяснение каква е причината да не знае в кое училище учи дъщеря й, да не познава класния й ръководител и да се информира за учебния процес от бабата по бащина линия, да не знае кога е болно. Напълно погрешно е схващането на майката, че някой трябва да я информира за тези обстоятелства, още повече, че има възможност да общува по телефон с разговори и съобщения с дъщеря си и ако бащата или бабата не я уведомят, че детето е болно, това да направи последното. Също трябва изрично да се подчертае, че майката е отговорният човек, който трябва да търси нужната информация и то от първоинзточника, като общува с класния ръководител на детето, интересува се за нуждите и интересите му в училище, посещава родителски срещи, търси регулярен контакт с детето, с лични му лекар и прочие.