Решение № 138 от 11.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Кърджали, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245100600225 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 11/29.07.2024 г., постановена по НЧХД № 129/2023 г., Районен съд – М. е признал подсъдимия М. Ю. Х. от с. О., общ. К. за невинен в това, че на 24.05.2023 г. около 21.30 часа в с. О., общ. К., обл. Кърджали, на ул. „И. В.“ в съучастие като извършител с Х. А. Х. от с. О., общ. К. е причинил на М. М. А. лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в кръвонасядане и охлузване на кожата на лицето и дясната ръка, и сътресение на мозъка, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Х. А. Х. от с. О., общ. К. за невинна за това, че на 24.05.2023 г. около 21.30 часа в с. О., обш. К., обл. Кърджали, на ул. „И. В.“ в съучастие като извършител с М. Ю. Х. от с. О., общ. К. е причинила на М. М.

А. лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в кръвонасядане и охлузване на кожата на лицето и дясната ръка, и сътресение на мозъка, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявения от М. М. А. против М. Ю. Х. и Х. А.

Х. граждански иск за солидарно заплащане на сумата от 6000 лева, 1 представляваща неимуществени вреди от деяние по чл. 130, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като неоснователен. Частния тъжител М. М. А. е осъден да заплати на подсъдимия М. Ю. Х. и на подсъдимата Х. А. Х. по 1000 лева на всеки от тях, или 2000 лева общо на двамата, представляващи сторени от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Против постановената присъда е подадена въззивна жалба от повереника на частния тъжител и граждански ищец М. А. – адв. И. Б. от АК – Кърджали, в която последната твърди, че присъдата е необоснована по смисъла на чл. 313 от НПК и като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. С жалбата се моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваната присъда, вместо което да постанови присъда, с която подсъдимите М. Ю. Х. и Х. А. Х. да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения и са предадени на съд.

Подаден е отговор на въззивната жалба от защитника на подсъдимите М.

Х. и Х. Х. – адв. Н. С. от АК – Кърджали. Последният счита, че въззивната жалба е неоснователна, с оглед на посочените в нея оплаквания, твърдения и доводи, поради което следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че постановеното „решение“ от Районен съд – М. е правилно и моли да бъде постановено решение, с което да бъде „оставено в сила“ и М. М. А. да бъде осъден да заплати на подсъдимите направените разноски във въззивното производство. Според защитника на подсъдимите първоинстанционното „решение“ е валидно, допустимо и правилно, постановено при пълно съобразяване на съдопроизводствените правила, при правилен анализ на правнорелевантната материя и е аргументирано. Отбелязва, че районния съд се е съобразил с доказателствата и чак след това е достигнал до законово обосновани изводи. Направените фактически изводи от съда кореспондирали със събраните по делото доказателства и обосновават напълно направените правни изводи. По изложените съображения счита, че са неоснователни възраженията във въззивната жалба срещу „решението“ на районния съд, като моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда да бъде „оставена в сила“, като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител М. А., редовно призован, не се явява. Явява се неговият повереник - адв. И. Б. от АК – Кърджали. Повереникът поддържа въззивната жалба. В хода на съдебните прения моли въззивния съд да уважи депозираната жалба против първоинстанционното „решение“, тъй като счита, че същото е необосновано.

Излага съображения, че съдът се е предоверил и е описал в мотивите си фактическа обстановка, която напълно отговаря на обясненията на един от подсъдимите, а именно М. Х., като излага оплакване, че решаващият съд е игнорирал изцяло събраните в хода на съдебното дирене доказателства.

Единствено си бил позволил да коментира показанията на свидетелка, която е съпруга на тъжителя, като бил обяснил защо игнорира нейните показания и 2 защо не им се доверява с единственото обяснение, че тя била заинтересована от изхода на делото, без да направи каквато и да било съпоставка с целия друг доказателствен материал. В тази връзка посочва, че по делото са разпитани полицейски служител и медицинско лице, които посочват, че действително подсъдимите са извършили деянията, за които им е повдигнато частно обвинение. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които им е повдигнато частно обвинение, с всички последици от това. Претендира разноски.

В съдебно заседание подсъдимите М. Х. и Х. Х., редовно призовани, не се явяват. Явява се техния защитник - адв. Н. С. от АК - Кърджали.

Последният счита, че първоинстанционното „решение“ е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебните прения моли въззивния съд да постанови решение, с което първоинстанционното такова да бъде „оставено в сила“, както и М. А. да бъде осъден да заплати на подсъдимите направените разноски във въззивното производство. Излага идентични съображения, като тези в подадения отговор на въззивната жалба.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в съдебно заседание пред въззивния съд, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатите по частен ред на подсъдимите М. Х. и Х. Х. обвинения за извършено престъпление, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Ю. Х. е роден на ****** г., живее в с. П., ул. „К. П. В.“ № 3, общ. К., обл. Кърджали.

Подсъдимата Х. А. Х. е родена на ****** г., живее в с. П., ул. „К. П. В.“ № 3, общ. К., обл. Кърджали.

Частният тъжител М. М. А. живеел в с. О., общ. К., обл. Кърджали, на ул. „И. В.“, заедно със съпругата си А. А. А., в къща наследена от последната.

Двора на къщата бил ограден с телена мрежа, като в самия двор имало и друга монтирана такава мрежа. В съседство до къщата, на същата улица, се намирал 3 магазин, стопанисван от подсъдимите М. Ю. Х. и Х. А. Х.. Отношенията между подсъдимите и частния тъжител били влошени във връзка с хвърляне на пиратки от последния, както и предвид поставяне на дърва и камъни до посочената къщата, които пречели на клиентите на стопанисвания от подсъдимите магазин. На 24.05.2023 г. около 21.00 часа частния тъжител М. А. се намирал пред къщата в с. О., ул. „И. В.“, общ. К., като употребявал алкохол.

В това време съпругата му – св. А. А., била вътре в къщата и подготвяла вечерята. В същото време в стопанисвания от подсъдимите магазин отишъл св. Р. Х., който търсил М. Х.. В магазина се намирала съпругата на М. Х. подсъдимата Х. Х.. Тя обяснила на Р. Х., че съпругът й го няма, но след малко ще отиде да го вземе. Св. Р. Х. седнал на намиращ се пред заведението стол, за да изчака. След няколко минути подсъдимата Х. Х. казала на св. Р. Х., че отива да вземе подсъдимия М. Х. и тръгнала с автомобил. Около 21.15 часа подсъдимите се върнали при посочения магазин, като автомобилът бил паркиран в близост до къщата, където се намирал частния тъжител М. А..

Двамата подсъдими слезли от автомобила и М. Х. направил забележка на частния тъжител за поставените от последния дърва на улицата, които пречели на клиентите на магазина да паркират, като му казал да ги махне, както и за това, че хвърлял пиратки. Частният тъжител М. А. се приближил към подсъдимите и възникнал словесен спор между тях. В хода на спора частният тъжител М. А. ударил подсъдимата Х. Х. по гърба, като виждайки това подсъдимият М. Х. се приближил до частния тъжител, бутнал го, като последният паднал върху телена мрежа, намираща се в двора на въпросната къща. Чувайки виковете, идващи от двора, съпругата на частния тъжител – св.

А. А., излязла и забелязала, че съпругът й е паднал на земята. Частният тъжител взел един камък в ръка, което било забелязано от подсъдимата Х. Х., споделила това със съпруга си М. Х. и двамата се отправили към магазина, където последния се обадил на тел. 112 и съобщил за възникналия инцидент.

На възникналата ситуация станал свидетел Р. Х., който към този момент продължавал да чака пред магазина. През това време във вътрешна част на магазина се намирали св. Ф. Ю. и негов гост. Св. Ф. Ю. чул, че нещо изтропало на прозореца на магазина, излязъл вън, като се разминал с подсъдимите, които влизали в магазина, и видял съпругата на частния тъжител – св. А. А., която му казала да отиде и да хване М. А. и да не го пуска. Св. Ф.

Ю. веднага хванал М. А., като забелязал, че последния държи в ръката си камък. Успял да му вземе камъка и го хвърлил встрани. Св. Ф. Ю. и частният тъжител М. А. седнали, за да изпушат по една цигара, за да може последният да се успокои, тъй като бил ядосан от случилото се. След това св. Ф. Ю. се върнал в магазина. Последният не забелязал по тялото и дрехите на частния тъжител да е имало кръв. Около 21.30 часа на същата дата, във връзка с подадения сигнал на тел. 112, на мястото на инцидента пристигнал и полицейски служител – св. Х. М.. Последният първоначално установил подсъдимия М. Х., който му обяснил, че направил забележка на М. А. за хвърлените пиратки, като по този повод частният тъжител се опитал да го 4 удари и подсъдимият го блъснал, вследствие на което частният тъжител М. А. паднал. От своя страна подсъдимата Х. Х. заявила пред полицейския служител, че била ударена и след това съпругът й, за да я защити бутнал частния тъжител. Св. Х. М. разговарял и с частния тъжител, който му разказал, че бил нападнат и бит от подсъдимия М. Х.. След 22.30 часа на 24.05.2023 г. на мястото на инцидента пристигнал и екип за спешна медицинска помощ в състав – св. М. М. и св. А. М.. Пристигайки на мястото, св. М. М. установил пациента, който познавал от 30 години, а именно частния тъжител М. А.. При извършения медицински преглед установил, че последният има кървене от носа, както и че имал подутина в основата на носа без засягане на кожата. В този момент частния тъжител бил ядосан и афектиран. На 25.05.2023 г. в 01.05 часа за преглед в центъра за спешна медицинска помощ отишла и подсъдимата Х. Х., като се оплакала от световъртеж, главоболие, болки в шията, лявото рамо и лицето. От прегледа й се установило, че няма наранявания по кожата в посочените области.

На 25.05.2023 г. частният тъжител М. А. е постъпил в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр. Кърджали за лечение, от където бил изписан на 29.05.2023 г. с окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“.