Решение № 192 от 28.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Карлово, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320102105 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК.

Ищецът И. Н. Д. твърди, че в качеството му на кредитополучател и „Аксес Файнанс“ АД, в качеството на кредитодател сключили договор за кредит „А1 карта“ от 29.11.2023г. По силата на съглашението ищецът получил револвиращ кредит в максимален размер на 1900 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта. По силата на договора кредитодателят предоставил на кредитополучателя кобрандирана кредитна карта с № 11077223. Сочи, че можел по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност на договора се задължавал да възстановява „текущото задължение“, което било усвоено през месеца. Кредитът бил предоставен при годишен лихвен процент на заема в размер на 17.80% и годишен процент на разходите в размер на 18.95%.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора било регламентирано обезпечение по кредита – банкова гаранция или едно физическо лице. В случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежната дата, се задължавал в срок от 3 (три) работни дни да обезпечи кредита, като предостави лице с осигурителен доход от 1500 лева заплата, да работи минимум шест месеца на трудово правоотношение, да няма кредитна история и да не е поръчител на други кредити на ответника. В противен случай се дължала неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение.

Договорът бил потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Недействителен бил на специалните основания, 1 предвидени в чл. 22 от ЗПК. Договорът бил недействителен на основание чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установила, че нищожна поради нарушение на добрите нрави била възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишавала както двукратния, така и трикратния размер на законната. Щом като била нищожна, тя била несъществуваща. А след като била несъществуваща, не било спазено правилото на нормата в договора за потребителски кредит да бъде посочен размерът на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин бил формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПК определяла, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните били регламентирани в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и по своето същество представлявали годишния процент на разходите (ГПР) по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включвали възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.), свързани с кредита. По изложените съображения, определената в договора неустойка представлявала „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако била добавена неустойката към общата сума за плащане, посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР щял да надвиши 50%. С това се допускало нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. Оттук нищожен бил и договорът на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ат ЗПК.

Счита, че неустойката, предвидена в договора, била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и била прекомерна.

Нищожността се извличала от следните обстоятелства:

Поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора за кредит следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която било невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката била прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила, по които да се определи кои били тези вреди, които дружеството щяло да претърпи от непредставяне на обезпечението и които щели да бъдат компенсирани от неустойката. Следвало да се има предвид, че всички преки или косвени разходи, възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, били покрити от ГПР (чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК). Затова неустойката била начислена за покрИ.не именно на тези разходи.

По изложените съображения клаузата за неустойка била недействителна, но и на допълнителното основание по чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покрИ.ли от ГПР и по този начин се надвишавало изискването по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон – чл. 71 от ЗЗД.

Съгласно коментираната разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният можел да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. С неустойката обаче в конкретния случай се искало нещо друго – натоварване на 2 кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречало на материалния закон. Клаузата за неустойка противоречала и на императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК, която предвиждала, че при забава кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това била единствената санкция, предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаляла тази разпоредба и затова тя била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Във връзка с изложеното мотивира правен интерес от предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платените суми по нищожни клаузи по договор за револвиращ кредит „Бяла карта“ № 11124855 от 14.11.2024г. в размер на 50 лева, тъй като били заплатени при начална липса на основание.

Точната сума ще конкретизира след представяне на справка за платените суми по договора.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева, платена при начална липса на основание по договор за кредит „А1 карта“ от 29.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -19.11.2025 г. до окончателното плащане. Претендира деловоднии разноски.

На основание чл. 127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка за плащане: УниКредит Булбанк АД, ІВАN: *********.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера на иска като същият се счита предявен за сумата от 817.03 евро (1597.97 лева) – изменението е посочено в левове и съдът преизчислява в евро.

Ответникът „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД оспорва иска като неоснователен. Сочи, че финансовият продукт „А1 карта“ представлявал револвиращ потребителски кредит, предоставян под формата на разрешен кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта. Кредитополучателите сами определяли кога и как да усвояват суми по лимита, като при неусвояване не се дължали плащания, а при усвояване се начислявала договорна лихва върху използваната сума.

На 23.11.2023 г. между И. Н. Д. и „Аксес Файнанс“ АД бил сключен договор за кредит „А1 карта“ № 11077223, по силата на който на кредитополучателя бил предоставен револвиращ кредит с максимален размер 1900 лева, увеличен до размера от 2400 лева на 01.10.2024 г., който се усвоявал чрез платежен инструмент – платежна карта, а кредитополучателят се съгласил да го ползва съгласно условията на договора. Към момента на изготвяне на отговора ищецът не изпълнявал редовно задълженията си по договора, като бил налице неплатен значителен остатък.

Претенциите на ищеца намира за неоснователни, поради което следвало да бъдат отхвърлени. Клаузите на договора отговаряли на изискванията на ЗПК.

Договорът отговарял на изискванията на чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 7–12 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, недействителност на договора настъпвала единствено при липса на изрично посочени законови реквизити, каквито в случая били налице. Дори евентуално превишаване на допустимия ГПР не водело до нищожност на целия договор, а само на съответната клауза.

Съдебната практика на СЕС и ВКС приемала, че неравноправността или 3 недействителността на отделни клаузи не води автоматично недействителност на договора, ако той може да се изпълнява и без тях.

Излага подробни правни доводи за действителност на договора. до

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че на 29.11.2023г. между страните е сключен договор за револвиращ кредит „А1 карта“ № 11077223, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит в размер на 1900 лева (чл. 2, ал. 1), под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – международна платежна карта А1. Не се спори, че на ищеца е издаден платежния инструмент с номер 11077223 и същият се е задължил да го върне на кредитора при изтичане на срока, посочен върху самата карта ( чл. 2, ал.2 и ал.3). В чл. 4 страните са уговорили неопределен срок на кредита, фиксиран годишен лихвен процент – 17.8%; дневен лихвен процент върху усвоения размер на кредита – 0.049944% и ГПР – 18.95%, посочени са и допусканията, при който същият е изчислен.

, като му е предоставена виртуална платежна карта с № 11124855.

ГПР е 64.96%, а фиксирания лихвен процент е 50.4%. В договора е уговорена дата на падеж всяко 2-о число на текущия месец (чл. 3, ал.2). В чл. 15 страните са уговорили в случай, че не може да плати на задължението си на падежа, кредитополучателят да представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на следните изисквания: - да е физическо лице, над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева, да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в ЦКР на БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да се представи служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя, като лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файненс“ ООД. При неизпълнението именно на това задължение се начислява и дължи посочената в чл. 20 неустойка от 8.5% от стойността на главницата, която се начислява за всяка просрочена месечна погасителна вноска. Съгласно чл. 21, ал. 1, в случай на забава на плащане повече от 10 дни се начисляват разходи за събиране на вземането, съгласно чл. 21, ал. 4 в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на съответното задължение. В договора е уговорена и клауза за неустойка - чл. 20, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 8.5% от стойността на усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото месечно задължение и се начислява за всяко отделно неизпълнение. Неустойката се начислява на 6-то число всеки месец до момента на предоставяне на изисканото обезпечение.

Ответникът „Аксес Файнанс“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна 4 характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Разпечатката съдържа 32 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cad244db-d8c4-4a8d-9c60-61852ce95409