Решение № 455 от 21.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Благоевград, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500427 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Въззивна жалба с вх.№1009/06.02.2023 г. е подадена

„банка“АД, ЕИК****, с адрес: /адрес/, чрез юрк.В.С., против Решение №259/22.12.2022 г., постановено по гр.д.№974/21 г. по описа на РС – гр. С.

С атакуваното решение РС С е ОБЯВЯВИЛ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата по чл.1Общи условия,т.1 от Трудов договор № 246/18.12.2020 год.,сключен между „банка“АД и В.

П. Я. - “Този договор се сключва на основание чл.67,ал.1,т.1 във вр. с чл.70,ал.1 от Кодекса на труда,с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя „. Уволнението на В. П.

Я., с ЕГН ********** от /адрес/, извършено със заповед № 114/14.06.2021 г. на изпълнителните директори Н.Н. и Б.Ч. на „банка“АД е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЕНО. В. П. Я., с ЕГН ********** ВЪЗСТАНОВЕН на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ ,филиал гр.С,“банка“АД , като „банка“АД, ЕИК ***** е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Я., с ЕГН ********** от /адрес/ сумата от 9 038,40 лева/девет хиляди тридесет и осем лева и четиридесет ст./ , съставляваща обезщетение за времето,през което е бил на по-нископлатена работа ,поради незаконното уволнение от 21.06.2021 год. до 21.12.2021 год. , ведно със законната лихва, считано от 17.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 900 лв. /деветстотин лева / за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като се отправя искане за 1 неговата отмяна и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че оспорената клауза за изпитване е невалидна. Претендира потвърждаване на решението и присъждането на направените разноски по делото.

БлОС, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. П. Я. с ЕГН ********** от гр.С, /адрес/ с искова молба срещу банка АД ,с ЕИК *****, с която са били предявени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за обявяване за недействителна на клаузата на клаузата в чл.1,т.1 от Трудов договор №246 от 18.12.2020г., с която в полза на работодателя е бил уговорен шестмесечен срок за изпитване, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 114 от 14.06.2021 год. на работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ банка, филиал С и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението. В исковата молба се твърди, че клаузата за 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя в сключения между страните трудов договор от 18.12.2020год. е недействителна поради това, че е уговорена след като вече между страните е имало окончателен трудов договор за същата работа и качествата на ищеца са проверени, поради което и незаконосъобразно ответникът прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 02.08.1999 год.,м на осн. чл. 70 КТ между страните бил сключен договор за длъжността „експерт“, при условията на 3-месечен срок за изпитване в полза на работодателя. В последствие следва поредица от допълнителни споразумения сключвани между страните, а именно:

С Допълнително споразумение №77/02.11.1999 год. ,сключено на основание чл.119 и чл.68 от КТ страните са се споразумели ,считано от 02.11.1999 год. да се сключи договор за срок от 3 месеца за срок до 02.02.2000 год. С допълнително споразумение №1/07.01.2000 год. са договорени изменения за срок на договора ,считано от 01.01.2000 год. до 02.02.2000 год. С допълнително споразумение №2 от 02.02.2002 год. към Трудов договор №52/02.08.1999 год. ищецът е преназначен от длъжност „Експерт „ на длъжност „Експерт,Ръководител офис“ в офис С на „банка“ АД ,за срок от неопределено време,с основно месечно възнаграждение от 530 лева . С допълнително споразумение №23 /05.02.2003 год. ищецът е преназначен на длъжност“Ръководител офис“,считано от 01.02.2003 год. в същото място на работа . С 2

Допълнително споразумение №128 от 14.08.2006 год. считано от 01.08.2006 год. същият е назначен на длъжност „Търговски пълномощник/Директор/ на финансов център /офис/ С „.

С Допълнително споразумение №694/29.11.2006 год. ,Допълнително споразумение №412/02.02.2007 год., Допълнително споразумение № 71/17.01.2008 год. ,Допълнително споразумение №39/29.01.2009 год.,Допълнително споразумение № 122/17.05.2010 год. са извършвани изменения в размера на трудовото възнаграждение. С Допълнително споразумение № 99/19.01.2011 год. ищецът е преназначен на същата длъжност „Търговски пълномощник /директор на финансов център /офис/ С“. С Допълнително споразумение № 753/03.10.2012 год. ищецът е преназначен на длъжност „Търговски пълномощник на Финансов център /офис/ С. През 2014г., със Заповед № 377/24.11.2014год.,на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие след молба на служителя Я.. След 5 години, на 18.12.2002 год.е сключен друг, нов /втори/ трудов договор №246/18.12.2020 год. между същите страни – банка и Я., по силата на който ищецът е назначен на длъжността Директор банка, филиал гр.С, с място на работа гр.С, като на осн.чл.1,т.1 от Договор е предвиден 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя- ,на основание чл.67,ал.1,т.1 във вр. с чл.70,ал.1 от КТ. Това трудово правоотношение било прекратено със Заповед №114 /14.06.2021 год е на основание чл.71,ал.1 от КТ ,считано от 20.06.2021 год., по причини-сключеният трудов договор със срок на изпитване в полза на работодателя

За всяка една от длъжностите, които ищеца е заемал се е подписвала съответната длъжностна характеристика и така по делото са налични три такива – длъжностна характеристика за длъжността „експерт“, длъжностна характеристика за позицията „търговски пълномощник“ и длъжностна характеристика за длъжността „директор“.

При тези факти, районния съд е приел, че в случая уговорката за изпитване по втория договор е недействителна, на осн. чл. 70, ал. 5 КТ, като без значение е наличието на прекъсване в трудовото правоотношение по първия и по втория договор, след като трудовите функции са еднакви.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

По отношение на исковете по по чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, БлОС счита, че спорните по делото въпроси са - действителна ли е клауза със срок за изпитване, включена във втори по ред трудов договор между същите страни, в случаите, в които е изтекъл период от време между двата договора и дали трудовите функции, изпълнявани от Я. по старото трудово правоотношение и тези по новото правоотношение са еднакви.

3

Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с недействителност на клаузата на чл.1,т.1 от сключения между страните трудов договор от 18.12.2020г., с която е уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на двете страни, поради противоречието й с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ /която недействителност се претендира да бъде обявена/ – ищецът счита, че се касае за последващ трудов договор при същия работодател за длъжност, която не се отличава от заеманата преди това от него по предходен трудов договор между страните. Съгласно чл. 74, ал. 1 и 4 КТ, трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят.

Настоящият съдебен състав приема, че трудовият договор със срок за изпитване е самостоятелен трудов договор. Същият се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 КТ, дължими обезщетения/ от страната, в чиято полза е уговорен срокът – чл. 71, ал. 1 КТ. Клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа – чл. 70, ал. 5 КТ /която норма е императивна/. Т.е. при идентичност на работата повторна проверка на годността на работника с договор по чл. 70 КТ е ненужна и затова законът не я позволява /виж например Решение № 118 от 4.06.2015 год. на ВКС по гр. дело № 6968/2014 год., III г. о., ГК/. Ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване – да провери годността на работника или служителя за изпълнява точно определена трудова функция. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустима само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. А „верижни“ договори със срок за изпитване са недопустими, дори и общата им продължителност да е в рамките на определения от закона 6-месечен срок /в този смисъл Решение № 98 от 4.04.2000 год. на ВКС по гр. дело № 1083/99 год., III г. о., Решение № 366 от 28.04.2010 год. на ВКС по гр. дело № 1023/2009 год., IV г. о., ГК/. Действително, разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ не съдържа изискване уговорката за изпитване да е в рамките на трудово правоотношение, възникнало от един трудов договор, нито определя времева разлика между договорите при вече съществувала уговорка за изпитване. Но в конкретния случай срока за изпитване за първи път е уговорен с трудовия договор от 1999г., а след това е уговорен отново след 20 години, при сключването на втория трудов през 2020г. и 6 години след прекратяването на първия. Погледнато, в която и да е хипотеза, се касае за 4 твърде продължителен период от време между двата договора. В този смисъл, безспорно е, че между двата трудови договора, сключени между страните, е изминал продължителен период от време, както и е безспорно, че в промеждутъка, Я. е работил извън банковата система и е изпълнявал съвсем различни трудови функции при различни работодатели.

Затова следва да се приеме, че целта на забраната по чл. 70, ал. 5 КТ не е безусловна и не намира приложение в разглеждания случай. Връзката между първия и втория договор е прекъсната, като между двата договора има изтекъл продължителен период от време. Голям период от време /20-21г./ има и от сключването на първия договор между страните през 1999г., когато реално са проверявани качествата на ищеца за първи път с клаузата на чл. 70 КТ и за длъжност „експерт“. Безспорно е, че качествата на човек – физически и психически, професионалните му умения и способности, както и годността му да извършва точно и пълноценно трудовите функции, не са константни, а търпят промяна във времето.