Решение № 925 от 20.10.2025, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Стара Загора, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д.а като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20245530104715 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗПУПС и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Д. К. К. твърди в исковата си молба, че бил клиент на ответното дружество, където поддържал разплащателна сметка с активирано мобилно банкиране. На 08.04.2024 г., около 14:00 часа, ищецът се намирал в дома си, на адреса си в гр. Стара Загора, когато получил имейл от „Пощенска банка“ АД, че трябвало да актуализира данните си, като в противен случай щял да му бъде блокиран M-token профилът. Влязъл в системата на банката, браузърът започнал да зарежда, но не се отваряла друга страница, поради което ищецът се усъмнил, че било възможно да има някаква измама. Влязъл в мобилното си приложение и установил, че имало извършени платежни операции, които той не бил нареждал. Веднага, около 14:18 часа, ищецът се обадил до офис на „Пощенска банка“ АД, за да ги уведоми, че не той бил правил транзакциите, с искане да му бъде блокирана картата, а транзакциите - спрени, но от офиса му отговорили, че било необходимо да се свърже с кол центъра в София. Ищецът веднага сторил и това, като към 14:19 часа набрал националния телефон на банката, където започнала да звучи музика и едва след известно време се свързал със служител на банката, който единствено му блокирал картата. Същият го насочил и към клон на банката, където да подаде оспорване на транзакциите. Вследствие на извършения нерегламентиран достъп от трето непознато за ищеца лице, за времето от 14:15 часа до 14:22 часа на 08.04.2024 г. били извършени общо 10 транзакции на обща стойност 5331,20 лв. В изпълнение на указанията, дадени от кол центъра на банката, на следващия ден, на 09.04.2024 г., ищецът входирал в „Пощенска банка“ АД уведомление за извършена 1 неразрешена платежна операция, по която банката с писмо с изх. № 9300/490 от 10.06.2024 г. го уведомила, че отказва да възстанови средствата, като се позовавала на груба небрежност.

Груба небрежност от страна на ищеца не била налице. Съвсем логично и оправдано било при получаване на съобщение от банка, на която лицето било клиент, съобщението да бъде отворено, прочетено и изпълнено. Още повече, когато в съобщението била посочена санкция. Не можело да се очаква всеки потребител да бил наясно, че съществували хакерски варианти, за маскиране на фалшиви съобщения, чрез които съобщения се извършвала кражба на лични данни и впоследствие, злоупотреба с тях. Отделно от това, при положение, че клиент на банката получил фалшив имейл - представен като такъв изпратен от банката - чрез който неправомерно били откраднати персонални данни на клиента, явно сочело, че банката не опазила данните за клиентите си - вкл. и за имената и електронните им адреси, т. е. явно било налице проявена небрежност от страна на самата банка, като било допуснато изтичане на лични данни за клиентите й. Индиция за същото било, че ищецът получил съобщение не от коя да е банка, а точно от тази, на която той бил клиент. Това, заедно с обстоятелството, че била обичайна практика на банката да комуникира с клиента по имейл, изключвало безспорно проява на „груба небрежност“, визирана в чл. 75 ЗПУПС, както по отношение на ищеца, така и всеки един потребител. Към момента на уведомяване на банката от ищеца за нерегламентирания достъп до неговата банкова сметка, въпросните транзакции не били наредени от страна на банката, а само блокирани по сметка на клиента и банката имала обективна възможност да ги спре, каквото обаче не направила. Предвид своевременното уведомяване на банката невзетите от нейна страна адекватни защитни мерки били единствената причина сумите да бъдат откраднати от ищеца и транзакциите да са достигнат до неизвестен за ищеца адресат. В този смисъл била и формираната трайна съдебна практика. В случая се касаело за „неразрешена платежна операция“ по смисъла на чл. 70, ал.1 и ал.2 ЗПУПС. За да бъдела платежната операция разрешена било необходимо същата да била наредена от платеца и същият да е дал съгласие за изпълнението й. Ищецът не бил наредител на плащанията, а нарежданията били извършени от трето, неизвестно лице, различно от ищеца, като притежател на платежния инструмент. Ищецът не бил давал съгласие за извършване на процесиите платежни операции, поради тази причина в телефонен разговор уведомил ответника за извършената неразрешена платежна информация при първа възможност още на следващия ден. Според нормата на чл. 79, ал. 1. изр. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановявал незабавно стойността й и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като забелязал или бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца имал основателни съмнения за измама и уведомил съответните компетентни органи за това. Анализът на законовите норми на чл.70, чл.78. чл.79, чл.80 и чл. 100 ЗПУПС обуславял извода, че фактическият състав за възникване на предвидената в чл. 79, ал. 1 ЗПУПС отговорност на доставчика на платежни услуги изисквал, освен съществуването на правоотношение между страните, и наличието на неразрешена платежна операция - (тази, за която липсвало съгласие на платеца), и уведомяване, без неоснователно забавяне, на доставчика на платежни услуги, от ползвателя 2 след узнаването за такава операция, но не по-късно от тринадесет месеца от задължаването на сметката, като отговорността на доставчика на платежни услуги възниквала и в хипотезите, при които липсвало противоправно поведение от негова страна (обикновено вредите били причинени от противоправното поведение на трето за платежния процес лице), стига да не били налице основания за пълното му или частично освобождаване от отговорност, с оглед предвидените в закона случаи по чл. 80, ал. 1 и 3 ЗПУПС, при които отговорността, или част нея, се поемала от платеца. В настоящия случай всички положителни предпоставки били налице, като същевременно липсвали отрицателните, поради което и на основание чл. 79, ал.1 от ЗПУПС ищецът претендира ответната банка да възстанови изцяло по сметката на ищеца стойността на десетте неразрешени платежни операции в общ размер на 5 331,20 лв. Ищецът претендира и обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл. 79 ЗПУПС, възстановяването на стойността на неразрешена операция се извършвало незабавно, но не по-късно от края на следващия работен ден, след като доставчикът на платежни услуги бил забелязал или бил уведомен от платеца за операцията. Срокът за изпълнение на това задължение от страна на ответника изтекъл на 09.04.2024 г., тъй като ищецът го уведомил на 08.04.2024 г., тоест ответникът изпаднал в забава от 10.04.2024 г. С оглед на това ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 10.04.2024 г. до 20.10.2024 г. - датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба в съда, както и от 21.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът моли съда да постанови решение, е което да осъди „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на Д. К. К., сумата от общо 5 331.20 лв., представляваща сбор от сумите в размер на 100 лв., 200 лв., 605,40 лв., 401,80 лв., 807,20 лв., 400 лв., 400 лв. 805,60 лв., 805,60 лв. и 805,60 лв. - стойности на неразрешени платежни операции, извършени на 08.04.2024 г.. ведно със законната лихва върху тази сума от 21.10.2024 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане. Моли съда да осъди „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, да заплати на Д. К. К., сумата в размер на 393.54 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от общо 5331.20 лв. (представляваща сбор от сумите в размер на 100 лв., 200 лв., 605,40 лв., 401,80 лв., 807.20 лв., 400 лв., 400 лв., 805,60 лв., 805,60 лв. и 805,60 лв. стойности на неразрешени платежни операции, извършени на 08.04.2024 г.) считано от 10.04.2024 г. - датата на изпадане на ответната банка в забава, до 20.10.2024 г. - датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София взема становище, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е изцяло неоснователен и недоказан. Отговорността на ответника била изключена на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, според който платецът понасял всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понасял вредите независимо от размера им. В случая била налице груба небрежност на ищеца.

Ищецът нямал качеството на потребител по смисъла на параграф 1, т. 40 от ПЗР на ЗПУПС при подписването на процесиите договори за ползваните от него платежни услуги 3 интернет банкиране и дебитна карта. С исковата молба не били представени никакви доказателства, че платежните услуги били използвани за задоволяване на лични потребителски нужди. Обстоятелството, че един договор бил подписан от физическо лице, не означавало автоматично, че то действало като потребител. Платежните услуги били използвани от ищеца за търговски цели във връзка с неговата търговска дейност като управител и едноличен собственик на „Д.С КЕЙ-2016“ ЕООД, с оглед на което платежните услуги били използвани от ищеца за целите и в рамките на неговата търговска дейност /закупуване на бус; изплащане на трето лице на работна заплата и т.н./, поради което ищецът не можел да се ползва от предвидената от ЗПУПС потребителска защита и по-специално не можел да се ползва от разпоредбата за разпределяне на доказателствената тежест, съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Приложение намирало общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. След като ищецът твърдял, че всяка от процесните платежни операции била неразрешена; че била наредена от някой друг; че ищецът изпълнил всички свои задължения, вменени му от закона и от подписания от него договор, да защити тайната на своите персонализирани средства за сигурност; както и че причините и обстоятелствата, поради които извършването на тази операция било допуснато, следвало да се вменят във вина на ответника, тежестта и ангажиментът да посочил и представил съответните доказателства в подкрепа на тези свои твърдения, били единствено за ищеца. Не оспорва факта, че между „Юробанк България“ АД и ищецът била налице облигационна връзка по силата на сключен на 02.12.2013 г. договор за разплащателна сметка с превод на работна заплата. Ищецът Д. К. К. бил титуляр на следната банкова сметка, открита на 02.12.2013 г. при ответната банка: BG15 BPBI 7935 1057 4734 01.

По отношение на извършените на 08.10.2024 г. 10 бр. платежни операции не оспорва, че същите били отразени по сметката на ищеца и били извършени чрез използване на издадената към сметката на ищеца карта № 516907*** **0323, за които той подал формуляр за оспорване на плащания с банкова карта, в който формуляр ищецът сам признава, че получил фишинг мейл и въвел личните си персонализирани характеристики. Пластиката на картата с изписаните върху нея данни, в машинно запечатан плик заедно с ПИН код, били връчени лично на ищеца пред банков служител, при физическо присъствие на клиента във финансов център и удостоверяване на неговата самоличност чрез представяне на надлежен документ (лична карта). Ищецът също така ползвал услугата „интернет банкиране“, предоставяна от ответната банка. За ползването на интернет банкирането ищецът имал уникално потребителско име и парола. За тях той имал нормативно и договорно задължение да не ги разкрива на никого. Същите се създавали чрез следване на процедура, която гарантирала, че нямало да станат достояние на трето лице, освен ако ползвателят не нарушил задължението си да не ги разкрива. В конкретния случай ищецът заявил телефонен номер *** и адрес на електронна поща - .... Страните се съгласили към сключения договор за интернет банкиране да се прилагат общи условия на „Юробанк България” АД за електронно банково обслужване „Интернет банкиране ” за индивидуални и корпоративни клиенти. Трансакциите, които се оспорвали с исковата молба били следните платежни операции, извършени с притежаваната от ищеца Д. К. дебитна карта Mastercard с номер 516907*** **0323 на обща стойност 5 331.20 лева: 1.Тип на операцията – POS, карта номер: