Определение № 2539 от 01.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 3427/2026
- Вид
- Определение № 2539
- Подписан
- 01.07.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Лилия Недялкова Георгиева, Емил Дечев, Анна-Мария Мирославова Събева
Цитирани разпоредби
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2539 гр. София, 01.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лилия Н. Георгиева
Членове:
Емил Дечев
Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно дело № 20261100603427 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, вр.
Глава XXII от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор от СРП против определение от проведено разпоредително заседание на 26.03.2026 г., по НОХД № 10701/2025 г. на СРС, НО, 132 състав, с което съдът е прекратил на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
В частния протест се излагат доводи за неправилност на заключението на СРС за наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалното право на обвиняемия на защита. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице пропуск при изготвянето на обвинителния акт, тъй като в него липсват фактически твърдения относно престъпния състав. Прокурорът счита, че в обвинителния акт ясно и точно е конкретизиран механизмът на извършване на престъпното посегателство, посочено е кога, къде, от кого и как е извършено същото, като предмет на доказване са обстоятелствата, които съдът е приел, че представляват неточност и непълнота и водят до процесуално нарушение от естеството на съществените, даващо основание за връщане на делото в прокуратурата.
Поради това прокурорът от СРП моли въззивния съд да отмени протестираното определение на СРС.
Частният протест е процесуално допустим, подаден е в срока за обжалване и от надлежна страна.
Разгледан по същество, той е основателен.
1
Производството по делото пред СРС е започнало с внасяне на обвинителен акт срещу РУМЕН П. В. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
С определение от проведено разпоредително заседание на 26.03.2026г., по НОХД № 10701/2025 г. на СРС, НО, 132 състав, съдът е прекратил на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Основният мотив на първоинстанционният съд е бил, че е налице пропуск при изготвянето на обвинителния акт, тъй като в него липсват фактически твърдения от престъпния състав, както и че в обвинителния акт е допусната и друга неточност, като е посочено само, че договорът за процесната вещ е прекратен, а липсват твърдения, че е трябвало подсъдимият да върне вещта. Според районният съд това прави неясно обвинението и съответно нарушава правото на защита на обвиняемия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обвинението е формулирано от СРП по начин, по който предметът на доказване е ясно и непротиворечиво очертан. В обстоятелствената част са посочени всички необходими факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му, включително кога, къде, каква е формата на изпълнителното деяние и по какъв начин е настъпила тя. Аргументирано е достатъчно ясно, че подсъдимият Р. В. е отказал да върне инкриминирания лек автомобил, когато е бил приканен да направи това в телефонния разговор проведен на 22.08.2023 г. със свидетел Б. С., в качеството си на представител на лизинговото дружество, като изрично е отбелязано в обвинителния акт, че при този разговор В. е уведомен, че лизинговият договор е прекратен едностранно от лизингодателя „Кредит Асист“ ООД на 04.04.2023 г., поради неплащане от страна на В. на задълженията по процесния договор.
Въззивният съд споделя възраженията на прокурора, че изискванията, предвидени в чл. 219, ал. 3 от НПК, на които следва да отговаря всяко постановление за привличане на обвиняем, не са били нарушени и че деянието, за което се привлича подсъдимия РУМЕН П. В. и правната му квалификация са били описани достатъчно ясно и точно, като по никакъв начин не води до пречка обвиняемото лице да разбере в какво е обвинено, като един от изтъкнатите за това доводи, е че самият подсъдим към момента на провеждане на съдебното заседание, а именно 26.03.2026 г. е заплатил на лизинговото двужество стойността на инкриминираната вещ, от което може да се направи извод, че същият не е върнал лизинговият автомобил, а е заплатил неговата равностойност, което от своя страна означава, че е разбирал ясно в какво точно е обвинен.
На следващо място, внимателният преглед на внесения в СРС обвинителен акт срещу подсъдимия РУМЕН П. В. сочи, че при изготвянето му са спазени всички изисквания на процесуалния закон, визирани в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 НПК. Не са допуснати съществени нарушения, съобразно чл. 249, ал. 4 НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 Г., ОСНК на ВКС, относно наличните реквизити на 2 обвинителния акт, от гледна точка на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
В заключение може да се каже, че написан по този начин обвинителния акт дава достатъчно ясна и непротиворечива представа какво е обвинението и съответно подсъдимият може да осъществи пълноценно правото си на защита.
Ето защо въззивният съд не споделя крайния извод на първоинстанционния, че съдебното производство е следвало да се прекрати на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило процесуалните права на подсъдимия.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл.248, ал. 1, т. 3 от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 26.03.2026 г., по НОХД № 10701/2025 г. на СРС, НО, 132 състав, с което е прекратено съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване съдебното производство по него.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3