Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 931 от 09.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49250/2025
Вид
Определение № 931
Подписан
09.01.2026
В сила
09.01.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 150, ал. 2 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 931 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110149250 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника В. С. М. за заплащане на суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, ***, аб. № 26476, за които е издадена Заповед № 1630/28.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3055/2025 по описа на Районен съд – Перник, а именно: 1447.98 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г.; сумата от 259.30 - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 15.07.2025 г.; сумата от 41.78 лв., представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г.; сумата от 11.01 лв., представляваща лихва за забава върху предявената сума за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. до 15.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 24.07.2025 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона - чл. 153, ал.

1 ЗЕ, се явява клиенти на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3055/2025 по описа на Районен съд – Перник.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда 1 срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.

Моли съдът да установи вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. М. е депозирала отговор на исковата молба, с който прави възражения срещу допустимостта на исковата претениця, като оспорва пасивната си материалноправна легитимация с довод, че не притежават качеството „потребител на топлинна енергия“. Оспорва предявените искове по основание и размер. Навеждат възражение за противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на правоотношението във връзка с доставката на топлинна енергия, като сочи, че следва да бъдат приложени разпоредбите на ЗЗП, в частност чл. 62 от ЗЗП, като допълват, че дори и да е доставена сочената ТЕ, тя е непоръчана.

Намират, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен основанието за възникване на правоотношението с ответната страна, нито предоставената услуга.

Оспорва действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал, допълва, че съдържат неравноправни клаузи.

С отговора се оспорва осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество.

Счита, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление.

Намират за неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга сградна инсталация.

Сочи, че не са представени документи, от които да се установява от какво произтича дълга. Оспорва доказателствената сила на представените извлечения от сметки.

По отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сочи, че в случая е налице предявяване на чуждо вземане, а именно - на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни.

С тези съображения, позовавайки се на практика на ВАС и СЕС, отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

Прави искането за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за образуване на конституционни дела за отговор на посочените пункт I и II от исковата молба въпроси.

Претендира разноски, в това число за оказаната от процесуалния 2 представител на ответника безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на закона в качеството му на собственик на процесния недвижим имот, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в твърдения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/, респективно - изпращането на покана.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По искането с правно основание чл. 219 ГПК:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач ФДР - ,Далсия“ ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

По направеното искане за сезиране на Конституционния съд на Република България:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ, всеки съд /по искане на страна по делото или по своя инициатива/ може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.

В конкретния случай, страната аргументира искането си с доводи, че разпоредби от Закона за енергетиката противоречат на европейското законодателство, но счита, че липсва правен ред, по който тези разпоредби да бъдат премахнати от действащото законодателство.

На първо място следва да бъде отбелязано, че всеки съд е задължен, при констатирано противоречие на национална разпоредба с норма от правото 3 на Европейския съюз, да откаже да приложи националното право - независимо дали нормата е част от действащата позитивна уредба.

На следващо място, Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе по въпроса за противоречието на цитираните от ответника норми от Закона за Енергетика с тези на Конституцията с решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г. (относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката).

С оглед на това, съдът намира, че не е налице и поддръжаното от ответника основание за сезиране на Конституиционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ.

Предвид изложеното, съдът намира, че горните искания следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

По доказателствата:

Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у третото лице-помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените документи следва да бъде уважено.

Следва да се допусне и допълнителна задача, поставена служебно от съда, която да установи какво е реално потребеното количество ТЕ в имота, при съобразяване с изравнителните сметки за периода от 01.06 /юни/ 2022 г. до 30.04.2022 г.

С оглед изложеното в отговора на исковата молба, искането на ищеца за допускане на ССчЕ, макар допустимо, не следва да бъде уважавано поради липса на необходимост.

Следва да бъдат уважени и заявените в исковата молба искания по чл.

190 ГПК.

Исканията на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, поради липса на необходимост – доколкото горните документи ще бъдат предмет на анализ в допуснатата СТЕ.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно уреждане на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 12.02.2026 г. от 14:00 часа, без провеждане на информационна среща за медиация, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК.

4

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за датата и часа на съдебното заседание с препис от настоящото определение, а ищецът - и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач „Далсия“ ООД / с предходно наименование „Бруната“ ООД/ с посочен в исковата молба адрес на управление.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за образуване на конституционни дела за отговор на посочените пункт I и II от исковата молба въпроси.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 3055/2025 г. по описа на РСПерник.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото, обективиран в обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.

Д О П У С К А представените към исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Далсия“ ООД / с предходно наименование „Бруната“ ООД/ в срок до датата на съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, като вещото лице да отговори и на въпроса: какъв е размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.06 /юни/ 2022 г. до 30.04.2022 г., при депозит в размер на 180 евро /352.05 лв./, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Т.Т..