Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 650 от 29.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2951/2024
Вид
Решение № 650
Подписан
29.05.2025
В сила
04.06.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Радослав Радев, Недялка Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300502951 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №3477/05.08.2024г. по гр.д.№6661/2023г. по описа на РСПловдив,ХVII гр.с-в в частта,с която са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД от М. Г. против А. П. за заплащане на сумата над присъдените 1000лв. до претендираните 3000лв.,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,причинени болки и страдания от непозволено увреждане за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК,вр. с чл.130,ал.2 от НК,както и за заплащане на сумата над присъдените 1000лв. до пълния претендиран размер от 7000лв.,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди за престъпление по чл.144,ал.3,предл.1 от НК,вр. с чл.144,ал.1 от НК.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и исковите претенции да се уважат изцяло.

Въззиваемата страна счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото,че по н.о.х.д.№1092/2023г. по описа на РС-Пловдив,което е приключило със споразумение и ответника в настоящото производство е бил признат за виновен за извършени от него престъпления спрямо ищцата по чл.131,ал.1,т.12 от НК,вр. с 1 чл.130,ал.2 от НК,както и за извършено престъпление по чл.144,ал.3,предл.1 от НК,вр. с чл.144,ал.1 от НК,като определеното му наказание с присъдата е влязло в сила на 27.02.2023г.При така установеното виновно поведение от страна на въззиваемия е налице първия елемент на деликта.Не е нужно да се коментира начина,по който е извършено престъплението,след като има решение на наказателния съд относно вината на делинквента,тъй като същото е задължително в тази му част за гражданския съд.

Налице е деликт,съдържащ в себе си състава на чл.45 от ЗЗД.Законодателят е предвидил,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като за да е налице деликт следва да се установи дали са налице съставните му части,а именно противоправно поведение,наличие на щета и причинна връзка между увреждането и противоправното поведение на делинквента.Предпоставките следва да бъдат кумулативни и при липса на някоя от тях не е налице противоправно увреждане.

Както се посочи по-горе въззиваемия е признат за виновен.От действията на същия са били причинени щети на жалбоподателя,изразяващи се в неимуществени такива,а именно-причиняване на уплах относно здравето и живвота на пострадалата,тъй като ответника е стрелял по нея с газов пистолет,при което е била насинена и обгорена бузата й.Следователно налице е увреждане и противоправно поведение от страна на жалбоподателя по отношение на причиняването на деликта.Без значение е факта дали има някаква причина,поради която причинителят на престъплението да е бил засегнат по някакъв начин от жалбоподателката.

И на последно място следва да се посочи,че полученото увреждане е вследствие на причинната връзка между противоправното поведение и увреждането,тъй като причинените увреждания на жалбоподателката са вследствие на извършеното от ответника,а именно стрелбата с пистолет-газов и обгарянето и насиняването на бузата,а освен това и основателния страх,породен у нея от заканата за убийство.

В първоинстанционното производство са разпитани като свидетели св.Й.,Д. и П..От показанията на св.Й. се установява,че същата е присъствала на инцидента между страните и ищцата се изплашила от случващото се,защото помислила,че пистолета е истински,поради което няколко дни не ходила на работа.От показанията на св.Д.,която е сестра на ищцата,се установява,че след случилото се ищцата била много изплашена и спяла в роднини,като не смеела да отиде на работа.От показанията на св.П.,която е съпруга на ответника,се установява,че синът на ищцата преди време ги бил наръгал с нож и нея и съпругът й,поради което се наложило хирургическа интервенция спрямо съпругът й и в момента,в който същия отишъл да я пита къде е синът й,тя за почнала да го обижда,заради което той извадил пистолета и стрелял нагоре,за да я сплаши.

Следва да се разреши въпроса с предела на справедливост при определяне на обезщетението за причинените неимуществени вреди на пострадалото лице.Съобразно ППВС №4/63г. РС-Пловдив е определил като размер на вредите сумата от 1000лв. за причинените неимуществени вреди,причинени болки и страдания от непозволено увреждане за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК,вр. с чл.130,ал.2 от 2

НК,която е счел,че е достатъчна за репариране на причинените вреди,както и сумата от 1000лв.,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди за престъпление по чл.144,ал.3,предл.1 от НК,вр. с чл.144,ал.1 от НК.

При наличната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно при така определения размерът на вредите с оглед справедливостта и същото следва да се потвърди,тъй като причинените болки и страдания,както и нанесените физически такива са отшумели за няколко дни.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна съобразно представен списък по реда на чл.80 от ГПК и такива са направени в размер на 1000лв.,но настоящата инстанция намира,че същите са прекомерни и следва да бъдат редуцирани до размер на 800лв.,тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3477/05.08.2024г. по гр.д.№6661/2023г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в в останалата част.

ОСЪЖДА М. В. Г. с ЕГН-********** със съдебен адрес:*** чрез адв.Г. К. да заплати на А. В. П. с ЕГН-********** от *** направените от него разноски пред настоящата инстанция размер на 800лв./осемстотин лв./за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3