Определение № 963 от 15.10.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 963 гр. Шумен, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.в

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Х.в Въззивно частно гражданско дело № 20263600500553 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-279 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. № 17794/20.08.2026г. подадена от „Кредисимо“ ЕАД - гр.София, действащо, чрез пълномощника си юрисконсулт В.Т. против определение № 2616/30.08.2026г. по гр.д.

№20253630103415 по описа на РС - Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – ответник по първоинстанционното дело, за изменение на Решение № 502/11.06.2026 г. по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателят моли съда да отмени определението, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, съгласно което да се измени постановеното по делото решение в частта с разноските, като намали присъдените разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение. Счита, че присъдените по делото разноски за ищеца за адвокатско възнаграждение за един адвокат са в прекомерен размер, с оглед на това, че по делото е предявен срещу ответника само един иск за нищожност на договор за потребителски кредит. Сочи, че ответника не следва да бъде задължаван да понесе тежестта на уговореното между адвоката и ищеца при условията на договорната свобода размер на адвокатско възнаграждение, несъразмерен с реалната правна и фактическа сложност на производството и счита, че справедливия размер в случая е 100 евро. Излага, че съгласно актуалната съдебно практика на Върховния касационен съд, преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение следвало да се направи, 1 като се вземат предвид фактическата и правната сложност на спора, т.е. да се съобразят доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно при всеки отделен случай. При наличието на съдебна практика, разрешаваща еднозначно спорните въпроси, се определяла и сложност на делото в по-ниска степен и съдът следвало да определи адвокатския хонорар в по-ниска степен. Счита, че настоящото дело се характеризира с ниска правна и фактическа сложност, исковата молба се характеризирала с бланкетност, идентична и с другите изготвени от процесуалния представител на ищеца документи, процесуалният представител на ищеца не е присъствал на проведените по делото открити съдебни заседания, от което следвало, че и той също не го е възприел като такова с голяма правна и фактическа сложност, а по – скоро, като такова с предварително известен обхват на съдебното решение. Намира, че с присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в определения от съда размер са нарушени критериите, залегнали в чл. 36, ал. 2 от ЗА, за обоснован и справедлив размер на дължимото се адвокатско възнаграждение. Моли съда да коригира размера на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатски хонорар, като му присъди такива, които съответстват на действително положения от процесуалния му представител труд и сложността на производството, като ги намали до 100 евро.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ищеца Д.

П. Й., чрез адв. Х. Р. от САК, в който излага становище за неоснователност на същата и моли съда да я остави без уважение.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, по повод на частната жалба приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

На осн. чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите първоинстанционния съд. По възраженията на частния жалбоподател и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:

С решение № 502/11.06.2026г. по гр. д. № 20253630103415 по описа на РС - Шумен, съдът е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, по иска на Д. П. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Шумен, ул. „.....“ № 13, вх. 3, ет. 5, ап. 49, действащ чрез пълномощника адв.

2

Х. Р. от Адвокатска колегия - София, с адрес на кантора и съдебен адрес: гр.

София, ул. „.....“ № 8, ет. 5, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н „Триадица“, бул. „.....“ №146 (сграда А), Бизнес център „България“, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор И.К. Договор за потребителски кредит №2880573 от 05.12.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и ищеца Д.

П. Й., ЕГН **********, поради противоречието му със закона (ЗПК).

Със същото решение е осъдил „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, да заплати на Д. П. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.....“ № 13, вх. 3, ет. 5, ап. 49, действащ чрез пълномощника адв. Х. Р. от Адвокатска колегия - София, с адрес на кантора и съдебен адрес: гр. София, ул. „.....“ № 8, ет. 5, сумата от 594, 19 евро (петстотин деветдесет и четири евро и деветнадесет евроцента), представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.

На 02.07.2026г. по делото е постъпила молба от ответника по делото „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 248 от ГПК, с искане да бъде изменено постановеното решение, в частта за разноските, като възнаграждението на процесуалния представител на ищеца бъде намалено на сума от 100 евро, излагайки аргументи.

Отговор по молбата е депозиран от ищеца, чрез процесуалния му представител, в който е изложил, че молбата е неоснователна и е поискал от съда да я остави без уважение.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението, в частта за разноските, като неоснователна. Посочил е, че с решението на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца извършените по делото разноски в общ размер на 594, 19 евро, като в тази сума е включено и заплатеното от страната възнаграждение за процесуално представителство в размер на 460, 16 евро. За да го присъди, е направил преценка за действителната фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес, извършените съдопроизводствени действия и участието на представителя на ищеца в процеса. Съобразил е и същността на предявения иск, естеството на положения от адвоката труд, работата по подготовката на представителя за сезиране на съда и защита в производството, 3 работата по защита на ищеца и по свързаното към настоящото дело възз.ч.гр.д.№133/2026 г. по описа на ШОС, както и правната сложност на делото.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случая иска е изцяло уважен и с решението по делото, ответника е осъден на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на ищеца сторените от него разноски за производството в общ размер на 594.19 евро, от които 126.36 евро (274.14 лева) - държавна такса, 7.67 евра – държавна такса за частната жалба и 460.16 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.

Като се има предвид предме та на спора, неговата фактическа и правна сложност, обусловена и от цялостното оспорване на исковете от страна на ответника, проведения доказателствен процес и извършените от пълномощника на ищеца активни процесуални действия, чрез обосновани писмени изявления, съдът намира, че присъдените от първоинстанционния съд разноски не са в прекомерен размер и счита, че адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца е правилно присъдено и не са налице никакви основания за неговото намаляване до размера посочен от жалбоподателя.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси - Определение № 615 от 9.07.2026 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 365/2026 г. и Определение № 765 от 20.08.2026 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 450/2026 г.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба с вх. № 17794/20.08.2026г. подадена от „Кредисимо“ ЕАД - гр.София, действащо, чрез пълномощника си юрисконсулт В.Т. против определение № 2616/30.08.2026г. по гр.д.

№20253630103415 по описа на РС - Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – ответник по първоинстанционното дело, за изменение на Решение № 502/11.06.2026 г. по същото дело, в частта за разноските.

Препис от определението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5