Решение № 15815 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15815 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110144256 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.08.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 44256 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. В. Г., с ЕГН **********, от гр.

София, **** против „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от управителя ****, за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № **** г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че клаузите на чл. 11 и чл. 3, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № **** г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави, както и за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № **** г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че клаузите на чл. 11 и чл. 3, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № **** г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 951,93 лв., платена без основание на ответника по Договор за потребителски кредит № **** г., и на сумата от 491,24 лв., платена без основание на ответника по Договор за потребителски кредит № **** г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска – 22.08.2025 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.04.2022 г. сключил със „Сити кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ответникът поел задължение да предостави на ищеца парична сума в размер на 1 600 лв., при договорен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,03 %, фиксиран лихвен процент от 44,50 %, която сума следвало да бъде върната на седем вноски. В договора било предвидено ищецът да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването му, а в чл. 6.1 от договора била предвидена неустойка при непредставяне на договореното обезпечение. Общият размер на кредита възлизал на 2 800 лв., от които: сумата от 1 600 лв. – главница, договорна лихва и сумата от 1 200 лв. – неустойка. Размерът на неустойката се дължал пропорционално към всяка от вноските по кредита, отразено в погасителния план. Към момента на предявяване на иска ищецът платил по процесния договор сумата от 2 551,93 лв., като плащането било извършено през периода от 13.05.2022 г. до 26.11.2024 г. Също така твърди, че на 26.02.2024 г. сключил със „Сити кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът поел задължение да предостави на ищеца парична сума в размер на 2 100 лв., при договорен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 62,82 %, фиксиран лихвен процент от 50 %, която сума следвало да бъде върната на шест месечни вноски, две от които в размер на 87,50 лв. и четири от които в размер на 580,80 лв. В чл. 5 от договора било 2 предвидено ищецът да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването му, а в чл. 11 от договора била предвидена неустойка в размер на 1 353,80 лв. при непредставяне на договореното обезпечение. Общият размер на кредита възлизал на 3 852 лв., от които: сумата от 2 100 лв. – главница, сумата от 398,20 лв. - договорна лихва и сумата от 1 353,80 лв. – неустойка. Всяка от месечните вноски възлизала на 642 лв., като по първите две вноски се дължала единствено договорна лихва в размер на 87,50 лв. и неустойка в размер на 554,50 лв. за всяка от вноските. След третата вноска започвало изплащане на главницата по кредита, а размерът на неустойката бил 61,20 лв. Размерът на неустойката се дължал пропорционално по всяка от вноските по кредита. Към момента на предявяване на иска ищецът платил по процесния договор сумата от 2 591,24 лв. Твърди, че платените от ищеца суми над дължимата главница били платени без основание. Оспорва двата договора като нищожни, сключени в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Навежда доводи, че посочените в договорите ГПР не била включена договорената неустойка. Твърди, че сборът от уговорените договорни лихви и начислената неустойка достигат размера на предоставения кредит, а ГПР надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорената неустойка се начислявала и заплащала заедно с месечните вноски по кредита. Твърди, че била заобиколена императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оспорва предоставяне на преддоговорна информация по процесните договори, както и във всеки от договорите не бил посочен какъв е ГПР, когато се включи и неустойката. Ищецът бил въведен в заблуждение относно размера на ГПР, като била използвана заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Договореният размер на ГПР бил в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорва клаузите за неустойка в договорите и като противоречащи на добрите нрави, като сочи, че уговорената в договорите такава няма характер на неустойка, тъй като не притежава типичните за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а се превръща в източник на неоснователно обогатяване за кредитора. Оспорва клаузата за неустойка и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПК, като твърди, че размерът на договорената неустойка е необосновано висок. Оспорва клаузата, уреждаща размера на възнаградителната лихва по договорите, за което излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.

Оспорва процесните договори като нищожни, като сочи, че следва да бъде приложена нормата на чл. 23 от ЗПК. Твърди, че платените от ищеца суми в размер на 951,93 лв. по договора от 07.04.2022 г., и в размер на 491,24 лв. по договора от 26.02.2024 г., са платени на ответника без основание, за което излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „Сити кеш“ ООД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва изложените твърдения от ищеца в исковата молба.

Сочи, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като нищожност на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Излага подробни съображения за 3 действителност на процесните договори, като сключени при спазване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като твърди, че размерът на ГПР към момента на сключване на процесните договори е ясно посочен и не нарушава чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че задължението за неустойка възниква при неизпълнение на задължение на потребителя да предостави договорено обезпечение и размерът на неустойката е фиксиран. Навежда доводи, че разходите, които са включени в ГПР към момента на сключване на договора, са били известни на потребителя. Оспорва твърденията на ищеца за липса на извършена проверка за кредитоспособност на потребителя, като твърди, че такава проверка била извършена. Сочи, че за ищеца е имало възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, но не го е сторил. Оспорва наведените от ищеца съображения за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор. Твърди, че между страните има сключени общо 12 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, поради което и ищецът е разполагал с достатъчно информация и е ползвал многократно един и същ кредитен продукт. Оспорва твърденията за използване на заблуждаваща търговска практика. Признава получаване на процесните суми, като твърди, че клаузите на договора, въз основа на които е извършено плащането, са действителни. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски, прави се искане за възлагане на разноските за експертиза в тежест на ищеца.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 и чл.

22 от ЗПК, във връзка с чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит № *** към искане № *** г. се установява, че същия е сключен между „Сити кеш“ ООД и П. В. Г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 2 100 лв. за срок до 27.08.2024 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите от 62,82 %, като към договора е изготвен погасителен план и договорът е сключен при общи условия. Като доказателства са представени и приети изготвено от ответника извлечение за извършените плащания по процесния договор към 13.12.2024 г., както и извлечение от банковата сметка на ищеца за извършени плащания и разпечатки на хартиен носител на изпратени съобщения.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 07.04.2022 г. ищецът е подал искане за сключване на договор за кредит и на 23.02.2024 г. е подал друго искане за сключване на договор за кредит № 9319402, като на всяка от датите на 4 ищеца е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

От представения от ответника заверен препис от Договор за потребителски кредит № **** г. се установява, че същия е сключен между „Сити кеш“ ООД и П. В. Г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 1 600 лв. за срок до 07.11.2022 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,99 %, като към договора е изготвен погасителен план и договорът е сключен при общи условия.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че изплатената сума от ищеца по Договор за потребителски кредит № **** г. е в общ размер на 2 551,93 лв., като плащането е разпределено по следния начин: погасена главница в размер на 299,34 лв., погасена договорна лихва в размер на 224,16 лв., погасена неустойка в размер на 1251,50 лв. и погасена такса в размер на 776,93 лв. Вещото лице също така установява, че по Договор за потребителски кредит № **** г. изплатената от ищеца сума е в общ размер от 2 591,24 лв., като плащането е разпределено по следния начин: погасена главница в размер на 740,44 лв., погасена договорна лихва в размер на 398,20 лв., погасена неустойка в размер на 1 353,80 лв. и погасена такса в размер на 98,80 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „Сити кеш“ ООД са били сключени Договор за потребителски кредит № **** г. и Договор за потребителски кредит № *** към искане № *** г., които намират правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, сключени са при общи условия, както и че ищецът е погасил по всеки от двата договора суми, както следва: по договора от 07.04.2022 г. – сумата от 2 551,93 лв. и по договора от 26.02.2024 г. – сумата от 2 591,24 лв. Спори се относно валидността на всеки от договорите, на отделни клаузи от тях, както и за платена на правно основание част от парична сума от ищеца на ответника.