Решение № 3326 от 27.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3326 гр. Пловдив, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330101366 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на А. А. С., ЕГН **********, срещу С. Г. Х., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът С. Х. дължи на ищеца А. С. сумата в размер на 5000,00 лв. (равняващи се на 2556,46 евро) – главница по Договор за заем от 14.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 о т ГПК в съда – 04.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 9147/30.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15395/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр.с.

В исковата молба се твърди, че на 14.03.2024 г. ищец ът А. С. и ответникът С. Х. са сключили договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 5000,00 лв. срещу разписка, че последният следва да върне сумата в срок от три месеца, считано от сключването на контракта. Каузата на договора била, че ответникът С. Х. следвало да заплати на Т. С . Т. при сключване на предварителен договор за закупуване на имот, находящ се в гр. П. ул.*******, сумата в размер на 5000,00 лв. за снабдяване с необходимите книжа – скица, констативен нотариален акт, удостоверение за данъчна оценка и др. с цел сключване на договор за покупко-продажба между Т. С . Т. и трето лице – представител на заемодателя ищец. Доколкото заемната сума от 5000,00 лв. не била изплатена 1 от ответника на ищеца, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д. № 15395/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр.с. По делото била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновавало правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 о т ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника С. Г. Х., с който изразява становище за допустимост и основателност на предявената искова претенция. Посочва, че между ищеца, ответника и лицата Т. Т. и Д. С. са възникнали множество отношения, по повод на които била предоставена процесната сума. Излага, че Т. Т. е сключил с Д. С. предварителен договор за покупко – продажба на имот, находящ се в гр.

П. ул.*******, за което Д. С. посочил, че ще му осигури сума в размер на 5000,00 лв. за изготвяне на документи. Посочената сума следвало да бъде предадена от ищеца А . С. на ответника С . Х., доколкото последният имал сключен договор за мандат с Т . Т.. Поради изложеното се твърди, че ако ответникът бъде осъден да заплати посочената сума на ищеца, то същият разполага с право на обратен иск срещу Т. Т. за всичко, за което е осъден. По тази причина е направено искане Т. С. Т. да бъде конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника С. Х..

С отговора на исковата молба, уточнен с молби с вх. № № 75418/07.07.2025 г. и 103752/09.10.2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ответникът С. Г. Х. е предявил обратен иск срещу третото лице – помагач Т. С.

Т., ЕГН **********, за осъждане на последния да заплати на С. Г. Х., при условие че той заплати на ищеца А. А. С. сумата в размер на 5000 ,00 лв. по Договор за заем от 14.03.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 о т ГПК в съда – 04.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото .

С Определение № 13598/22.10.2025 г., постановено по делото, на основание чл. 219, ал. 1 о т ГПК, като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран Т. С. Т..

В срока по чл. 131 от ГПК Т. С. Т. не е депозирал отговор на исковата молба по обратния иск.

В открито съдебно заседание ищецът А. С. се представлява от адв. Й. Х., която моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът С. Г. Х. се явява лично в открито съдебно заседание и изрично заявява, че признава задължението в размер на 5000,00 лв. по процесния договор за заем към ищеца А. С. и изразява готовност да изплати 2 същото. Моли да бъде уважен предявения от него обратен иск.

Третото лице - помагач и ответник по обратния иск Т. Т. не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД от А. А. С. срещу С. Г. Х..

Предявен е и обратен осъдителен иск с правна квалификация чл. 285 от ЗЗД от С. Г. Х. против Т. С. Т..

По допустимостта на предявения установителен иск:

Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГП. Видно от приложеното ч.гр.д. № 15395/2024 г. по описа на Районен - съд Пловдив, I бр.с., образувано по депозирано от А. А. С. срещу С. Г. Х. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед № 9147/30.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявен настоящия иск. Налице е пълен идентитет между претенцията, за която е издадена заповедта за изпълнение, и тази, предмет на производството по настоящото дело. Затова предявеният иск е допустим.

По основателността на предявения установителен иск:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем е реален и неформален - счита се за сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума или други заместими вещи. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен.

За уважаване на предявения установителен иск ищецът А. С. следва да установи вземането си на претендираното договорно основание – Договор за заем от 14.03.2024 г. и в претендирания размер, както и да установи, че е настъпил падежът за заплащане на дължимата сума.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и в проведеното на 08.06.2026 г. открито съдебно заседание по делото е отделено за безспорно между тях, че на 14.03.2024 г. между ищеца А. А. С. и ответника С. Г. Х. е сключен Договор за 3 заем, по силата на който ищецът А. А. С. е предоставил на ответника С. Г. Х. сумата в размер на 5000,00 лв., която е изцяло усвоена от ответника С. Г. Х..

Сключването на процесния контракт се установява и от приобщения като писмено доказателство по делото Договор за заем от 14.03.2024 г., видно от който ищецът А. А. С., в качеството на заемодател, е предоставил на ответника С. Г. Х., в качеството на заемател, сумата в размер на 5000,00 лв., която заемателят се е задължил да върне на заемодателя в срок от три месеца, считано от датата на сключване на договора. В договора е посочено, че каузата му е за сключване на предварителен договор за имот, находящ се в гр. П. ул.*******, между Т. С. Т., ЕГН **********, на когото заемателят от своя страна предава заемната сума с цел получаване на необходимите книжа – скица, констативен нотариален акт, удостоверение за данъчна оценка и др. с цел сключване на договор за покупко-продажба между Т. С. Т. и трето лице – представител на заемодателя. Върху договора заемателят С. Г. собственоръчно е написал, че настоящият договор служи и за разписка, с която удостоверява, че е получил лично сумата от 5000,00 лв. в брой от заемодателя А. С.. Това обстоятелство не се оспорва от ответника С. Х..

По делото е разпитан в качеството на свидетел Г. А. Б., който сочи, че през месец март 2024 г. е бил в кантората на ответника – адв. С. Х.. Там били и ищецът А. С., и приятелят му Д.. По това време ищецът А. С. и ответникът С.

Х. обсъждали сделка за покупко-продажба на имот. По време на разговорите ответникът С. Х. казал на ищеца А. С., че са необходими 5000,00 лв. за отношения между него и неговия клиент Т. Т.. Свидетелят Г. Б. сочи, че ищецът А. С. го попитал дали, ако даде пари на ответника, трябва да има документ за това, както и че той му отговорил положително на този въпрос.

Тогава ответникът С. Х. изготвил договор за заем между него и ищеца за сумата в размер на 5000,00 лв. Ищецът А. С. предал на място в брой сумата в размер на 5000,00 лв. на ответника С. Х. в присъствието на свид. Г. Б..

Ответникът взел сумата от 5000,00 лв., като бил договорен срок за връщане на сумата за три месеца. Ищецът А. С. и ответникът С. Х. подписали договора за заем пред свид. Г. Б.. Последният сочи, че по време на въпросната среща разбрал, че преговорите се водят във връзка с продажбата на имот, който Т. Т. трябвало да прехвърли, а впоследствие ищецът А. С. да го придобие.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като намира същите за обективни, логични и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на 14.03.2024 г. ответникът е получил от ищеца сумата от 5000,00 лв., която е следвало да върне на ищеца в тримесечен срок – на 14.06.2024 г.

Гореизложеното налага извода, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем от 14.03.2024 г. за сумата от 5000,00 лв., по който ищецът е изпълнил задължението си за предаване на заемната сума на ответника. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от 4 заемателя, е доказване на договора. По делото не са ангажирани от ответника доказателства за погасяване на задължението му по процесния договор за заем. С настъпването на падежа на договора на 14.06.2024 г. задължението за връщане на заема е станало изискуемо. Доколкото ответникът не твърди и не доказа в хода на производството, че е върнал сумата в размер на 5000,00 лв., предоставена му от ищеца по процесния Договор за паричен заем от 14.03.2024 г., то исковата сума се явява дължима.

С оглед изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът намира, че предявеният от А. С. против С. Х. установителен иск е доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

По предявения обратен иск по чл. 285 от ЗЗД:

Предвид уважаването на установителния иск настъпва процесуалната предпоставка за произнасяне по предявения обратен осъдителен иск от ответника срещу третото лице – помагач.