Решение № 138 от 26.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200407 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.В., защитник на подсъдимия Т. Д. П., адв.И., защитник на подсъдимия А.

Г. В. и от адв.Г., защитник на подсъдимата А. И. В., срещу решение №172 от 10.12.2023 г., постановено по внохд №289/2022 г. на Варненски апелативен съд, НО.

В касационната жалба на процесуалния представител на подсъдимия П. се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК.

Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с:

1.лишаване на подсъдимия от възможността да сочи доказателства на досъдебното производство и неоснователен отказ от събирането на такива от разследващите органи; 2. отказ на съдилищата да назначат експертиза, която да установи цената на линията за пелети от офертата на /фирма/, с която В. е кандидатствала; 3. отказ на въззивния съд да проведе очни ставки между подсъдимите и свидетелите Ф. и К.; 4. нарушение на принципа на чл.14 от НПК, тъй като взетото решение от контролираната инстанция не се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото; 5. постановяване на осъдителна присъда на базата на предположения.

На следващо място се твърди, че поради допуснатите съществени процесуални нарушения, приетите за установени фактически изводи се явяват необосновани, а в резултат на това, материалният закон е приложен 1 неправилно. Оспорват се редица подробно изброени фактически констатации, възприети от въззивната инстанция. В заключение се моли, атакуваният съдебен акт да бъде отменен и подсъдимия Т. П. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, което според защитника е недоказано, алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане с цел отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия А. В. също са наведени касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Подкрепящите основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК доводи касаят на първо място липса на мотиви на въззивното решение досежно: гражданските искове; обстоятелствата- кога, в кой момент или период е осъществено престъплението по чл.256 от НК от подсъдимия В.; направените възраженията от страните, които са останали без отговор; противоречията в показанията на св.Ф. и св.К. относно начина на водене на преговори между тях и придобиване на търговското дружество /фирма/. Следващите доводи във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални отношения са свързани с:

1. отказа на съда да назначи „нова техническа експертиза", доколкото е била оспорена компетентността на вещото лице по приетото експертно заключение и да проведе очна ставка между подсъдимия В. и св.Ф.; 2. постановяване на осъдителна присъда на базата на предположения- че офертата е създадена с участието на единия от тримата съучастници; че наетото по договор хале няма необходимата енергийна мощност; че св. Н. е далечен роднина на подсъдимия П.; за ролята на подсъдимия В. в закупуването на дружеството /фирма/ от св.Ф.; че подсъдимият П. не е предал на св.Ф. сумата от 369 000 лв., а тя е останала в тримата подсъдими; 3. противоречие между диспозитив и мотиви на въззивното решение относно приложението на чл.23 от НК. Досежно касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се възразява срещу възприетия от съдилищата общ умисъл у тримата подсъдими за извършване на престъплението по чл.248а от НК. По отношение на престъплението по чл.256 от НК в жалбата се посочва, че съдът превратно е тълкувал доказателствената съвкупност и я е заменил с житейски предположения. Същевременно се оспорва обективната и субективна му съставомерност. В жалбата са изложени и възражения относно справедливостта на наложеното на А. В. наказание. В заключение се правят алтернативни искания- да се отмени обжалваното решение и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В жалбата и уточнението към нея, депозирани от адв.Г., защитник на подсъдимата А. В., се моли въззивното решение да бъде отменено /обезсилено/ с произтичащите от това законни последици, по следните съображения: 1. допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в: - грубо ограничаване правата на подсъдимата, поради нарушения в „процеса на допускане на несъстоятелни и обратно на недопускане на съществени доказателства“; - нарушения при събирането, оценката и кредитирането на доказателствата; - липса на мотиви на въззивния съдебен акт, поради тяхната противоречивост, наличие на взаимоизключващи твърдения и логическа несвързаност между установената фактическа 2 обстановка и правните изводи на съда, както и липса на мотиви досежно гражданските претенции; - неправилно кредитиране на „обясненията на заинтересован свидетел“ и липса на коментар на важни обяснения на подсъдимите; - не провеждане на очни ставки; - недопускане на „нова ССчЕза. 2. допуснато нарушение на материалния закон, по причини, че: подсъдимата В. не е знаела, че подписва, респективно декларира документи, които са неистински; - неверността на документа не може да произтича от неговата неистинност; - налице е обективна и субективна несъставомерност на престъплението по чл.256 от НК.

По делото е постъпило писмено възражение от гражданския ищец /фонд/ срещу касационните жалби на подсъдимите и писмени бележки, последните депозирани в срока по чл.351 ал.4 от НПК, в които процесуални документи се оспорва основателността на касационните жалби и се твърди, че решението на апелативния съд е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

В писмените бележки, изготвени от юрисконсулт М.Й., като процесуален представител на Министъра на финансите, се твърди, че не са налице претендираните от подсъдимите касационни основания, поради което моли жалбите на подсъдимите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, адв.В., защитник на подсъдимия П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания.

Адвокат Г., защитник на подсъдимата А. В. също поддържа заявените в жалбата касационни основания. Посочва, че в резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения от апелативната инстанция е било накърнено правото на защита на подсъдимата; че съдът неправилно и превратно е тълкувал доказателствата по делото и е постановил осъдителна присъда на база показанията на един свидетел, който е следвало да бъде обвиняем. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане.

Защитникът на подсъдимия А. В.- адв.И. поддържа касационната жалба по аргументите, отразени в нея. Акцентира на оплакването, свързано с отказа на въззивната инстанция до попълни делото с нови доказателства, а именно да проведе очна ставка между В. и единия от свидетелите, както и да допусне изготвянето на нова оценъчна експертиза. По-нататък посочва, че съдът не се е съобразил със задължителната съдебна практика /ППВС/ относно невъзможността и недопустимостта да се твърди, че е налице невярно деклариране, след като документа е неистински, защото няма как при един неистински документ да има вярно деклариране. По отношение престъплението по чл.256 от НК твърди, че липсват каквито и да е било преки доказателства за деятелност на подсъдимия В., още повече, че деяниетоподаване на справка декларация е осъществено преди да има каквато и да е негова деятелност . Присъединява се към искането на адв.Г. за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с цел 3 отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на трите касационни жалби, разглеждайки наведените в тях аргументи по отделно. Не намира основания да се приеме, че въззивната инстанция е допуснала заявените от касаторите съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон. В заключение предлага да се потвърди решението на апелативната инстанция.

Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият Т. П. заявява, че не е виновен и моли да бъде постановено решение, съобразно мотивите, изложени в касационната му жалба.

Подсъдимият А. В. също твърди, че не е виновен по възведените му обвинения и моли делото да бъде върнато за преразглеждане.

Подсъдимата А. В. посочва, че се е опитала да направи нещо, но не е успяла, че не е искала да ощети държавата и моли да бъде оправдана.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, постъпилите писмени възражения и бележки от гражданските ищци, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №15 от 25.07.2022 г., постановена по нохд №139/2012 г., Окръжен съд- Търговище е признал подсъдимите А. И. В., А. Г. В. и Т. Д. П. за виновни в това, че в периода 2014 г. - 2016 г. в /населено място/ и в /населено място/, в съучастие, подсъдимата В. в качеството си на управител на /фирма/, като извършител, а подсъдимите В. и П. като помагачи, чрез /фирма//населено място/, представили пред /фонд/- /населено място/ на 11.09.2014 г. неверни сведения: неистинска оферта от 27.08.2014 г. от името на /фирма/, неистински договор от 01.09.2014 г. за доставка от /фирма/ и умишлено завишени данни за стойността на „Автоматизирана линия за производство на гориво от биомаса и дървени палети“ в Заявление за подпомагане с идентификационен №РД 50-150/13.10.2011/123-2014 от 11.09.2014 г. и получили на 12.09.2015 г. сумата от 153 627, 45 лв. от фондове, принадлежащи на ЕС- от Европейски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл.248а ал.5 във вр.с ал.2 и ал.3 във вр.с чл.20 ал.2 за подсъдимата В. и във връзка с чл.20 ал.4 от НК за подсъдимите В. и П. им е наложил следните наказания: на подсъдимата А. В. три години лишаване от свобода; на подсъдимия А. В. три години лишаване от свобода; на подсъдимия Т. П.- три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимите А. В. и А. В. за признати за виновни в това, че за времето от 14.04.2015 г. до 26.02.2016 г. в /населено място/, при 4 условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си като съизвършители – подсъдимата В. като представляващ /фирма/, а В. като пълномощник на същото дружество, чрез използване на документи с невярно съдържание: два броя справки декларации и неистински документи: пет броя фактури с доставчик /фирма/, включени в СД по ЗДДС, направили опит да получат от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери61 600 лв., представляваща деклариран за възстановяване ДДС, от които реално получили 10 600 лв., поради което и на основание чл.256 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК ги е осъдил на по две години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 2500 лв.

На основание чл.23 от НК на подсъдимите А. В. и А. В. е било наложено едно общо и най-тежко наказание, а именно по три години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години спрямо двамата.

На основание чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК по отношение на подсъдимата В., съдът е кумулирал наказанието й по настоящото дело с това, наложено по нохд №37/2019 г. на ОС-Търговище, като е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години, към което е присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 2500 лв., на основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 ал.3 от НК.