Решение № 163 от 14.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20203100901115 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „МАРК 1“ ЕООД , ЕИК 119665627, със седалище и адрес на управлениегр.София, р-н Триадица, бул."България" № 51Б, ет.4, действащо чрез адв. Р.М., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.

„Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС - Г, №258, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 89 110,37лв., представляваща цена на произведена и доставена ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦза м. август 2017г., за която е издадено дебитно известие №161/30.09.17г., както и сумата от 24 851,94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 10 192,15 лв., представляваща цена на произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017г., за която е издадено дебитно известие № 164 от 01.10.2017 г. към фактура №160/12.09.2017г., както и сумата от 2 842,50 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху 1 главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, сумата от 86 363,25 лв., представляваща цена на произведена и доставена ел. енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017г., за която е издадена фактура № 162/30.09.2017 г., сумата от 24 085,63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 9 785,83 лв., представляваща цена на произведена и доставена ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017г., за която е издадено дебитно известие № 165 от 01.10.2017 г. към фактура №162/30.09.2017г., както и сумата от 2 729,23лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяем източник – вятър, която продава по регулирани от КЕВР преференциални цени и която в процесния период се е изкупувала от ответника съгласно договор за изкупуване на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011г. Вятърната електрическа централа е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД на основание договор за присъединяване № ДУА-908/10.09.2008-3089-ВГ25.09.2008-ВГ-4028-18.06.2009, сключен на 27.07.2009г. Сочи, че през м.август 2017г. е произвел и доставил ел.енергия в размер на 473,437 мWh , произведена след достигане на границата от 1 907 kWh НСП, за което издал фактура № 160/12.09.2017г. на стойност 9 209,26 лв. с ДДС. Ищецът е издал дебитно известие № 161/30.09.2017 г. към фактура № 160 на стойност 89 110,37 лв. с ДДС и дебитно известие №164/01.10.2017 г. към фактура № 160 на стойност 10 192,15 лв. с ДДС, с които коригирал продажната цена до размера на преференциалната /191 лв./MWh/ за количеството електроенергия, произведено през месец август 2017 г. преди достигането на 2 139 kW/h НСП от инсталиран 1 kW мощност, в размер на 473,437 MWh.Тъй като през месец септември 2017г. ищецът е произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на ответника електроенергия в размер на 454,563 MWh, произведена след достигане на границата от 1 907 kWh НСП, но преди достигане на 2 250 2 ефективни годишни часове работа, за която е издал Фактура № 162/30.09.2017 г.на обща стойност 94 400,00 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 454,563 MWh е 173,06 лв./MWh. Но тъй като едва в края на месец септември ВяЕЦ достига 2 250 ефективни годишни часове на работа, то за периода от 01.09.2017 - 29.09.2017 г. ВяЕЦ е работила под 2 250 часа и без да надхвърля прага от 2 139 k/WhНСП на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Затова ищецът е издал дебитно известие № 165/30.09.2017 г. към Фактура № 162на стойност 9 785,83 лв., с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1 /на цена 191 лв./MWh/за количеството електроенергия, произведено през месец септември 2017 г. преди достигането на 2 139 kW/h нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, в размер на 454,563 MWh. Към настоящия момент ответникът е заплатил единствено част от дължимата сума, а именно 8 036,74 лв. с ДДС по фактура № 162, като остатъкът в размер на 86 363,25 лв. остава дължим и неплатен.

Освен посочената сума, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 24 085,63 лв., считано от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба. В исковата молба се сочи, че към настоящия момент ответникът не е заплатил и сумата от 9 785, 83 лв. с ДДС по дебитно известие № 165, а освен това дължи и обезщетение за забава в размер на 2 729,23 лв., считано от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба. Твърди, че въведена с Решение № Ц-018/20.06.2011г. преференциална цена за изкупуване на ел.енергия се прилагала трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбатана чл.31, ал.5 ЗЕВИ с Решение № СП1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно специфично производство 1907 kWh при цена 191лв/ MWh., без ДДС, заВяЕЦ, работещи до 2 250 ч. / т.2.7/ и 2 139 kWh при цена 173,06лв/ MWh, без ДДС, заВяЕЦ, работещи над 2 250ч. /т.2.8/. Счита, че ако ВяЕЦ достигне 2250 ефективни годишни часове работа, то произведената ел.енергия над 2250 ефективни годишни часове работа следвало да се изкупува по т.8 от Решение Ц-18, а ако не достигне - по цена на излишък на балансиращ пазар.Излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8 с Решение по адм.д.№14112/2018г. на ВАС, с обратно действие били 3 заличени установеното НСПЕ, поради което и не съществува НСПЕ, което да ограничава изкупуването на ел.енергия по преференциални цени, а единственият приложим критерий за определяне на цената е този дали централата работи до или над 2250 ефективни годишни часа. Твърди, че ответникът следвало да заплати количеството ел.енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата. Твърди, че срокът за заплащане е изтекъл, като към момента незаплатената сума възлизала на 89 110,37лв. и 10 192,15 лв. за месец август 2017г. и 86 363,25 лв. и 9 785,83 лв. за месец септември 2017 г.

Намира отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за неправилен, тъй като поддържа, че за ответника не съществуват договорни, или законодателни причини да прилага друг механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия. Счита, че не дължи заплащане на процеснитесуми, тъй като те не са съобразени с императивни правни норми, Решение СП1/31.07.2015г.и индивидуалните договорености междустраните. Счита, че прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Оспорва твърдението за отпадане с обратна сила на установеното НСП, тъй като отмяната на акта, с който се установявал възникналият факт имало като резултат възобновяване на задължението на административния орган да извърши отново установяване на същия факт по предвидения от закона ред, което било сторено от КЕВР с Решение СП1/15.10.20г. Намира за неправилно твърдението на ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени към една и съща ВяЕЦ. Поради това намира, че претенцията на ищеца за заплащане на електрическа енергия, произведена през месец август и месец септември 2017 г., надвишаваща НСП от 1907 KWh, по преференциална цена няма нормативно или договорно основание, порадикоето и неседължало обезщетение за забава върху процесните суми.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията в отговора, като твърди, че Решение СП4 1/15.10.2020 год. е предмет на административно обжалване. В евентуалност прави искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол на товарешение, считайки го за нищожно и незаконосъобразно, тъй като претендира, че КЕВР няма компетентност да постанови акт с обратнодействие.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива своите за неоснователност на иска.

В открито съдебно заседание главните страни поддържат твърденията и възраженията си. Претендират и сторените по делото разноски.

По делото е конституирано „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Триадица“ № 8, в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника „Енерго-ПроПродажби” АД, ЕИК 103533691. В открито съдебно заседание подпомагащата страна депозира писмено становище, с което оспорва предявените искове като неоснователни.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не са спорни следните обстоятелства: че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на ел.енергия; наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел. енергия; произведеното през месец август 2017г. от ищеца количество ел.енергия е в размер на 473,437 мWh и произведеното през месец септември 2017г. количество ел.енергия в размер на 454,563 мWh са заплатени от ответника по цена за излишък на балансирания пазар; до достигане на НСП ищецът е продавал ел. енергия по преференц. цена по т.7 от Решение Ц-18.

Спорният въпрос по делото е как следва да се определи размерът на дължимата цена за произведената ел. енергия с оглед сключения между страните договор, нормативната уредба и постановените въз основа на нея 5 решения от регулаторния орган КЕВР. По така очертания предмет на спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл.16 от сключения между страните договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник

№176/30.08.2011г., ответното дружество се е задължило да изкупува произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-18/20.06.2011г. Не е спорно, че с това решение на КЕВР е взет предвид и специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 191 лв./MWh (т. 7) и над 2 250 часа – 173.06 лв./MWh (т.8). С влизане в сила на ЗЕВИ, по тази цена е изкупувано цялото количество ел.енергия до влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 г., съгласно което крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните снабдители. С изменение от 24.07.2015 г. на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, е предвидено, че крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно специфично производство на електрическа енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ, като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.